Решение № 6007 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2013 г.

Решение № 6007 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД /"БТК" АД/ със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена от процесуалния представител, срещу решение № 16490/20.12.2012 г., по адм. д. № 10504/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, отхвърлил жалбата на "БТК" АД срещу Решение № 1598 от 12.07.2012 г. на КРС, с което на основание чл. 62, ал. 3 АПК е дадено тълкуване на решение № 1361 от 31.05.2012 г. по направено искане на "БТК" АД с писмо вх. № 04.04.130/21.06.2012 г. по поставения в него въпрос по прилагането му. За да постанови решението си тричленният състав приел, че приемането на решението не противоречи на материалноправни и процесуални норми, че не се разширяват и допълват задълженията на предприятията, адресати на акта, както и не се създава ново положение за тях, а се изяснява точния смисъл на съдържанието на тълкуваното решение за това, което вече е установил и разпоредил с него, поради което е законосъобразно. Касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му са идентични на оплакванията за незаконосъобразност, развити в жалбата по оспорването на решението пред тричленния състав, който е отговорил обстойно, подробно и задълбочено, като правните изводи кореспондират на установеното. Тричленният състав правилно е приел, че при приемането на решението административния орган е имал компетенции за това по чл. 62, ал. 3 АПК да изясни действителното съдържание на решение № 1361/31.05.2012 г. по поставения в писмото на жалбоподателя въпрос "Как следва да бъдат определени часовите зони при терминиране на трафик, генериран извън рамките на Република България". На поставения въпрос с оспореното решение КРС е дала тълкуване по поставения въпрос, че за целите на приложението на ценовите ограничения, наложени с решение № 1361 от 31.05.2012 г., определящ е часът в точката на взаимно свързване, намираща се на територията на Република България, в която предприятията, адресати на решенията, терминират международни повиквания. Правилно е прието от тричленния състав, че с решението за тълкуване, оспорено в настоящето производство, не се разширяват и допълват задълженията на предприятията, адресати на акта, не се създава ново положение за тях, а по същество се изяснява действителното му съдържание, т. е. точния смисъл на волеизявлението на административния орган за това, което вече е установил и разпоредил като задължения за адресатите с тълкуваното решение. С тълкуването е даден изчерпателно отговор как следва да бъдат определени часовите зони при терминиране на трафик, генериран извън рамките на Република България, с оглед установените задължения, предвидени в решението, прилагащи се към всяко повикване, включително транзитиран международен трафик, когато се терминира чрез точка на взаимно свързване на територията на Република България. С оспореното решение се изяснява волята на административния орган по тълкуваното решение, като е издадено в съответствие на нея и дадените му правомощия по чл. 62, ал. 3 АПК, като не е налице противоречие между първоначалното решение и решението по тълкуването му. Правилно е прието, че целеният резултат с искането от "БТК" АД, е за изменение на постановеното волеизявление в друг смисъл, т. е. оспорва се законосъобразността на тълкуваното решение, което е неотносимо в настоящето производство относно приложението на ценовите ограничения, наложени с него, като изрично е записано, че ценовите ограничения се прилагат независимо от произхода на повикванията и при еднакви условия. Не е разширен обхватът на възложените с тълкуваното решение задължения на адресатите му, а са доизяснени, като правилото се прилага за всички терминирани повиквания, независимо от техния произход - национални или международни, в какъвто смисъл е и решение на Европейската комисия, цитирано в мотивите към решението на тричленния състав. По същество спорът е за предписаните правни последици на тълкуваното решение, оспорването на което е в самостоятелно съдебно производство. С оглед изложеното правилно е прието, че оспореното решение, е издадено при налична компетентност по чл. 62, ал. 3 АПК, в съответствие на материалноправните разпоредби и че е изпълнена целта на закона. Като се има предвид изложеното, както и изложеното подробно от фактическа и правна страна в мотивите на обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, не се установяват основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Същото е постановено е при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е, не се установяват несъответствия с материалния закон след служебната проверка, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК