Решение № 83 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1791/2014 г.

Решение № 83 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1791/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Б. Д. А., София, за отмяна на влязло в сила решение от 17.12.2012 г. по гр. д. № 14496/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 36417/2008 г. на Софийския районен съд. Ответниците по молбата Ц. П. П. и Д. Б. Х. оспорват същата в писмени становища. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и с доводи, че е неправилно. Твърди, че е налице ново писмено доказателство - определение № 4931/10.07.2013 г. по адм. д. № 213/2013 г. на Административен съд - София град и скица № 70266/25.11.2013 г. на ПИ с идентификатор 07106.1433.662. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Молителят иска отмяна на решението основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С атакуваното решение е отхвърлен искът на Б. Д. А. срещу Й. Р., С. Р., Ц. П., Ц. П., Д. Х. и В. П. за признаване правото му на собственост въз основа на давностно владение върху УПИ VIII-32, кв. 19,м. "Н. "Искър-юг" по плана на София. С определението, на което се позовава молителят, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на [фирма] срещу Заповед № КД-14-22-1242 от 05.11.2012 г. на Началника на СГКК-София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистър на [населено място]. В скицата, която се представя като собственик на УПИ VIII-32,кв19 е посочена Б. В. А. Тези доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Те не установяват нови обстоятелства, релевантни за изхода на делото и не могат да променят крайния извод в атакуваното решение за неоснователност на иска за собственост на дворното място на твърдяното придобивно основание - давност. Оплакванията си по фактическите констатации на съда страната е следвало да направи по реда на инстанционния контрол. Доводите, на молителя, че е следвало да бъде отчетено неговото владение след 1985 г., не могат да се обсъждат в настоящото производство. Те се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд и са доводи за неправилност на влязлото в сила решение. Те са неотносими в производството по отмяна по чл. 303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Няма искане от ответниците по молбата за присъждане на разноски за настоящото производство, както и данни за направени такива, поради което този въпрос не следва да се разглежда. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.