Решение № 3493 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2012 г.

Решение № 3493 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Милена Блажева Димитрова-Перчемлиева от гр. София и на Флориан Янчев Перчемлиев, Драга Маринова Перчемлиева и Янчо Анастасов Перчемлиев, тримата от гр. София, срещу решение № 4631/10.08.2012 г., постановено по адм. д. № 6062/2011 г. на Административен съд - София-град, като в тях се развиват касационни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени Заповед № ДК-02-СО-03/11.02.2009 г. на н-к сектор "Строителен контрол", при Столична РДНСК, с произтичащите от това последици. Ответниците, н-к сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК, Цветан Николов Груев, Марин Христов Христов, Сийка Йонкова Христова, всички от гр. София в писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, изразяват становища за неоснователност на касационните жалби. Претендират присъждане на разноски. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че и двете жалби са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Флориан Янчев Перчемлиев, Драга Маринова Перчемлиева и Янчо Анастасов Перчемлиев срещу Заповед № ДК-02-СО-03/11.02.2009 г. на н-к сектор "Строителен контрол", при Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна сграда" находящ се в УПИ VI-316, 317, 318, кв. 107 по плана на гр. София, м. "Лозенец II ч.", с административен адрес в с. гр., ул. "Миджур" № 45. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за основен ремонт на сграда, а не за текущ, изпълнен от Драга Маринова Перчемлиева и Янчо Анастасов Перчемлиев след м. октомври 2008 г. без строителни книжа, поради което като незаконен и нетърпим и подлежи на премахване. Приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, тъй като е бил оправомощен със нарочна заповед, да изпълнява функциите на н-к СРДНСК по констатиране на незаконни строежи и издаване на заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, поради което не е нищожна. По делото е представена заповед № РД-13-028/19.01.2009 г., от която се вижда, че издалият заповедта е определен да замества отсъствуващия н-к Столична РДНК, а в тежест на жалбоподателите е било да установят, с искане за събиране на съответни доказателства, дали в срока на отсъствието му, е издадена процесната заповед, след като са твърдели такъв факт. От събраните доказателства по делото не се установява процесната заповед да е издадена извън срока на заместването, поради което правилно е прието, че заповедта е издадена след съответно предоставени правомощия за това и от компетентен орган. При постановяване на решението съдът е изпълнил дадените му указания от касационната инстанция в отменителното решение, като е дал възможност на страните да попълнят делото в доказателства, с оглед тежестта на доказване на твърдяни факти и обстоятелства, назначил, изслушал и приел нова съдебно-техническа експертиза. Съдът е обсъдил събрания доказателствен материал поотделно и съвкупно и във връзка и с приетите съдебно-технически експертизи, като приетата фактическа обстановка и изведените правни изводи, кореспондират на изяснените факти и обстоятелства, релевантни за правилното решаване на спора. По делото безспорно е установено, че строително-монтажните работи /СМР/ са изпълнени след влизане в сила на Заповед № РД-20-44/21.10.2008 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, издадена на основание чл. 196, ал. 3 ЗУТ. Съгласно тази заповед Янчо Перчемлиев и Драга Перчемлиева като собственици на строеж "средна сграда" в УПИ VI-316, 317, 318, кв. 107 по плана на гр. София, м. "Лозенец IIч", са задължени да извършат необходимите ремонтни и възстановителни работи за поправяне и възстановяване на обекта в необходимото техническо състояние. Независимо, че е в изпълнението на тази заповед, извършените СМР, правилно са квалифицирани като основен ремонт, а не като текущ, тъй като безспорно от заключенията на вещите лица, които не си противоречат, се установява, че сградата е променена изцяло конструктивно. Изградени са 19 бр. носещи стоманобетонни колони, върху които са изградени носещи стоманобетонови греди, изградени нови стени, нова покривна конструкция и пр., поради което правилно е прието от съда, че съществувалата сграда, предмет на заповедта по чл. 196, ал. 3 ЗУТ, от полумасивна с дървен гредоред, след извършените СМР, вече е масивна, независимо от това дали е в същия обем на съществувалата сграда. С оглед на това при правилно прилагане на закона съдът е приел, че се касае за основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР на ЗУТ, за извършването на какъвто се изискват одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, след като частично са заменени основни части на сградата, извършени са нови СМР, като са изградени нови носещи и укрепващи конструктивни елементи, с които се засяга и променя съществено конструкцията на сградата, вследствие на което се възстановява експлоатационната й годност и срокът на експлоатацията й. Правилно е прието, че с оглед извършените СМР не може да се приеме, че е налице текущ ремонт на сградата по смисъла на § 5, т. 43 ДР на ЗУТ, за какъвто не се изисква издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 151, ал. 1 ЗУТ, както и че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, както и че за същия, с оглед времето на извършването му през 2008 г., е неприложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и при проверката не се установяват нарушения на процесуални правила. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Оплакването, че при изпълнението на заповедта, ще се засегнат други сгради, е въпрос на изпълнението й, а не въпрос на законосъобразността на заповедта. На ответниците по касационните жалби, физически лица, следва да се присъдят разноските за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер по 600 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК,