Решение № 6212 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2021 г.

Решение № 6212 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Бургас против решение № 1729 от 11.12.2020 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 2154/2020 г. С него се отменя писмена покана № 02/25-454-2/24.09.2020 г. на директора на РЗОК Бургас, с която "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-БУРГАС" АД /УМБАЛ Бургас/ АД е поканена да възстанови неоснователно получена сума в размер на 618 лева за извършена дейност по КП № 104 за ИЗ № 8292 от 24-28.04.2020 г. Поддържат се доводи за недопустимост и неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "УМБАЛ БУРГАС" АД чрез представляващ изпълнителен директор взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната писмена покана. С нея на основание чл. 76а, ал. 2 ЗЗО е постановено връщане на неоснователно получени суми дружеството, поради извършени две хоспитализации в две болнични заведения в рамките на срок по малък от 30 дни по една и съща КП № 104 по отношение на ЗОЛ Е. Д.. Първата хоспитализация е извършена в МБАЛ Айтос ЕООД, а втората в "УМБАЛ Бургас" АД като в хипотезата на чл. 357, ал. 1 НРД за МД за 2020-2022 г. е постановено връщане на сумата от второто лечебно заведение. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил писмената покана. Установено е от приложената преписка, че при извършената проверка на двете хоспитализации в двете лечебни заведения не са констатирани нарушения при хоспитализацията, лечението и дехоспитализацията. Административният орган при това положение не е изложил мотиви защо приема, че следва да се възстанови сумата за лечението при втората хоспитализация, а не от първата и при съобразяване на съдебната практика в такива сходни случаи е отменил писмената покана изцяло. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. предвижда, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Така цитирана уредбата налага извода, че не се заплаща лечение, което е извършено в нарушение на правилата на медицинското обслужване съгласно НРД, индивидуалния договор и Закона, което нарушение се предполага в наложилия се кратък срок на повторна хоспитализация по същата КП. За целта следва да се извърши и проверка на двете хоспитализации, за да се установи къде е извършено нарушението. Ако не се установи нарушение и при двете хоспитализации, правната и медицинската логика налага извода, че е имало нужда от двете хоспитализации като адекватно медицинско обслужване на здравно осигурено лице, за което се дължи заплащане от НЗОК за извършеното лечение. Резултатите от тази проверка на административния орган определя кое лечебно заведение ще възстанови сумите за лечението, а ако няма нарушения възстановяване не се дължи, в противен случай проверката няма юридически смисъл, а такава е предвидена в НРД. Предвид изложеното решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивите съм него се споделят на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение