Решение № 1338 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2012 г.

Решение № 1338 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Билдингинвест " ООД против решение № 478/28.02.2012 г., постановено по адм. д. 3597/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 031101232/23.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 572/14.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното решение по съображения в касационната жалба и писмени бележки. Не претендира са разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 478/28.02.2012 г., постановено по адм. д. 3597/2011 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Билдингинвест " ООД против РА № 031101232/23.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 572/14.09.2011 г. на директора на ДД"ОУИ", с който за данъчни периоди м. м. 05, 06, 07, 08 и 10.2010 г. му е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22108,18 лв. по фактури, издадени от "Строй снаб 09" ЕООД и " Булинвест 2009" ЕООД. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. При разглеждане на спора пред АС-Варна са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи. Съдът не е се произнесъл по всички направени искания и доводи, изложени в жалбата на "Билдингинвест " ООД, както и не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Съдът въобще не е обсъдил нито едно от писмените доказателства, приети като част от данъчната преписка и допълнително представените в съдебната фаза на производството, както и свидетелските показания. Съдебното решение съдържа само принципни съображения и възпроизвеждане на конкретни правни норми от материалния закон, но не и ясно изразена воля относно спорните по делото факти и установяване на фактическата обстановка по конкретното дело. Решаващият съд се позовава единствено на първоначалната техническа експертиза, без да обсъди въобще допълнителното заключение на експерта и допълнително представените писмени доказателства по повод първоначалната експертиза. С РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на доставка по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, което обуславя липсата на условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и ал. 2 от ЗДДС. Съдът въобще не е обсъдил счетоводната експертиза и констатациите в нея от гледна точка спазване на принципа за неутралност на данъка, а данните от протоколите за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от гледна точка, тълкуването на относимите норми на общностното право, съдържащи се в Решение на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. На практика в мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реални доставки по всяко от спорните данъчни фактури, но въпреки това е формирал краен извод за неоснователност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение По изложените съображения Върховният административен съд