Решение № 7300 от 4.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

ВАСОсмо отделение04.07.2023 г.докладчик т Димитър Първанов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д. Николов срещу чл.5, ал.1, т.3, т.4, т. 5 и т.6, чл. 6, т.1 а) и б) т. 2 и т.3 , чл.8, ал.2 и чл.10, ал.1, чл.11 ал.1, 2 и 3, чл.15, чл.16, чл.17, чл.18, чл.19,чл.23, § 2 и 4 от преходните и заключителни разпоредби, Приложение 2 към чл.6, т.1 и 3 относно схеми 1А, 1Б, 1В и 3 от Наредба РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, обнародвана в ДВ, бр.56 от 2012 г., изм. ДВ, бр.32 от 2015г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Д. Николов от гр. София [жк] ч.1, [адрес], да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министърство на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева на всеки от ответниците, както и в полза на Върховния административен съд изплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 500 лв.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл.185 - 196 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорването на Д. Николов срещу чл.5, ал.1, т.3, т.4, т. 5 и т.6, чл. 6, т.1 а) и б) т. 2 и т.3 , чл.8, ал.2 и чл.10, ал.1, чл.11 ал.1, 2 и 3, чл.15, чл.16, чл.17, чл.18, чл.19,чл.23, § 2 и 4 от преходните и заключителни разпоредби, Приложение 2 към чл.6, т.1 и 3 относно схеми 1А, 1Б, 1В и 3 от Наредба РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, обнародвана в ДВ, бр.56 от 2012 г., изм. ДВ, бр.32 от 2015г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи. В жалбата и уточненията към нея в подробни възражения се твърди, че оспорените текстове са незаконосъобразни, неточни, математически неверни, технически и логически неиздържани, водят до изкривявания в практическото приложение на мерките, намаляват или изключват ефективността на предвидените от Законодателя решения за превенция на ПТП. Искането е съдът да отмени оспорените текстове. Представят се подробни писмени бележки. Ответниците по жалбата - министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи чрез упълномощени юрисконсулти я оспорват като неоснователна. Претендират присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представят се подробни писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, извърши проверка по силата на препращащата норма на чл. 196 от АПК на оспорения нормативен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, приема следното: Жалбата е процесуално допустима, като подробни аргументи по допустимостта на същата настоящият състав е изложил в определение по хода от 03.06.2021 г. /л.216 и сл./ по настоящото дело. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Процесната Наредба РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.24а, ал.2 от Закона за движението на пътищата. Съгласно разпоредбата на закона министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи определят с наредба условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях. С оглед на законовата делегация, оспорената наредба е издадена от компетентен орган. При издаването е спазена изискуемата форма, обнародвана е в Държавен вестник, от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. С определение от 28.02.2022 г./л.258 от делото/ настоящият състав на Върховния административен съд задължи ответниците Министъра на вътрешните работи и Министъра на регионалното развитие и благоустройството в 7-дневен срок от съобщението да представят доказателства за публикуване на проекта за нормативния акт от съставителя на проекта на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, както и доказателства за спазването на 14-дневния срок по чл. 26, ал. 2 ЗНА /в относимата му редакция/. В писмени становища /л.260 л. 264 от делото/ от страна на ответниците е отговорено, че предвид техническа невъзможност, свързана с архивирането на данните от сървърите, поддържали сайтовете на министерствата през 2012 г., ответниците не могат да представят доказателства, че проекта на наредбата е публикуван на интернет страницата на министерствата. От страна на Министъра на МРРБ е представено заверено копие от писмо изх. 90-05-1044/30.05.2012 г. /л.125 и сл., л.265 и сл. от делото/ от Д. Симидчиев зам. Министър на регионалното развитие и благоустройството, с което същия е уведомил министъра на транспорта, изпълнителния директор на националното сдружение на общините в Република България и областните управители в страната, че съгласно чл.26 ал.2 от ЗНА на електронната страница на МРРБ е публикуван проектът на Наредба за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, заедно с мотивите. В същото писмо е посочено, че предложения и становища по проекта може да се изпращат в 14-дневен срок на съответния директор на дирекция Технически правила и норми и на определен електронен адрес. В отговор на горецитираното писмо с административната преписка по делото /л.128 л.154/ са представени писмени становища от част от адресатите на горецитираното писмо/областни управители, общини и др./, в които са отразени както положителни мнения, така и такива с посочени редица забележки за неточности в текстовете на проектонаредбата. С доклад от 20.06.2012 г. от заместник министъра до министъра на регионалното развитие и благоустройството се предлага одобряването на проекта на наредбата, като е отбелязано, че са отразени всички целесъобразни бележки от съгласувателните писма. С писмо от 5.07.2012 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е изпратил на министъра на вътрешните работи за подпис наредбата, като е отбелязано, че в окончателната и редакция са отразени всички постъпили и от МВР бележки и предложения. Процесната наредба е обнародвана в ДВ бр.56 от 24.07.2012 г. Вземайки предвид гореописаните доказателства, настоящият състав на ВАС счита, че същите, макар и косвени, доказват спазването на административнопроизводствените правила по издаването на оспорения нормативен административен акт, визирани в Закона за нормативните актове в относимата му редакция през 2012 г. Спазени са и разпоредбите на чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 и ал. 3 ЗНА. Мотивите към проекта /л.83 от делото/ изпълняват изискванията за съдържание по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Ето защо се налага крайният извод, че при приемането на оспорения нормативен административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му. По останалите доводи за незаконосъобразност на обжалваните текстове от наредбата настоящата инстанция съобрази следното: Във връзка с определение от 15.04.2021 г. по делото за оставяне на същото без движение от жалбоподателя е постъпило писмено становище от 13.05.2021 г. /л.199 и сл. от делото/ , с които са уточнени конкретните текстове от Наредбата, които се оспорват и подробни възражения срещу тях. С определение от 03.06.2021 г./л.216 от делото/ настоящият състав е допуснал за разглеждане оспорването на Д. Николов срещу чл.5, ал.1, т.3, т.4, т. 5 и т.6 , чл.6, т.1а) и б) т.2 и т.3 , чл. 8, ал.2 и чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал.1, 2 и 3, чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 18, чл. 19,чл. 23, § 2 и 4 от преходните и заключителни разпоредби, Приложение 2 към чл.6, т.1 и 3 относно схеми 1А, 1Б, 1В и 3 от Наредба РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, обнародвана в ДВ, бр.56 от 2012 г., изм. ДВ, бр.32 от 2015г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи. По отношение чл.5, ал.1, т. 3 т. 4, т. 5 и т.6 и свързаните с него чл.15, чл.16, чл.17, чл.18, и чл.19 от процесната Наредба жалбоподателят твърди, че същите са незаконосъобразни като противоречащи на чл. 12 от ЗНА, тъй като представляват дописване, допълване и отстраняване на пропуски в Закона за движение по пътищата /ЗДП/ и по конкретно: чл. 24 ал. 2 от същия. Твърди се, че предметът на тези разпоредби се отнасят към чл. 47 50 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/. Възраженията са неоснователни. Цитираните разпоредби от ЗДП се намират в раздел ХI от Глава втора на закона ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА и уреждат правилата, които следва да спазват участниците в движението за преминаване на кръстовище. Разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗДП пък гласи, че преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп-светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка. С оспорените по горе разпоредби на наредбата обаче са класифицирани, изброени и уредени видовете технически средства за ограничаване на скоростта на движение. Следователно те уреждат техническите изисквания към средствата за ограничаване на скоростта, докато нормите на ЗДП са насочени към правила за уреждане на поведението на водачите на пътни превозни средства. В случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 12 от Закона за нормативните актове. Съгласно посочената разпоредба актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Издаденият подзаконов нормативен акт е именно въз основа на законовата делегация за това да уреди условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях. Обхвата на законовата делегация е точно определен и е спазен с процесната наредба, като с нея не са регламентирани нови задължения за водачите на ППС, извън тези, залегнали в действащите правни норми. В случая с оспорените разпоредби от наредбата не се допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен акт. Оспорените разпоредби са в рамките на правомощията, които разпоредбата на чл.24а, ал.2 от Закона за движението на пътищата дава на министъра на РРБ и на вътрешните работи, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 12 от ЗНА. Относно чл. 6, т. 1 а) от Наредбата възраженията на жалбоподателя са, че кривата линия, образуваща профила на изкуствената изпъкнала напречна неравност е парабола, като окръжността и параболата са различни равнинни геометрични криви и в математиката се разглеждат като конични сечения. Кръгът е геометрична фигура, оградена от окръжност. Становището на назначеното по делото вещо лице - строителен инженер по това възражение на жалбоподателя, което становище настоящият състав на ВАС кредитира е, че същото е невярно, тъй като кръглото и параболичното сечение на изпъкналата изкуствена напречна неравност (ИИНН), видно от Схема 1А от Приложение 2 на Наредбата, са разположени в две различни, взаимно перпендикулярни равнини (А-А и В-В), поради което сравнението на кръгъл и на параболичен профил е неуместно. Досежно оспорването на чл. 6, т. 1 б) от процесната Наредба възраженията на жалбоподателя са, че текстът "с трапецовидно напречно сечение съгласно приложение 2, схеми 1Б и 1В" е неверен, математически неиздържан и е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от ЗНА за точна и ясна формулировка. Становището на вещото лице по това възражение на жалбоподателя, което становище настоящият състав на ВАС кредитира е, че същото е невярно, тъй като трапецовидното и параболичното сечения на изпъкналата изкуствена напречна неравност (ИИНН), видно от Схема 1Б от Приложение 2 на Наредбата, са разположени в две различни, взаимно перпендикулярни равнини (А-А и В-В), поради което сравнението на трапецовиден и на профил, имащ за бедра криви с посочените размери, е неуместно. Същото касае и схема 3 (Повдигната пешеходна пътека - ППП) от Приложение 2 на Наредбата. По отношение чл.8 ал. 2 от процесната Наредба възраженията на жалбоподателя са, че същия противоречи на чл. 46 ал.1 от ЗНА, тъй като е налице фактическа грешка. Твърди се, че описаните изкуствени неравности при пешеходните пътеки не се покриват от нито една от неравностите по чл.6, а също така за идентифицирането им липсва и препратка към други текстове на наредбата в съответствие с чл.39 ал. 1 от Указ 883/24.04.1974 г. Настоящият съдебен състав приема за неоснователен довода на жалбоподателя, тъй като волята на органа е ясно разбираема и отговаря на изискването за кратко, точно и ясно формулиране на разпоредбите, а именно да се уреди специфичен случай на поставяне на неравност на определено място при пешеходна пътека. Тълкувайки в съответствие с нормата на чл. 46 ЗНА систематично горепосочената разпоредба смисълът и е еднозначен, без да позволява различни интерпретации. Относно оспорените чл. 11 ал.1 и 2 от процесната Наредба възраженията на жалбоподателя са, че осветяването на участъка от пътя/улицата, на който са разположени отклонения и препятствия напречно на платното за движение и осветяването на пешеходните пътеки (в т.ч. и повдигнатите) е нормирано с относителни понятия (по-голям интензитет в сравнение с ..), критериите са по преценка", а изпълнителите практически са безадресни и безотговорни. Становището, изразено в изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице по това възражение на жалбоподателя, което и настоящият състав на ВАС кредитира е, че твърдението е невярно - в ал. 1 е посочено изрично кой стандарт се прилага - БДС EN 13201-2 "Улично осветление", поради което не може да се приеме, че се касае за относителни понятия. По-нататъшните разсъждения на жалбоподателя изразяват лично мнение за подобряване на регулацията, което би имало отношение при евентуалното провеждане на обществени консултации на Наредбата - за приемането на нейни изменения и допълнения, но нямат отношение към законосъобразността и в сегашния и вид. Що се касае до оспорването на чл.11 ал.3 от процесната Наредба доводите на жалбоподателя са, че разпоредбата е в противоречие с чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, като в случая е допусната твърде опасна непълнота: няма точни предписания кои пътни знаци да се използват при повдигната пешеходна пътека и при напречна неравност, тяхното позициониране и задължително отстояние. Становището на вещото лице по това възражение на жалбоподателя, което и настоящият състав на ВАС кредитира е, че не се установява допусната твърде опасна непълнота", тъй като в чл. 11, ал. 3 на Наредбата е посочено, че сигнализирането на отклоненията и на препятствията, разположени напречно на платното за движение, се извършва съгласно изискванията на Наредба 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Проектът за организация на движението, чиято съставна част са хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация, се изпълнява от квалифициран(и) специалист(и) - проектант(и), и се одобрява по предвидения нормативен ред. Касателно чл. 19 от процесната Наредба твърденията на жалбоподателя са, че същия противоречи на чл. 9(1)

3

от ЗНА за точна и ясна формулировка, а в нарушение на чл. 39

1

от Указ 883 от 24.04.1974 г. е допуснато неуточнено препращане към разпоредбите на друг нормативен акт. Становището на вещото лице по това възражение на жалбоподателя, което и настоящият състав на ВАС кредитира е, че няма как да бъде споделено твърдението за неуточнено препращане и за неуточнена и неясна формулировка, тъй като в чл. 19 от Наредбата е посочено, че сигнализацията се извършва съобразно изискванията на Наредба 2 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, което е предпоставка за прилагането на единен подход. По отношение чл.23 от процесната Наредба изложените съображения на жалбоподателя са, че същия противоречи на чл. 9 ал. 1 и чл. 186 ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, тъй като се въвежда регистър на изпълнените средства за ограничаване на скоростта, който ще се води от администрацията, управляваща пътя или собственика на пътя. Необходим е единен регистър ... Регистърът трябва да е електронен. Становището на вещото лице по това възражение на жалбоподателя, което становище и настоящият състав на ВАС кредитира е, че същото има препоръчителен характер - относно организацията на водене и вида на предвидения с Наредбата регистър, което би имало отношение при евентуалното провеждане на обществени консултации на Наредбата - за приемането на нейни изменения и допълнения. В случая не се установява противоречие на чл. 23 от Наредбата и чл. 9, ал. 1, чл. 186 ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, тъй като чл. 23 от Наредбата не разглежда проверка на резултатите от прилагането на нормативния акт чрез последваща оценка на въздействието. Относно § 2 от преходните и заключителните разпоредби от процесната Наредба възраженията на жалбоподателя са, че в съответствие с чл. 46, ал. 1 от ЗНА този текст може да се тълкува в следния смисъл: действащите норми трябва да съответстват на степента на опасност. Съгласно чл.46 ал.1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. В случая с оспорваната разпоредба не е налице законодателен пропуск или непълнота по смисъла на чл. 46 от Закона за нормативните актове, за да се приложат по аналогия други законови текстове. Настоящият съдебен състав констатира, че обжалвания текст отговаря на изискването на чл. 9, ал. 1 ЗНА, тъй като волята на органа е разбираема и отговаря на изискването за кратко, точно и ясно формулиране на разпоредбите. Смисловата интерпретация на жалбоподателя, целяща да докаже пълната неяснота на резпоредбата, не се споделя от настоящия съдебен състав и не води до законодателен пропуск или непълнота, която следва да бъде преодолявана по реда на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове Досежно § 4 от преходните и заключителните разпоредби от процесната Наредба възраженията на жалбоподателя са, че в същия не е посочена поименно службата, на която министърът на МВР възлага контрола по изпълнението на Наредбата, както за МРРБ поименно е посочена ДНСК. Становището на вещото лице по това възражение на жалбоподателя, което и настоящият състав на ВАС кредитира е, че нито чл. 9 ал. 3 от ЗНА, нито чл. 53 от Указ 883/24.04.1974 г. поставят изрично изискване за поименно посочване на службата, на която министърът на МВР възлага контрола по изпълнението на Наредбата. Относно Приложение 2 към чл. 6, т. 1 и т. 3, съдържащо схеми 1А, 1Б, 1В и 3 от процесната Наредба доводите на жалбоподателя са, че в това приложение и посочените съставни схеми към него има непрецизирани и противоречащи си текстове, математически недоразумения, недопустими аритметически грешки, конструктивни пропуски ... Становището на вещото лице по тези твърдения на жалбоподателя, което и настоящият състав на ВАС кредитира е, че приведения изчислителен пример от жалбоподателя съдържа правилни изчисления, които обаче не представляват основание за формулиране на негово твърдение за математически недоразумения", тъй като съществуват решения, които удовлетворяват неравенствата, а именно: при т. нар. плоска част" с ширина от 24 000 мм. до 2' 400 мм. Според вещото лице е невярно твърдението по отношение на схема 3 от Приложение Ns 2 - при схема 3 не е посочено конкретен диапазон: 3,40 м. - 6,00 м., а е указано: Варира". По възражението на жалбоподателя, че всички скици са оразмерени основно в мм, някои с в м., а има и размери без посочена дименсия в експертизата е посочено, че в действителност цитираното от жалбоподателя различие в дименсиите може да е предпоставка за възникване на неточности и/или грешки. Следва да се има предвид обаче, че се касае за схема, а не за мащабен чертеж. Все пак би било уместно редактирането й при евентуалното провеждане на обществени консултации на Наредбата - за приемането на нейни изменения и допълнения. Съобразно така извършеният по горе подробен анализ настоящият състав на ВАС намира, че от представените доказателства се установява спазването на административнопроизводствените правила по издаването на оспорения нормативен административен акт. Не са налице процесуални нарушения, които пряко рефлектират върху основни принципи и начала на административното производство - законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност, уредени в чл. 4, 8, 12 и 13 АПК, както и на принципите, въведени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, съгласно който текст изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, откритост, предвидимост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. Не се установява и наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК по отношение на атакуваните от жалбоподателя разпоредби. Твърдените от жалбоподателя Николов логически и математически неточности и непълноти в оспорените разпоредби на процесната Наредба за условията за изграждане не са доказват по категоричен начин в настоящето производство. Още повече оплакванията и възраженията по всяка една от посочените разпоредби се опровергават от кредитираното заключение на вещото лице строителен инженер по назначената съдебно инженерно - техническа експертиза. При така извършеният анализ на оспорваните разпоредби на наредбата се налага извода, че при приемането им не са допуснати твърдяните с жалбата на Д. Николов нарушения, съставляващи основания за тяхната отмяна, което прави същата неоснователна и налага отхвърлянето й. По отношение твърденията в писмените бележки на жалбоподателя, че същата представлява същевременно предложение и сигнал по смисъла на чл. 107, във вр. с чл. 117 и чл. 119 от АПК, настоящата инстанция съобрази, че при постъпили такива компетентния административен орган, а не съда, е длъжен да изясни случая и да вземе решение, което не подлежи на съдебен контрол предвид разпоредбите на чл. 118, ал. 3 и чл. 124, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и в полза на Върховния административен съд заплатеното възнаграждение на вещо лице в размер на 500 лв.