Решение № 8295 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 367/2020 г.
ВАСV отделение26.06.2020 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1343 от 04.11.2019 г. на Административен съд С. - област, постановено по адм. дело № 576/2018 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8295 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 367/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Булсистем АФ" ЕООД срещу решение № 1343 от 04.11.2019 г., постановено по адм. дело № 576/2018 г. по описа на Административен съд С. - област. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че на дружеството не е отказано подпомагане на площи, поради неотстранени застъпвания, което е видно от таблица на стр. 2 от уведомителното писмо, поради което изводите на съда в обратния смисъл противоречат на събраните доказатества. Излага, че по делото са изслушани две експертизи, втората от които е по - подробна и е установила, че процентът на наддекларираните площи следва да бъде 46, 74%, а не както ДФЗ е определил 108, 63% и в решението липсват съоражения, защо съдът не я е кредитирал. Твърди се, че решението е немотивирано, като съдът се е задоволил да възпроизведе описанията, които се съдържат под отделните колони в уведомителното писмо, без да ги обсъди. Излага съображения, че съдът изобщо не и обсъдил наведените в жалбата оплаквания за липсата на конкретни фактически основания, относно наложените санкции, поради което решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото съдът е нарушил задължението, вменено му в АПК да се произнесе по всички наведени в жалбата оплаквания. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник - изпълнителен директор на ДФ"Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Булсистем АФ" ЕООД против уведомително писмо с изх. № 02 - 230 - 2600/638 от 03.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". За да постанови решението си съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетенен орган в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му и при липсата на допуснати нарушения на административно производствените правила тъй като са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е счел, че оспорваното УП съответства на материалния закон и правилно е приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, съгласно която ДФ"Земеделие" отказва частично или напълно плащания на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва или попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2015 г., както и че е налице хипотезата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., съгласно която ДФ"Земеделие" отказва частично или пълно плащане на площ, тъй като кандидатът е заявил по - големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой ПДЗС. П. установяванията на вещите лица по допуснатите СТЕ, съдът е стигнал до извода, че административния орган правилно е приложил материалния закон. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е допуснал нарушение на чл. 172 а, ал. 2 от АПК, тъй като в мотивите на решението не се съдържат установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора, нито собствени правни изводи. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е обсъдил основанията за отмяна на акта, подробно изложени от жалбоподателя в първоинстанционната жалба. Оплакванията в жалбата касаят пет пункта с твърдения, че обжалваният акт е немотивиран, на второ място се твърди, че от изложеното в таблица на стр. 2 въобще на става ясно по отношение на коя от заявените мерки - ЗДП, СПП или СЕПП се отнасят констатациите на административния орган. На трето място е изложено, че УП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като не е налице твърдяната от органа недопустимост на площите, счита че писмото е издадено в нарушение на чл. 36 от АПК, тъй като в административното производство не са събрани доказателства по отношение поддържането/неподдържането на заявените площи. На последно място излага, че в таблица 16 на УП оторизираните субсидии по СПП и ЗДП са прихванати, като от същото не става ясно и липсват мотиви за прихващане на сумите. Първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил нито едно от оплакванията на жалбоподателя, изложени подробно в първоинстанционната жалба. Изложените в съдебното решение мотиви са бланкетни и не почиват на собствени фактически установявания. Така съдът необосновано е приел, че оспореното писмо е издадено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. В решението си съдът се е задоволил да възпроизведе данните и описанията, които се съдържат в уведомителното писмо, без да ги подложи на собствен анализ, както и да обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключенията на приетите по делото СТЕ. Съдът изобщо не се е произнесъл, относно законосъобразността на отказа за изплащане по конкретните мерки, посочени в уведомителното писмо. Видно от съдържанието на същото в отделни таблици и пояснения към тях административният орган е отказал изплащане на суми по следните мерки: По схема за единно плащане на площ ( СЕПП) е отказана сумата от 50 056, 92 лв.; по схемата за преразпределително плащане ( СПП) е отказана сума от 226, 22 лв.; по схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) е отказана сума в размер на 15 274, 23 лв.; компесаторни плащания в планинските райони (Подмярка 13. 1. HP1) е отказана сума в размер на 31 611, 40 лв. и компесаторни плащания по Натура 2000 е отказана сума в размер на 25 438, 27 лв. Съдът изобщо не е изложил мотиви относно законосъобразността на отказаните и посочените по - горе суми и не е обсъдил изложените от административният орган фактически основания и съответствието им с посочените - правни такива, както и не е обсъдил оплакванията за незаконосъобразност на постановеният отказ по всяка една от посочените в УП мерки, подробно изложени от жалбоподателя. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушението им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Отхвърлянето на жалбата при липсата на каквито и да е било правни изводи на съда по съществото на спора, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на правни изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване на правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172 а, ал. 2 АПК. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 2, предл. 2 АПК и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелсва от значение за решаване на делото. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, предметът на съдебната проверка следва да обхване всички основания по чл. 146 АПК, включително посочените от жалбоподателя и излагането на мотиви, относно постановения отказ по конкретните мерки, посочени в уведомителното писмо. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение