Решение № 6103 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2012 г.

Решение № 6103 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Общински съвет гр. Пловдив обжалва решение № 39/9.01.2012 г. постановено по адм. д. № 504/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив, VI състав, с което е отменено решение № 469/16.12.2010 г. на Общински съвет гр. Пловдив в частта за ПИ 56784.510.739, за който е отреден УПИ ХХ- 360028, за жил. и общинско обслужващо застрояване; УПИ -ХХIV ТРФП, а част от ПИ попада в отреждане на улица с площ от около 860 кв. м. като незаконосъобразно и е върнал като преписка на ОбС - Пловдив за урегулиране на ПИ - 56784.510.739 в режим на първа регулация. Подадена е частна жалба от Община -Пловдив срещу същото решение в частта му/ имащо характер на определение /, с която е заличена като страна Община- Пловдив и делото е прекратено в тази му част. Ответниците Милена Ковачева и Георги Краев изразяват писмено становище за неоснователност на жалбите и правилност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението. Наведени са оплаквания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. По касационната жалба- За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразно оспорването решение на посоченото за издаването му основание чл. 129, ал. 1, чл. 16, ал. 7, чл. 14,17, ал. 1, чл. 18, чл. 25, чл. 128, ал. 7, чл. 103, ал. 1, т. 2, чл. 108, чл. 109, ал. 1, чл. 110, ал. 1 ЗУТ. Установено е, че процесния имот е урегулиран като в границите на същия са предвидени два УПИ-ХХ с отреждане за жилищно и обществено обслужващо застрояване и УПИ - ХХIV - трафопост, а част от него попада в новопроектирана улица/ събирателна/. Прието е също така, че предвидената улица засяга имота на ответниците и не отговаря на изискванията на съответния план, както и че плана не е изработен в съответствие с действащия към момента на изработването му кадастрален такъв, поради което е незаконосъобразен в обжалваната му част. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са изводите, че процесния план е одобрен като ПУП- ПРЗ, без частта на оспорването да има ограничение съгласно мотивационната част на решението, а не като плана за улична регулация по чл. 110, ал., и 2 ЗУТ, за квартали за които не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗУТ при урегулирането им вкл. и за процесния ПИ 739, като вътрешните регулационни линии не съвпадат с имотните граници- нарушение на чл. 14, ал. 3 и 5 ЗУТ. По тази причина правилно е прието, че в конкретния случая не е одобрен план за улична регулация / ПУР/, а ПУП - ПРЗ като самата улична регулация в случая е част от кадастралната му основа по КК с ПИ 9030 и не може да представлява новопроектирана улица, както неправилно се поддържа от жалбоподателя. Съдът е разгледал оспорения индивидуален административен акт на всички основания посочени в заповедта вкл. и връзката с Общия устройствен план, който няма пряко приложение. При това законосъобразни са съображенията, че процедирането на плана е извършено по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, а не както е посочено в решението по чл. 16, ал. 7 ЗУТ. План за улична регулация по чл. 16, ал. 7 ЗУТ се одобрява вместо план по ал. 1, на същата норма. Този план има за предмет само улична регулация и определя само външните към улицата регулационни линии на имотите и няма за предмет цялостното урегулиране на имотите, нито застрояването им. Наред с това ограничението по ал. 1 на чл. 16 ЗУТ относно процентната част, която съсобственика на имота следва да прехвърли в полза на общината за осъществяване на предвиждания на ПУП на неурегулирани поземлени имоти или за такива с неприложена първа регулация отнасяща се към двете хипотези на чл. 16, ал. 1 и 7 ЗУТ не следва да надвишава 25 %. Правилни са още съображенията, че ситуирането на трафопост в границите на ПИ с урегулиране на самостоятелно УПИ в този случай е в противоречие с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Отреждането на трафопост в границите на даден имот следва да се съобрази с конфигурацията на същия спрямо останалите такива в територията между събирателната улица и дори и при приложение на чл. 16, ал. 7 ЗУТ не се изключва правилото посочено в чл. 16, ал. 1 ЗУТ като изискване за надвишаване на сочените 25%, което правило в конкретния случай не е съобразено. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспореното решение в атакуваната му част, съдът е постановил същото в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Последното е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 218, ал. 1 ЗУТ, при оспорване на индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или комплексни проекти за инвестиционна инициатива, че това съобщаване е извършено в " Държавен вестник ", заинтересуваните лица могат да се конституират като ответници в производството по делото в едномесечен срок от деня на обнародването в "Държавен вестник" на съобщението за оспорване. Частният жалбоподател имал възможността да поиска в този срок да бъде конституиран като страна по делото, а след като не е постъпило в посочения срок заявление за това законосъобразно съдът е прекратил производството по делото по отношение на Община- Пловдив. Ето защо решението в тази му част имащо характер на определение е законосъобразно и обосновано. При този изход на делото при направеното искане за присъждане на разноски по делото направени от ответниците Милена Краева Ковачева и Георги Краев Натин пред настоящата инстанция следва Общински съвет гр. Пловдив да заплати сумата 150.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за реално положената защита от адв. Ангелов. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК.