Решение № 301 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14305/2009 г.

Решение № 301 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14305/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аурубис - България" АД срещу решение № 2/31.07.2009 г., постановено по адм. дело № 6204/2008 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № К-47-0591/29.08.2008 г. на началника на Митница София, сега Столична в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определено задължение по ЗДДС от датата на възникване на задължението като неправилно. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и в писмена защита. Моли решението да бъде отменено в частта, с която са определени като дължими лихви върху определения за внасяне ДДС от датата на възникване на задължението. В оспореното пред АССГ решение е даден 10-дневен срок за плащане, който изтича на 11.09.2008 г. Дължимата сума е внесена на 10.09.2008 г. - преди изтичане на дадения от административния орган срок и лихва не се дължи. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Столична по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против решение № К-47-0591/29.08.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определено задължение по ЗДДС от датата на възникване на задължението. В мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 08BG005003Н000008/7.01.2008 г. е оформен митнически режим допускане до свободно обръщение с освобождаване за крайно потребление на меден концентрат от Турция с изчислени митни сборове по провизорна фактура № Р1.08.004.СY. 02/2.01.2008 г. Било е подадено искане за изменение на определените митни сборове с приложена финална фактура на 20.06.2008 г., по което е издадено решението на началника на Митница София с определена нова митническа стойност на внесения концентрат и дължим ДДС за довнасяне 12 611,60 лв. ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване. С решението е даден 10-дневен срок от връчване на решението за доброволно плащане на дължимата сума. Страните не спорят, че решението е съобщено на касатора на 1.09.2008 г. и срокът за плащане изтича на 11.09.2008 г. Не спорят също, че сумата е платена на 10.09.2008 г. - в дадения от административния орган срок. Съдът е приел, че задължението е взето под отчет на 23.09.2008 г. в МП - Пирдоп. Съдът е приел, че оспореното пред него решение на началника на Митница София е издадено от компетентен орган, който представлява митнически орган по § 1, т. 9 ЗМ. Приел е също, че на основание чл. 54 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС възниква задължение за заплащане на лихви върху дължимият ДДС от датата на възникване на митническото задължение, която според чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 ЗМ и чл. 201 § 1 и 2 МК е датата на приемане на митническата декларация. Съдът е приел, че на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. По тези съображения съдът е приел, че касаторът е в забава за плащане на митните сборове от деня на подаване на ЕАД и правилно с оспореното решение са определени лихви за плащане от тази дата. Обосновано е отхвърлил и довода на касатора за приложение на чл. 214 § 3 МК, касаещ компенсаторни лихви като неприложим в случая, който се урежда от чл. 232 § 1 б. "б" МК. Изискването в чл. 232 § 1 МК за приложение на б. "б" митните сборове да не са платени в срок според съда не променя факта, че срокът за плащане е определен в закона - датата на подаване на митническата декларация и е направил извод, че жалбата е неоснователна. Уведомлението за дължим допълнително ДДС по процесния ЕАД е от 1.09.2008 г., когато е връчено решението с определения в него 10-дневен срок за доброволно плащане. По чл. 232 § 1 б. "б" МК, когато митните сборове не бъдат платени в определения срок се събират с лихва за забава. начислена върху размера на сборовете. По чл. 232 § 2 б. "в" МК митническите органи могат да не събират лихва, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява срокът за плащане да бъде нарушен с пет дни по преценка на митническите органи, но изисква срокът да е определен. Неправилен е изводът на съда, че срокът за плащане е определен в закона и МК, и това е датата на подаване на митническата декларация. От възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. По чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Неправилно съдът е приел, че МК няма текст, който да изисква допълнително уведомяване след вземането под отчет. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване по чл. 221 § 1 МК, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. Уведомлението от 1.09.2008 г. съдържа срок за плащане, който не е срока по чл. 222 § 1 МК - след вземане под отчет на митните сборове, който е релевантен по чл. 232 § 1 б. "б" МК за определяне от кой момент текат лихвите за забава. Съдът незаконосъобразно е приел, че срокът за плащане е датата на подаване на митническата декларация. В случая страните не спорят, че дължимият ДДС е платен на 10.09.2008 г. в дадения с решението 10-дневен срок за доброволно плащане, преди вземането под отчет на задължението на 23.09.2008 г., поради което не са налице условията на чл. 232 § 1 б. "б" МК митническото вземане да не е платено в срока за плащане, даден след вземането под отчет и незаконосъобразно с решението на административния орган е определено задължение за плащане на лихви от възникване на задължението до изплащане на сумата. В този смисъл е решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 на СЕС, в което изрично се изисква да е определен и неспазен срок за плащане на задължението след вземането под отчет, за да се определят лихви за забава на длъжника по чл. 232 МК. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на решението на началника на митницата в частта, с която е определено да се събират лихви за забава от възникване на задължението до окончателното му изплащане. Следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 869,07 лв. за двете съдебни инстанции на касатора. Доводът за прекомерност на разноските не е основателен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,