Решение № 3665 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2011 г.

Решение № 3665 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници, Митница Столична, чрез процесуалния представител юриск. Станимир Станков, срещу решение № 3237/30.06.2011 г., постановено по адм. дело № 7695/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 9600- 0531/23.09.2010 г. на началника на същата митница, за установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София по ЕАД № 10BG005807H0071142/26.08.2010 г. и за определено публично държавно вземане в размер на 10 281.32 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва считано от датата на вноса. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното решение на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София в депозираните по делото писмени бележки от процесуалния представител адв. Айдарова, я оспорва по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд- София град е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Столична незаконосъобразно е определена митническата стойност на стоки, внесени от ответника по касационна жалба от Турция на 26.08.2010 г., тъй като според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността и са налице основанията за определяне митническа стойност по чл. 30, § 2, б. "б" от МК, като въз основа на новата митническа стойност е определено допълнително задължение за ДДС - 10 281.32 лв. Приел е също, че оспореното решение е немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния закон. Всички представени от дружеството документи сочат, че действително платената цена съвпада с декларираната по ЕАД и именно тя следва да е договорната цена по чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Липсват и мотиви защо митническата стойност е определена съгласно чл. 30, § 2, буква "б" за част от стоките - по митническа стойност на сходни стоки и чл. 30, § 2, буква "в" за друга част от Регламента, а не по реда на предходните букви - например чл. 30, § 2, б. "а" - митническа стойност на идентични стоки, като в случая поредността е задължителна и при невъзможността да се определи стойността по предходна буква, следва да се изложат мотиви. Липсват и мотиви как точно е формирана и новата стойност, като изброяването на номерата на 17 броя ЕАД не представляват мотиви в тази насока. Решението на Административния съд - София-град е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките, при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. "б" от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ, с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност, е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. От друга страна, дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 30 и чл. 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. Митническите органи не са изпълнили задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК да представят доказателства за това, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ППЗМ, след анализа на допълнителната информация, изискана от дружеството и след като са останали съмнения, че митническата стойност следва да бъде определена по чл. 35, ал. 1 ЗМ, преди да бъде взето окончателното решение са уведомили "Глобъл Транс Лоджистик" ООД за мотивите, на които се основават съмненията. Няма данни и за дадена реална възможност на дружеството да отговори. В доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването на относимите факти- конкретно в случая, защо са възникнали съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл. 29, § 1 от МК и чл. 35, ал. 1 ЗМ, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа стойност на стоките. Липсата на мотиви действително е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в доказания размер от 150 лв., съобразно представените доказателства за плащане на договореното възнаграждение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,