Решение № 6478 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6103/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 2373 от 07.04.2023 г. по адм. д. 2695/2022 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Електроник трейдър ЕООД, ЕИК 205500488, със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от управителя М. Н. А., срещу ревизионен акт /РА/ Р-22220221000973-091-001/04.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 43/7.1.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който за данъчните периоди м. 07.2020, м. 8.2020 г. и м. 09.2020 г. са определени задължения на основание чл. 86, вр. чл. 102, ал. 2 и ч 67, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер от 303 338, 56 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 32 649, 83 лв. Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от Електроник трейдър ЕООД, чрез адв. Н.Кунев от ВАК, в която се поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд или прогласяване на неговата нищожност. Ответникът директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Аврамова, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА Р-22220221000973-091-001/04.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 43/7.1.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който за данъчните периоди м. 07.2020, м. 8.2020 г. и м. 09.2020 г. са определени на Електроник трейдър ЕООД задължения на основание чл. 86, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС в общ размер от 303 338, 56 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 32 649, 83 лв. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА, като е приел, че за процесния данъчен период основната дейност на Електроник трейдър ЕООД е била продажба на мобилни устройства и аксесоари за тях, поръчвани от клиентите по електронен път и доставяни до тях чрез "СПИДИ" ЕАД, като заплащането на стоките е извършвано чрез наложени платежи, събирани и превеждани от куриерското дружество по банковата сметка на касатора. Последният е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с "МОБАЙЛ АСЕТС" ЕООД, доколкото и двете юридически лица се управляват и представляват от М. Н. А. и имат един и същ собственик на капитала - "ЛАЙФ ЕСЕНШЪЛС" ЕООД, чийто управител и представляващ отново е М. Н. А.. Двете дружествата са декларирали общ адрес на управление, находящ се в гр. София, [адрес] и извършват еднородна търговска дейност продажба на мобилни устройства и аксесоари за тях. По отношение на "МОБАЙЛ АСЕТС" ЕООД са регистрирани - продажби както следва: м. май 2020 г. 27 931, 37 лв.; м. юни 2020 г. 123 833, 23 лв.; м. юли 2020 г. 30 700, 41 лв., а по отношение на Електроник трейдър ЕООД са регистрирани продажби, като са издадени фактури както следва: юли 2020 г. 155 178, 14 лв.; август 2020 г. 1 652 685 лв.; септември 2020 г. 11801, 48 лв. лв. Административен съд София-град е приел изводите на ревизиращите органи, че с оглед разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, за ревизираното дружество е възникнало данъчно задължение, като към реализирания от него облагаем оборот следва да се включи и този формиран преди това от "МОБАЙЛ АСЕТС" ЕООД свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, извършващо еднородна търговска дейност /продажба на мобилни устройства и аксесоари за тях/ в един и същ търговски обект. Според първоинстанционният съд, към облагаемия оборот, реализиран от "ЕЛЕКТРОНИК ТРЕЙДЪР" ЕООД през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта, следва да се включи и този, реализиран от "МОБАЙЛ АСЕТС" ЕООД до този момент. При съвкупната преценка на събраните доказателства, АССГ е заключил, че са налице предпоставките на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, вр. чл. 102, ал. 4 ЗДДС, както и вр. чл. 86 ЗДДС. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първият довод в касационната жалба е свързан с приложението на Регламент 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. и Решение по дело С-362/21 на СЕС. В Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) е дадена легална дефиниция на електронен подпис. Това е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ, усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който: 1. дава възможност за идентифициране на автора; 2. е свързан по уникален начин с автора; 3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора, и 4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени. В чл. 13, ал. 3 е дадена дефиниция на квалифициран електронен подпис електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ 910/2014. От представените доказателствата в хода на съдебното производство несъмнено се установява съответствието електронни подписи с изискванията на чл. 3, точка 12 от Регламент /ЕС/ 910/2014 на ЕП и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Цитираната разпоредба предвижда, че "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Действително, съгласно т. 55 от Решение по дело С-362/21 на СЕС, при оспорване на такъв подпис в рамките на съдебно производство националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в чл. 3, т. 12 кумулативни условия, което го задължава по-специално да провери дали са изпълнени условията по чл. 26 и по приложение I към регламента. В настоящия случай пред първоинстанционния съд не е извършено оспорване на квалифицираните електронни подписи. Изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя пред АССГ, направено с молба от 06.03.2023 г., не представлява оспорване на тези подписи, поради което правилно решаващият съд поради липса на основанията на чл. 193, ал. 2 вр. чл. 184, ал. 2 ГПК не е открил производство по проверка автентичността и валидността на електронните подписи, положени в електронните документи ЗВР, РА и др. Вторият касационен довод е свързан с липсата на изготвена и изслушана ССчЕ от АССГ, като се поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането за ССчЕ е направено с писмена молба в открито съдебно заседание на 05.07.2022 г. от процесуалния представител на жалбоподателя. С определение от същото заседание е допусната ССчЕ по поставените задачи. Делото е отлагано два пъти поради късно внасяне на депозит за вещото лице, както и поради липса на съдействие и представяне на документи от жалбоподателя. Правилно е заличена допуснатата ССчЕ и делото е решено възоснова на приетите писмени доказателства. В случая първата издадена фактура за продажба, респ. първият ден на започване на еднородната дейност в обекта от "ЕЛЕКТРОНИК ТРЕЙДЪР" ЕООД е 08.07.2020 г. Правилно АССГ приема, че по аргумент на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, "ЕЛЕКТРОНИК ТРЕЙДЪР" ЕООД е било длъжно в 7 - дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът /15.07.2020 г. / да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и да начисли дължимия ДДС за осъществените от него продажби. В случая това не е сторено. Дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС на по-късно, а издаденият акт за регистрация по ЗДДС 220422002505340 е от 06.08.2020 г. и дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 31.08.2020 г. /датата на връчване на акта/. Настоящия съдебен състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд, че въз основа на безспорно установените обстоятелства, правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно същата, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изр. второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по правилата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и се установява с РА. Цитираната норма е специална и цели защита на фиска от неправомерно увреждане при недобросъвестно поведение на лицата неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок, при което същите не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, относно които при спазване на закона бе следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани по закона лица. Наведените в касационната жалба доводи касаещи неправилното приложение на разпоредбата на чл. 96, ал. 10, вр. ал. 1 от ЗДДС касаят правилността на издадения Акт за регистрация по ЗДДС и нямат отношение към настоящия спор, който се отнася до законосъобразността на оспорения РА, с който на дружеството са начислени допълнителни задължения по ЗДДС по реда на чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че с Решение от 11.04.2024 г. на СЕС по дело С-122/23 (до постановяването на което производството по настоящото делото е било спряно с Определение от 16.11.2023 г., а в последствие е възобновено с Определение от 16.04.2024 г.) съдът е приел, че Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поставя предвиденото право на освобождаване на ДДС в зависимост от условието данъчно задълженото лице, чийто годишен оборот или оборотът в рамките на два последователни месеца надхвърля сумата, посочена в тази държава членка в тази разпоредба да подаде в определен срок заявление за регистрация, както и че допуска национална правна уредба, която предвижда, че нарушението от страна на данъчно задълженото лице на задължението да подаде в срок заявление за регистрация по ЗДДС, води до възникване на данъчно задължение. В Решение от 11.04.2024 г. на СЕС по дело С-122/23 не се прави разлика за продължителността на закъснението. Същевременно в т. 46 съдът посочва, че национална разпоредба може да се счита за санкция по смисъла на практиката на съда, посочена в т. 41-43 от решението, доколкото тя има за цел единствено събирането на ДДС, върху сделките, извършени през периода в който данък е щял да бъде начислен, ако данъчно задълженото лице беше изпълнило в определение срок задължението си за регистрация по ДДС. В настоящия случая между страните е безспорно, че заявление в срок не е подадено от задълженото лице. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника правно основание чл. 161, ал. 1 ДОПК претендира разноски в размер на 18 089, 54 лв. , като по отношение на посочения размер не се сочи правно основание, но вероятно същото се основава на чл. 7 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. на ВАС. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, като действията на процесуалните представители на ответника се изчерпват само до участие в две открити съдебни заседания по делото и представянето на писмени бележки. Действително спорът е с висок материален интерес, но не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение