Решение № 9581 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2017 г.

Решение № 9581 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на М. С., чрез юрк. Якимов срещу решение № 23 от 7.02.2017 г., постановено по адм. д. № 630/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т.. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу решение № 32-248824/7.09.2016 г. на началник М. С.. Ответникът "ТЕЦ Г. О." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., чрез юрк. Гецов, оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила като постановено при правилно тълкуване на приложимите норми. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено решение № 32-248824/7.09.2016 г. на началник М. С., с което е отказано издаване на удостоверение по чл. 24б, ал. 4 ЗАДС и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на "ТЕЦ Г. О." ЕАД при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект "Топлоелектрическа централа към "ТЕЦ Г. О."" ЕАД е мотивиран с липса на изискванията на на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС във връзка с изм. норма на чл. 4, т. 37 ЗАДС /ДВ, бр. 92/2015 г./. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми и неправилно категоризиране на технологическото използване на парата -за отопление и моторно гориво. Обсъдени са подробно приетата по делото съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателства, като е прието за установено, че потреблението на процесните енергийни продукти е само за последващи технологични процеси, свързани с производствената дейност на завода за спирт и завода за захар, но не и за отопление. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС визира изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 от ЗАДС - продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, при които енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От данните по делото, заключението на съдебно-техническа експертиза и гласните доказателства е установено, че процесните енергийни продукти на "ТЕЦ Г. О." ЕАД не се използват за гориво за отопление, а изцяло се реализират в производствени процеси. Използваното гориво е предназначено за получаване на пара, която е необходима за получаването на крайния продукт, като без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на самия технологичен процес на двата завода /за спирт и за захар/. Предвид изложеното, решаващият правен извод на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради неправилно тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като в полза на ответника се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв- юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,