Решение № 7654 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7661/17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9244/2018 г. по описа на Административен съд С. – град, 25 състав. Решението не подлежи на обжалване. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (само Комисията) против Решение № 7661/17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9244/2018 г. по описа на Административен съд С. – град, 25 състав. В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и страната моли съдът да отмени порочното съдебно решение. Ответникът - Д. В. чрез процесуален представител адв. Беев оспорва касационната жалба и излага подробни аргументи за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от страна в административното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението предмет на касационен контрол административният съд е отменил Решение № РС-032-17-041/11.07.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и я е осъдил да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 10 (десет) лева разноски по делото. С този си акт Комисията, на основание чл. 27а във вр. с чл. 27, ал. 2 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г. (ЗПУКИ) и § 5, ал. 1 ДР на Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) е установила нарушение на чл. 21, ал. 1, предл. първо ЗПУКИ (отм.); , по отношение на Д. В., в качеството му на началник на отдел "Придобиване на системи за командване и управление" в Дирекция "Отбранителна аквизиция", преобразувана в Главна дирекция "Отбранителна аквизиция" към Министерството на отбраната (МО) и като такъв - лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 25, предл. трето ЗПУКИ (отм.); , по отношение на сключения, в едногодишния срок от датата на прекратяване на служебното му правоотношение с Министерство на отбраната на 01.08.2016 г. трудов договор № 402/16.09.2016 г., за длъжността "Ръководител проекти" с "Балкантел" ООД, спрямо което е осъществявал действия по регулиране и контрол в последната година от изпълнение на задълженията си по служба. За да уважи жалбата на Д. В. от [населено място], съдът е приел, че решението е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ във вр. с § 5, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на закона. Формирано е мнозинство повече от половината от всички членове на КПКОНПИ, в съответствие с чл. 13, ал. 2 ЗПКОНПИ. Също така актът е издаден в предписаната от закона форма, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Обжалваният административен акт е преценен като материално незаконосъобразен. В този смисъл съдът достигна до извод и излага подробни мотиви, че не е налице установеното с решението нарушение по чл. 27а във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ (сега отм.). Съдът е обосновал изводите си за материална незаконосъобразност на акта, като се е позовал на относимата редакция на чл. 21, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) ЗПУКИ. Според текста лице, заемащо публична длъжност, с изключение на лице по чл. 3, т. 1, 2, 3, 6, 11, 12 и 20, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации. От прочита на цитираната норма следва извод, че за да е налице нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗПУКИ е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: лицето да е заемало публична длъжност, извън тези по чл. 3, т. 1, 2, 3, 6, 11, 12 и 20 от ЗПУКИ, това лице да е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или да е сключвало договори с търговски дружества или кооперации в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба; в едногодишен срок от освобождаването си от публична длъжност да е сключвало трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава акции или дялове, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации или свързани с тях дружества. Забраната по чл. 21, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); съществува ако лицето, заемащо публична длъжност е сключило договор в ограничителния едногодишен период след напускането. Приема се в съдебната практика, че това е една от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); форми на изпълнение на служебни задължения от лицето, заемащо публична длъжност. В ЗПУКИ (отм.); няма разписани изисквания относно формата и съдържанието на сключените договори, както и наличието на плащания с финансови средства. Поради това е достатъчно в този едногодишен период да са сключени съответните договори, за да възникне съответно и забраната. При така посочената редакция на закона съдът след вярна оценка на относимите факти е счел, че не е налице фактическия състав на чл. 21, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); , поради което за Д. В. не важи и забраната в продължение на една година от освобождаването му от публичната длъжност да се въздържа от сключване на трудови или други договори, за изпълнение на ръководни или контролни функции. Обжалваното решение е правилно. Не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (ред. ДВ, бр. ... от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) касационната инстанция намира, че в случая следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, сочещи на незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед изясняване на спора от фактическа страна, съдът правилно е отделил спорните факти от безспорните такива и е приел, че относимо за решаване на делото е обстоятелство, че лицето в периода от 01.07.2015 г. до 01.08.2016 г., когато е прекратено служебното му правоотношение, е заемало длъжност началник отдел "Придобиване на системи за командване и управление" в Дирекция (впоследствие Главна дирекция) "Отбранителна аквизиция" в Министерство на отбраната. Обстоятелството е установено с приетите като доказателства заповед № РД-26-59/12.02.2016 г. и заповед № РД-26-390/01.07.2015 г., съответно заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Правилно е констатирано от съда, че в последната година от служебното си правоотношение Д. И. е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 ЗПУКИ (отм.);. Нормите на чл. 21 и чл. 22 ЗПУКИ са специфични, доколкото с тях се въвеждат задължения за бившите вече държавни служители. Целта на така цитираните текстове на закона е да не се допусне знания, опит и контакти, създадени от лицето, заемащо публична длъжност в периода на пребиваването му в държавния апарат да се ползват не с оглед обществения интерес от частни лица след освобождаването му, както и недопускане на ползи за лицето, заемащо публична длъжност, които се дължат на информация, до която е имало достъп в резултат на заеманата длъжност. В случая релевантните за спора факти са свързани със сключването на три договора с "Балкантел" ООД № УД-04-79/19.12.2008 г., № УД-04-18/08.06.2007 г. и № УД-03- 13/05.04.2005 г. и развилото се трудово правоотношение между "Балкантел" ООД като работодател и Д. В. като работник. Видно от трудов договор с дата 16.09.2016 г. Д. В. се е съгласил да изпълнява длъжността "Ръководител проекти" с код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) 1213 5046. При направената съвкупна преценка на представените по делото доказателства, вкл. и длъжностната характеристика на лицето, административният съд е достигнал до верен извод, че длъжността "началник отдел", отдел "Придобиване на системи за командване и управление" е пряко подчинена на директора на Дирекция "Отбранителна аквизиция". Съгласно нея началникът на отдела има задължение да координира изпълнението на договорите в отдела, но пред административния съд не е било изяснено съдържанието на тези договори. Обосновани са изложените от административния съд доводи, че предметът на договорите между МО и "Балкантел" ООД е относно дейността на Дирекция (впоследствие Главна дирекция) "Отбранителна аквизиция", а Василев като началник на отдел "Придобиване на системи за командване и управление" е имал координационни и организационни функции по отношение изпълнението на тези договори, не и контролни или регулаторни такива. Позовавайки се и на съдебната практика на Върховен касационен съд АССГ приема, че при определяне дали длъжността е ръководна не е меродавен единствено Националният класификатор на професиите и длъжностите (НКПД), каквито доводи са изложени в оспорваното решение, а следва да се преценява съдържанието на конкретните трудови функции и мястото в йерархията на длъжностите в предприятието, в какъвто смисъл е извършена и преценката на представената по делото длъжностна характеристика за лицето. Неоснователни поради това са доводите на касатора, че по отношение на Василев съществува забрана за участие в дейността на предприятието. Предвид изложеното, касационният състав намира, че административният съд правилно е приложил материалния закон. Решението не страда от релевираните пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7661/17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9244/2018 г. по описа на Административен съд С. – град, 25 състав. Решението не подлежи на обжалване.