Решение № 867 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2008 г.

ВАСV отделение21.01.2009 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/ 8.05.2008 г., постановено по адм. д. № 28/2008 г. от Административен съд гр. Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 867 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Кюстендил против решение № 128/08.05.2008 г., постановено по адм. д. № 28/2008 г. от Административен съд гр. Кюстендил с доводи за неправилност и искане за отмяната на съдебния акт. Ответникът-Едноличен търговец "Д-р Крум Дечев" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение административният съд отменя заповед № РД-09-100/28.03.2007 г. на директора на РЗОК-гр. Кюстендил, с която е наложена санкция на ЕТ "Д-р Крум Дечев" с. Яхиново, община Дупница-изпълнител на дентална помощ за констатирано с медицински протокол № 112-004-1/19.03.2007 г. нарушение по договор № 100278/14.02.2007 г., както следва: За качество на дейностите в извънболничната дентална помощ- (при три задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ), нарушение на чл. 9, ал. 2 от индивидуалния договор, чл. 302, ал. 1 от Национален рамков договор (НРД) 2006 г.-санкция по чл. 316, ал. 3, т. 1 от НРД-2006 г.-финансова неустойка в размер на 1093, 20лв. За да постанови този резултат, съдът приема, че посочената като повторно отчетена, извършена и заплатена дейност-лечение на пулпит или периодинтит на постоянен зъб и за трите ЗЗОЛ е изключена от разпоредбата на чл. 302, ал. 1 от НРД 2006 г. респективно чл. 297, ал. 1 от НРД 2005 г., уреждащи обхвата на гарантиране на качеството на извършената стоматологична помощ, поради което описаните в медицинския протокол обстоятелства не могат да обосноват налагане на финансова неустойка по чл. 316, ал. 3, т. 1 от НРД 2006 г. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа, че повторното лечение на пулпит и на периодонтит, констатирано в медицинския протокол е недопустимо действие от изпълнителя на дентална помощ и е основание да се счита, че първата по време дейност е извършена некачествено и като приема обратното, решаващият съд постановява неправилно съдебно решение в нарушение на материалния закон. Гарантирането на качеството на договорените и отчетени дейности (лечение на пулпит и периодинтит) не е обвързано със срок според анализа на разпоредбата на чл. 302, ал. 1 от НРД, поради което тази норма е неприложима в конкретния случай. Налагането на санкция за некачествено изпълнение по реда на чл. 316, ал. 3, т. 1 от НРД, посочен като правно основание за издаване на административния акт предпоставя задължението за административния орган да приложи разпоредбата на чл. 136 от НРД 2006 г., като извърши оценка на качеството на извършените услуги от изпълнителя на стоматологична помощ по реда на чл. 28 от НРД 2006 г. По делото няма доказателства за проведена процедура по оценка на качеството, не са изложени и аргументи в заповедта на директора на РЗОК Кюстендил в подкрепа на извода за некачествено изпълнение на стоматологичните услуги поради повторното им извършване. Посоченото нарушение на формата на оспорения акт в частта на задължителния и реквизит-изложение на фактическите основания за издаването му е основание за отмяната на заповедта. Като разсъждава по този начин, първоинстанционният съд постановява правилно в съответствие с материалния закон решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение