Решение № 3714 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2019 г.

Решение № 3714 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ивентас" ЕООД, против решение № 7336 от 16.05.2019 г. по адм. д. № 8998/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 619 от 05.06.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК - 360/2018 г., с което на основание чл. 60, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 100, ал. 3, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), КЗК е наложила имуществена санкция в размер 30 000 лв. на "Ивентас" ЕООД за неизпълнение на задължение за съдействие по чл. 46 от ЗЗК във връзка с извършена проверка на място по чл. 50 ЗЗК. Касаторът твърди, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че иззетият огромен обем информация сам по себе си оборва твърдение за неоказано съдействие. Акцентира, че абсолютно цялата дейност на дружеството е снета и получена от КЗК, с пълното съдействие на това дружество. Излага, че проверяващите през целия ден не са казали, че не намират някаква папка, а служителите на дружеството са били налице и са били готови да окажат съдействие. Изразява несъгласие с изводите на ВАС, че е налице тежка форма на несъдействие. Намира, че ако съдът приеме, че е налице нарушение, то са налице множество аргументи и смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават налагане на значително по-малка санкция. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията взема становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че съдът е извършил изчерпателен анализ на писмените и гласните доказателства, за да достигне до извод, че са налице три форми на възпрепятстване на проверката по чл. 50 от ЗЗК, а именно: временно препятствие на достъпа до служебна цифрова и електронна информация и документи, които се съхраняват на сървъри, използвани от "Ивентас" ЕООД; неоповестяване на важни носители/източници на информация, които съдържат служебна цифрова и електронна информация и документи; трайна невъзможност служители на Комисията при проверката на място в офиса на дружеството да получат достъп, преглед и изземване на електронни и цифрови доказателства от съществена важност за образувано производство по чл. 15 от ЗЗК. Обръща внимание на доказателствената сила на официалните документи – протоколи по чл. 52, ал. 7 от ЗЗК. Счита за неоснователен и алтернативният довод за неправилност на решението в частта, касаеща размера на санкцията. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото е съответно на материалния закон – чл. 100, ал. 3 и ал. 5 от ЗЗК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 7336 от 16.05.2019 г. по адм. д. № 8998/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на "Ивентас" ЕООД против решение № 619 от 05.06.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 360/2018 г., с което, на основание чл. 60, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 100, ал. 3, т. 1 от ЗЗК, КЗК е наложила имуществена санкция в размер 30 000 лв. на "Ивентас" ЕООД за неизпълнение на задължение за съдействие по чл. 46 ЗЗК във връзка с извършена проверка на място по чл. 50 ЗЗК. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е установил, че в КЗК е образувано производство № 360/2018 г., с взето решение № 447/19.04.2018 г. за установяване на евентуално извършено нарушение от страна на "Ивентас" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 38, ал. 1 и чл. 70, ал. 3 от ЗЗК. С разрешение дадено с определение № 2634 от 24.04.2018 г. на Административен съд – София град на 25.04.2018 г., КЗК е извършила проверка на място по чл. 50 от ЗЗК в работните помещения на "Ивентас" ЕООД, за което бил съставен Протокол за проверка на място по чл. 50 от ЗЗК. Комисията е констатирала, че са налице три форми на възпрепятстване, а именно временно препятстване на достъпа до служебна, цифрова и електронна информация и документи, които се съхраняват на сървъри, използвани от "Ивентас" ЕООД; неоповестяване на важни носители/ източници на информация, които съдържат служебна цифрова и електронна информация и документи; трайна невъзможност на служителите на КЗК да упражнят правомощията си по чл. 50, ал. 2 от ЗЗК да получат достъп, прегледат и изземат по време на проверката електронни и цифрови доказателства от съществена важност за производството. Приела е, че същите съставляват нарушения от страна на представителите на "Ивентас" ЕООД на задължението за съдействие по чл. 46 от ЗЗК, които подлежат на санкция по чл. 100, ал. 3, т. 1 от ЗЗК. Първоинстанционният съдебен състав е намерил, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, при спазване на предвидените в чл. 62, ал. 1 ЗЗК форма и реквизити. Съдът е счел, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура, а решението на Комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички доказателства представени от страните. Съдът е обсъдил събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, съобразил е доказателствената сила на изготвения официален документ – протокол за извършената проверка и е посочил, че на основание чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК същият има обвързваща съда официална материална доказателствена сила за вписаните в него факти и обстоятелства. Намерил е, че действията предприети от служителите на "Ивентас" ЕООД, всъщност в голяма степен са предприети, за да бъдат охранени правата на дружеството и същите съставляват нарушения на чл. 46 от ЗЗК. Споделяйки мотивите на КЗК и при излагане на подробни съображения по всеки пункт и възражение, съдът е приел жалбата на дружеството за неоснователна, поради което я е отхвърлил. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че обжалваното решение е правилно. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд в детайли е изследвал фактическата обстановка по спора, обсъдил всички релевантни обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и на основание чл. 221 от АПК не следва да преповтаря. Следва да бъде съобразено, че КЗК не може да разгледа възникнал спор по образувано производство за установяване на евентуално извършени нарушения без да има на разположение необходимата и релевантна информация и свързаните с нея доказателства. За гаранция на действията и невъзможността от възпрепятстването им, в чл. 46 от ЗЗК, са визирани задължения за проверяваните лица, а именно, че "всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004". От данните по делото безспорно е установено, че при започване на проверката, служителите на проверяваното дружество са предоставили достъп до част от поисканите доказателства, но не може да се възприеме възражението, че предвид многобройните събрани доказателства не може да се съди за липса на съдействие и нарушение на чл. 46 от ЗЗК. Както е установено, е било поискано съдействие от системен администратор на дружеството, но такъв бил отказан с мотива, че лицата, извършващи дейността не са служители на фирмата и не могат да бъдат извикани. Офисът на управителя на "Ивентас" ЕООД, бил заключен като до нейното явяване, служителите на КЗК не са получили достъп до личен компютър и документите на хартиен носител, намиращи се в него. Преносимият компютър/лаптоп е бил донесен по-късно, като след стартирането му е констатирано, че операционна система Windows, е инсталирана на 19.04.2018 г., а акаунт с име "I. " е модифициран на 25.04.2018 г. в 10:54 ч. При опит за отваряне и преглед на папка HIPPOLAND/ORDERS 2018 и HIPPOLAND на компютри, находящи се във фронт офиса, било установено, че достъпът до сървър \\iventas-data е преустановен съответно в 11:43 ч. и 11:24 ч. Към 15:21 ч. служителите от КЗК били уведомени, че е възстановена връзката със сървър \\iventas-data, като при опит от тяхна страна за достъп до интересуващите ги папки HIPPOLAND и ORDERS 2018 от един от компютрите било установено, че същите са преместени или изтрити. Настоящата инстанция, намира че след като някое от правомощията на служителите на КЗК, разписани в чл. 50 от ЗЗК, не е могло да се изпълни, е налице нарушение, поради което правилно е наложена санкцията на чл. 100, ал. 3, т. 1 ЗЗК. Нормата на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК ясно предвижда обема, в който следва да бъде давана информация, а именно, че тя трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща. Предвид съвкупността от нарушения настоящата инстанция споделя и мотивите касаещи размер на определената санкция. Съгласно чл. 100, ал. 5, и чл. 102, ал. 4 от ЗЗК, "Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл. 47, ал. 4 и 5". Съдът обосновано е посочил, че са налице множество нарушения, които следва да бъдат отчетени при налагане на санкцията по чл. 100, ал. 3 от ЗЗК. Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на тричленния състав на съда са обосновани и правилни, а решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на "Ивентас" ЕООД за присъждане на разноски, следва да бъде оставена без уважение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия