Решение № 3801 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9013/2020 г.

Решение № 3801 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9013/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Томеком" ЕООД, ЕИК [ЕИК], чрез адв. С., срещу Решение № 2900/12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 5455/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № СФР19-РД77-4/14.01.2019 г., издаден от органи по приходите в отдел "Ревизионен контрол", дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, потвърден с Решение № СОА19-РД28-10/21.03.2019 г. от кмета на Столична община, с който на "Томеком" ЕООД са определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за данъчни периоди 1.01.2013 г. - 31.12.2017 г. общо в размер на 125 038, 52 лв., представляващи ДНИ в размер на 22 181, 29 лв. главница и лихва за забава в размер на 7 504, 71 лв. и ТБО в размер на 73 922, 06 лв. главница и лихва за забава в размер на 21 430, 46 лв. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора нарушението по чл. 32 ДОПК е съществено, тъй като нередовното връчване на съобщения е възпрепятствало правото на участие на дружеството в ревизионното производство. Твърди се, че органите по приходите са определили ДНИ и ТБО за покривните тераси в процесните имоти в противоречие с разпоредбата на чл. 38 от Закона за собствеността като се позовава на практика на ВКС, в която се приема, че правото на собственост върху покривната тераса принадлежи общо на етажните собственици като обща част. Иска се отмяна на решението и отмяна на процесния РА в обжалваната част, алтернативно – изменение на акта, съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С решението си Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на "Томеком" ЕООД срещу Ревизионен акт № СФР19-РД77-4/14.01.2019 г., издаден от органи по приходите в отдел "Ревизионен контрол", дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, потвърден с Решение № СОА19-РД28-10/21.03.2019 г. от кмета на Столична община, с който на "Томеком" ЕООД са определени задължения за ДНИ и ТБО за данъчни периоди 1.01.2013 г. - 31.12.2017 г. общо в размер на 125 038, 52 лв., представляващи ДНИ в размер на 22 181, 29 лв. главница и лихва за забава в размер на 7 504, 71 лв. и ТБО в размер на 73 922, 06 лв. главница и лихва за забава в размер на 21 430, 46 лв. Според установяванията на органите по приходите, дружеството е титуляр на вещно право на собственост върху нежилищни недвижими имоти – сгради, намиращи се в гр. София, райони "Сердика" и "Младост". За район "Сердика" задълженията са установени относно нежилищен имот, състоящ се от осми самостоятелен етаж с разгъната застроена площ от 566. 00 кв. м., девети самостоятелен етаж с разгъната застроена площ от 145. 00 кв. м. и покривна тераса цялата с застроена площ от 442. 00 кв. м., разположени в административно-техническа сграда, построена в УПИ I, кв. 12, м. "ГГЦ -зона В-17". За имота е подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 385/20.12.2006 г., в която са декларирани както двата етажа, така и терасата, с отчетна стойност в общ размер на 392 158, 00 лв.; подадена е и декларация по чл. 14 ЗМДТ на 24.06.2010 г. в която са декларирани и трите обекта - етаж 8 и 9 и покривна тераса. С декларация от 24.06.2010 г. по чл. 17 ЗМДТ са декларирани отчетните стойности на обектите поотделно, като към декларацията е приложена аналитична ведомост на с-ка 202 за периода 1.01.2010 - 24.06.2010 г. С декларация от 30.03.2011 г. по чл. 17 ЗМДТ са декларирани променени отчетни стойности на обектите в имота, съгласно приложен оценителен доклад на лицензиран оценител и е приложена аналитична ведомост в която тези стойности са отразени. За имота е открита партида № М0000385_061220_05 като отчетната стойност за обектите в партидата е формирана в резултат на преоценка от лицензиран оценител. Съгласно приложения към декларацията от 30.03.2011 г. оценителен доклад, пазарната стойност на имотите е в размер на: етаж 8 – 1 109 432, 00 лв.; етаж 9 – 284 218, 00 лв. и покривна тераса – 866 376, 00 лв. Органите по приходите са приели, че отчетната стойност на обектите в партидата е тази, посочена в декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. По делото е установено, че за периода 2013 г. - 2017 г., данъчната оценка на имотите е както следва: етаж 8 – 596 671, 23 лв.; етаж 9 – 152 857, 47 лв. и покривна тераса – 413 380, 09 лв. На основание чл. 21, ал. 1 ЗМДТ задължението за ДНИ е определено върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност общо в размер на 21 187, 80 лв. При определяне на ТБО е съобразена отчетната стойност на обектите в партидата. Във връзка с предоставянето на услугите по сметосъбирането и сметоизвозването, поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци е извършена насрещна проверка, при която е установено, че имотът попада в сектор 3, като за периода 2013 г. - 2015 г. от дружеството има подадени декларации по чл. 23 НОАМТЦУПСО, а за периода 2016 г. - 2017 г. няма подадени такива декларации. Съгласно заповеди на кмета на СО по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, имотът попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. За 2013 г. - 2015 г. дружеството е заявило ползването на 1 бр. съд със вместимост 1100 л. с честота на извозване 1 път седмично, а за периода 2016 г. - 2017 г. от страна на дружеството не са подавани декларации за промяна на реда за определяне на такса битови отпадъци. Въз основа на така установеното е определена ТБО общо в размер на 73 267, 19 лв. За район "Младост" задълженията са установени относно нежилищен имот, състоящ се от тераса с площ от 286, 27 кв. м. от 4 служебен етаж и 3 бр. подземни паркоместа, находящи се в сграда "Бизнес център Евротур", построена в УПИ VII-505.535.565. 577, кв. 14 а, м. "Къро". Заедно с тези имоти дружеството е придобило първи, втори и трети служебен етаж, които са били продадени през 2008 г. поради което същите не са били обект на разглеждане от органите по приходите. За имота е подадена декларация по чл. 17 от 19.02.2009 г., в която са декларирани терасата и 3-те паркоместа с отчетна стойност 21 829, 00 лв. и 17 337, 00 лв.; подадена е и декларация по чл. 14 ЗМДТ. За имота е открита партида № М106_090219_15, която е закрита на основание Нотариален акт от 22.07.2014 г., с който са продадени 3 бр. паркоместа, за които са начислени задължения до 31.07.2014 г. След извършена проверка в имотния регистър е констатирано, че покривната тераса не е продадена, поради което за нея са начислени задължения за ДНИ и ТБО. Органите по приходите приели, че отчетната стойност на обектите в партидата е тази, посочена в декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. За периода 2013 г. - 2014 г. данъчната оценка на паркоместата била определена на 27 975, 63 лв. При съпоставката й с отчетната стойност е установено, че данъчната оценка е по-висока по стойност и върху нея е определено задължението за ДНИ общо в размер на 83, 05 лв. За периода 2013 г. - 2017 г. данъчната оценка на терасата е определена на 196 073, 45 лв. като при сравнението й с отчетната стойност на имота е установено, че тя е с по-висока стойност. На основание чл. 21, ал. 1 ЗМДТ задължението за ДНИ за 2013 г. - 2017 г. за обектите в партидата е определено върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност общо в размер на 1 910, 21 лв. При определяне на ТБО от органите по приходите е била съобразена отчетната стойност на обектите в партидата. Във връзка с предоставянето на услугите по сметосъбирането и сметоизвозването, поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, е извършена насрещна проверка, при която е установено, че за процесния период от дружеството няма подадени декларации по чл. 23 НОАМТЦУПСО. Съгласно заповеди на кмета на СО по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ имотът попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Определена е ТБО в размер на 1 365, 95 лв. С оспореното решение, АССГ е отхвърлил изцяло жалбата на "Томеком" ЕООД против РА, с който са установени горепосочените задължения. За да постанови този резултат, съдът е приел на първо място, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователни са приети доводите на дружеството, че при извършването на ревизията са допуснати нарушения на принципите на служебното начало, на добросъвестност и право на защита, установени в чл. 5 и чл. 6 ДОПК, както и че ревизията не е приключила в законоустановения срок. Посочил е, че правото на защита не е било нарушено при връчването на книжа по реда на чл. 32 ДОПК, тъй като лицето е имало възможност да упражни това си право в пълен обем в хода на съдебното производство. След анализ на нормативната уредба, касаеща ДНИ и ТБО, както и на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на РА относно установените задължения за ДНИ и ТБО. Съдът е приел за неоснователно възражението по материалната законосъобразност на акта и определянето на ДНИ за покривните тераси. Счел е за неподкрепени от доказателствата по делото твърденията, че тези тераси представляват покрив, който е в етажна собственост. Посочил е, че от ревизираното лице не са ангажирани доказателства, които да докажат, че тези тераси се ползват и от други собственици на някакво правно основание, поради което задълженията за ДНИ и ТБО са определени правилно. Първоинстанционният съд е приел за правилно определена и основата за облагане на същите. Не е кредитирал заключението на изслушаната по делото експертиза, като е мотивирал извод, че определените задължения от вещото лице за ДНИ за процесните периоди са изготвени при изключването именно на спорните тераси. Касателно определените задължения за ТБО, решаващият състав е посочил, че по делото са събрани доказателства, установяващи, че имотите попадат в границите на организираното от Столична община сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и за тях се оказват от общината услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като събраните доказателства обуславят дължимостта на ТБО за тях от собственика на имота. Обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, в частта относно установените задължения за покривните тераси и обосновано и правилно в останалата си част. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Спорният предмет по делото е правилно определен, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени правни изводи по спорния по делото въпрос за наличие на основания за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, както и лихви за просрочие. Касаторът поддържа довод, както по време на първоинстанционното, така и в настоящото съдебното производство, че са нарушени основни принципи на ДОПК, който не се споделя от настоящия касационен състав. Неоснователно е твърдението на касатора, че нарушението по чл. 32 ДОПК, изразяващо се в едновременното връчване на РД и РА, е довело до съществено нарушение на правото му на защита. Връчването, съгласно правилата на чл. 32 ДОПК, не обуславя извод за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото лицето не е лишено от участие в развилото се административно производство. Видно от данните по делото, срещу РА е подадена жалба пред решаващия орган – кмета на СО, т. е. дружеството не е било лишено от възможността да направи своите доводи и да представи доказателства в защита на своите законни права. Отделно от това, следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 160 и ал. 161, ал. 4 ДОПК, забраняващи отмяната на РА от съда и връщане на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, кореспондираща с тази на ал. 1, задължаваща съда да постанови решение по съществото на спора. Основателни са оплакванията досежно материалната незаконосъобразност на Ревизионен акт № СФР 19-РД77-4/14.01.2019 г., поради определянето на ДНИ и ТБО за покривните тераси, които според касатора са обща част от сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността и са в режим на етажна собственост. Безспорно от доказателствата по делото – нотариален акт № 186, том V, peг. № 33599, д. № 936 от 13.11.2006 г. и нотариален акт № 187, том V, peг. № 33600, д. № 937 от 13.11.2006 г., се установява, че покривните тераси по процесните имотни партиди са закупени от дружеството - жалбоподател. Същото е подало декларации по чл. 17 и по чл. 14 ЗМДТ, в които изрично е посочило тези обекти като своя собственост и е посочило отчетните стойности на същите обекти, като видно от аналитичните ведомости тези обекти са заведени като ДМА с посочените отчетни стойности за процесните периоди. Съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, задължени лица за ДНИ и ТБО са собствениците на недвижими имоти. В своята практика по приложение на чл. 38 от Закона за собствеността ВС и впоследствие - ВКС безпротиворечиво приема, че изрично в разпоредбата покривът на сградата е включен като обща част на сграда в режим на етажна собственост и като такава не може да бъде предмет на сделка или делба. Независимо от това дали покривът е терасовиден или не, неговото предназначение е да служи като покрив на сградата и независимо от неговото използване, той запазва тази своя основна функция и продължава да бъде обща част на сградата в режим на етажна собственост. Щом като терасата обслужва като покрив останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика. В този смисъл Решение № 37 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 528/2009 г., Решение № 63 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., Решение № 103 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г. и др. След като декларираните от дружеството покривни тераси са общи части, то дружеството основателно възразява, че не е задължено лице за ДНИ и ТБО за тях. От изложеното следва, че задълженията на дружеството по процесния РА следва да бъдат намалени до размера, посочен в приетото в първоинстанционното производство заключение от съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият състав кредитира като компетентно изготвено, като се изключат определените задължения за декларираните от дружеството покривни тераси. Ревизионен акт № СФР19-РД77-4/14.01.2019 г., издаден от органи по приходите в отдел "Ревизионен контрол", дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, потвърден с Решение № СОА19-РД28-10/21.03.2019 г. от кмета на Столична община, с който на "Томеком" ЕООД са определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за данъчни периоди 1.01.2013 г. - 31.12.2017 г. общо в размер на 125 038, 52 лв., представляващи ДНИ в размер на 22 181, 29 лв. главница и лихва за забава в размер на 7 504, 71 лв. и ТБО в размер на 73 922, 06 лв. главница и лихва за забава в размер на 21 430, 46 лв., следва да бъде отменен в частта на определените задължения над 77 465, 98 лв., в т. ч. данък върху недвижимите имоти 13 065, 50 лв. и лихви за ДНИ – 4 441, 98 лв., такса битови отпадъци 46 721, 44 лв. и лихви за ТБО – 13 237, 06 лв. При този изход на спора касаторът има право на разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 274, 67 лв., съобразно уважената част на жалбата, а ответникът – 4 684, 17 лв., съобразно отхвърлената част от жалбата, поради което на ответника по касация по компенсация се дължат разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 409, 50 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,