Решение № 1782 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2018 г.

Решение № 1782 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Стивасарев с адрес в [населено място] чрез адвокат Г. Божков срещу решение № 21 от 5.01.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1582/2017 г. С него се отхъврля жалбата му срещу решение № 2153-15-83/12.05.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба срещу разпореждане № [ЕГН] по протокл № 01072 от 21.02.2017 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ в частта, с която е отказано преизчисляване на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсиониране като неоснователна. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Стивасарев против цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане, с което се отказва преизчисляване размера на отпусната пенсия с допълнително представен доход след пенсиониране. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил е от приложената административна преписка, че с разпореждане от 21.02.2017 г. ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив е изменил лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 6.01.2017 г., пожизнено на основание чл. 102 КСО по заявление от 6.01.2017 г., като е отказано преизчисляване на пенсията с допълнително представените осигурителен доход след пенсиониране, тъй като изчисления индивидуален коефициент 1. 185 е по неблагоприятен. От заключение на назначената съдебно медицинска експертиза съдът е установил, че изчисленият индивидуален коефициент към последното заявление по чл. 102 КСО от 6.01.2017 г. е по неблагоприятен от преди установения, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 102 КСО /редакцията на ДВ бр. 98 от 2016 г. в сила към 1.01.2017 г./ предвижда, че лицата на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75-77 КСО. Правилно съдът е разграничил предмета на настоящия спор от предмета на спора по предишни дела с оглед фактическото и правно основание на жалбата. В случая спорът е за преизчисляване на отпусната пенсия за осигурителен стаж и не се касае за спор в хипотезата на чл. 99 КСО за правилно или неправилно отпусната вече пенсия, преразглеждането на който в хипотезата на чл. 102 КСО е недопустим. Поради това въпросите относно началният момент на отпускане на пенсията и материалните предпоставки относно правото на пенсия не са предмет на настоящето дело, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Въпросът относно размера на пенсията е правилно установен от административния орган и от съда от заключение на назначената съдебно счетоводна експертиза. Заключението е, че новият коефициент е по нисък и поради това неблагоприятен за жалбоподателя. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането от ответника за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като такова се дължи в случаите когато е представляван от юрисконсулт или лице с юридическо образование, а в случая органът лично е взел становище по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение