Решение № 12987 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Христова, чрез пълномощника адв. Минчева, срещу Решение 1007 от 02.08.2023 г., постановено по адм. дело 1227/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 103 по Протокол 6 от заседание от 21.10.2022 г. на Общински съвет Горна Малина. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че жалбоподателката е подала искане за промяна на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, след като същата е подала искане по чл. 135, във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Възразява се още, че съдът е обосновал решението си на становището на постоянната комисия на териториалното устройство, каквото по делото няма. Излагат се доводи за нищожност на решението на Общински съвет Горна Малина, като постановено от орган, който не е овластен да разрешева или отказва да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Общински съвет Горна Малина, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Тодоров, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Христова срещу Решение 103 на Общински съвет Горна Малина по Протокол 6/21.10.2022 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 и чл. 27, ал. 3 ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 51, ал. 3, във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е отказано да се даде съгласие за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Горна Малина, в обхвата на поземлен имот с идентификатор 16794.13.295 имот публична общинска собственост, вид територия: земеделска, с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път и с площ от 2 353 кв. м., по искане вх. 94.К 42/05.07.2022 г. С цитираното искане, адресирано до кмета на Община Горна Малина, жалбоподателката е поискала на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ изменение на подробен устройствен план въз основа на мотивирано предложение за изместване на част от полски път с идентификатор 16794.13.295 в имот с идентификатор 16794.13.6 в землището на [населено място]. По така направеното искане кметът на Община Горна Малина е предложил на общинския съвет да вземе решение, с което да откаже да даде съгласие за изменение на кадастралната карта и кадасралните регистри в обхвата на [населено място] в обхвата на имот с идентификатор 16794.13.295 публична общинска собственост. Не е спорно по делото, че жалбоподателката е собственик на имоти с идентификатори 16794.13.6 и 16794.13.4 земеделска земя с начин на трайно ползване пасище. За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение на Общински съвет Горна Малина първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената писмена форма, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила спазени са разпоредбите на 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и чл. 52 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Горна Малина, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Прието е от съда също така, че са несъстоятелни оплакванията в жалбата за приемане на решението в нарушение на чл. 35 от АПК. Според съда административният орган правилно е квалифицирал искането на жалбоподателката до кмета на общината за изместване на част от път, като такова за изменение на кадастралната карта и кадастралните регисти на [населено място], досежно имот с идентификатор 16794.13.295 - публична общинска собственост. С оглед на това административният съд е обосновал извод, че по същността си оспореното решение от категорията на тези по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА за управление и разпореждане с общинско имущество и за изменение на кадастралната карта на [населено място] с отразяване промяна на границата на поземлен имот по съгласие на собствениците. Съдът е приел още, че процесното решение е прието в условията на оперативна самостоятелност при подробно изложени съображения, че исканото изменение не е в интерес на жителите на [населено място] и при данни за противопоставяне на същото от страна и на Църковното настоятелство, [населено място]. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване изискванията за кворум и мнозинство, както и в предвидената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Правилен е и извода на административния съд, че оспореното решение на Общински съвет Горна Малина е съответно и на материалния закон. Процесното решение обективира волеизявление, с което общинския съвет отказва да даде съгласие по искане вх. 94.К-42/05.07.2022 г., подадено от К. Христова, за изменение на кадастралната карта по отношение на имот публична общинска собственост, в хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. В тази връзка следва да се има предвид, че се явяват неоснователни твърденията на касатора, че неправилно административният орган и съда са квалифицирали искането му като такова за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, а не като заявление по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ за изменение на подробен устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Видно от съдържанието на цитиранато искане, от страна на жалбоподателката е поискано даване на съгласие за изместване на част от полски път с идентификатор 16794.13.295, с площ от 1975 кв. м., в имот с идентификатор 16794.13.6, находящи се в землището на [населено място], Община Горна Малина, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, като към искането е приложено и мотивирано предложение за изместване на полски път с идентификатор 16794.13.295 частна общинска собственост. По същество с така направеното искане, независимо от соченото в него правно основание, К. Христова е поискала промяна на имотните границите между собствения й имот и общински имот с идентификатор 16794.13.295 с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път, чрез изместване на част от съществуващия път. Така направеното искане е свързано с упражняване на правомощия на съответния общински съвет, предоставени му с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, като същото изключва в случая приложимост на чл. 135 от ЗУТ и съответно компетентност на кмета на Община Горна Малина. В случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и доколкото по делото не се установява, а и видно от самото мотивирано предложение, че за процесната територия е налице одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който да подлежи на последващо изменение по реда на чл. 135 от ЗУТ и при някое от основанията за това по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. По делото безспорно се установява, че територията, в която се намират процесните поземлени имоти, не е урегулирана и същата е земеделска територия. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Неоснователно се явява в тази връзка твърдението на касатора, че съдът е обосновал решението си на становището на постоянната комисия на териториалното устройство, каквото по делото няма, тъй като видно от приложената по делото административна преписка такова становище е налице на стр. 131 стр. 135 от делото обективирано в т. 6 от Протокол от 19.10.2022 г. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Общински съвет Горна Малина за присъждане на разноски за касационната инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 1500 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. При съобразяване разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а от ДР на тази наредба, съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,