Решение № 11753 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. В. Р. от гр. Аксаково, чрез адвокат М. Цветкова, срещу Решение 1663 от 27.11.2023 г., постановено по адм. дело 1882 по описа за 2023 г. на Административен съд Варна. Изложени са съображения за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, чрез гл. юрк. Е. Лазарова, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е било Решение 2153-03-115 от 24.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата на Г. В. Р. срещу разпореждане [номер] от 01.06.2023 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 5 от КСО в ТП на НОИ Варна, с което, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е постановено прихващане на вземане на държавното обществено осигуряване (ДОО), произтичащо от неоснователно получена сума от касаторката, за парично обезщетение за безработица. От фактическа страна по делото е установено следното: На 10.08.2021 г. Г. В. Р. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Към заявлението е приложила заповед за прекратяване на трудово правоотношение ЗО-00114 от 01.08.2021 г. с Манекс Сън АД, ЕИК 103145557, [населено място], област Варна, съгласно която трудовият й договор е прекратен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 01.08.2021 г. С Разпореждане 031-00-3773-1 от 18.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Варна, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Г. В. Р. е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 01.08.2021 г. до 31.07.2022 г., в размер на 47,87 лева дневно. С Разпореждане 031-00-3773-2 от 18.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Варна, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл.54 г, ал. 1 от КСО, е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица, на отпуснато с Разпореждане 031-00-3773-1 от 18.08.2021 г. считано от 01.08.2021г., поради получаване на обезщетение за оставане без работа. С Разпореждане 031-00-3773-3 от 01.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Варна, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54г, ал. 1 от КСО, е възобновено изплащането на отпуснатото с Разпореждане 031-00-3773-1 от 18.08.2021 г. парично обезщетение на Г. В. Р., за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. в размер на 47,87 лева дневно. Видно от справка от 06.02.2023 г. по ЕГН за изплатени суми за парично обезщетение за безработица, на Г. В. Р. са изплатени суми за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. С Разпореждане 031-00-3773-4 от 07.02.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Варна, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане 031-00-3773-1 от 18.08.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Г. В. Р., за периода от 01.08.2021 г. до 31.07.2022 г. поради новоузнати обстоятелства, а именно- придобито право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 г., съгласно разпореждане [номер] от 15.12.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна. С Разпореждане 031-00-3773-5 от 07.02.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Варна, на основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, по заявление, вх. 031-00-3773 от 10.08.2021 г. на Г. В. Р. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 г. Разпорежданията за отмяна и за отказ са получени лично от жалбоподателката на 15.02.2023 г. Не са обжалвани и са влезли в сила. С Разпореждане 031-00-3773-6 от 31.03.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Варна, на основание чл. 54а, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.54ж, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от КСО, Г. В. Р. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. в размер общо на 13964,54 лева, от които главница 11919,63 лева, лихва 1810,49 лева от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Варна, който с Решение 2153-03-73 от 05.05.2023 г. е отхвърлил жалбата. Решението е оспорено пред Административен съд Варна, който с Решение 1171 от 10.08.2023 г., постановено по административно дело 1229/2023 г. е отменил Решение 2153-03-73 от 05.05.2023 г. и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение 12604/14.12.2023 г. по адм.д.9994/2023 г. го е оставил в сила. С разпореждане [номер] от 01.06.2023 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 5 от КСО е постановено прихващане на вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от неоснователно получена сума от Г. В. Р., за парично обезщетение за безработица, установено с Разпореждане 031-00-3773-6 от 31.03.2023 г. Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Варна, който с Решение 2153-03-115 от 24.07.2023 г., предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд, е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспореното разпореждане. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Варна е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила и материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за съответствието на решението с материалния закон. Към настоящия момент е налично влязло в сила Решение 1171 от 10.08.2023 г., постановено по адм. дело 1229/2023 г., по описа на Административен съд Варна, потвърдено с Решение 12604 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело 9994/2023 г. по описа на Върховния административен съд. С това съдебно решение е отменено Решение 2153-03-73 от 05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него Разпореждане 031-00-3773-6 от 31.03.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Варна. Именно последното е послужило като основание за издаването на разпореждане [номер] от 01.06.2023 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 5 от КСО, с което е разпоредено да се извърши прихващането на дължимите към дадения момент суми. За упражняване правото на прихващане, нормата на чл. 114, ал. 5 от КСО изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки: вземането на ДОО да произтича от недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, да е установено с разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО, да не е погасено доброволно и да е годно за принудително изпълнение /т. е. да е ликвидно и изискуемо/. По делото е установено и не се спори, че вземането на ДОО е било установено по основание и размер, произтича от недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. и не е погасено доброволно от касатора. Налице е и друга предпоставка, изискуемост на вземането, неговата годност за принудително изпълнение. Предвид това, съдът взема под внимание влязлото в сила Решение 1171/10.08.2023 г. на АС- Варна, при което приложима в случая става нормата на чл. 142, ал. 2 АПК, вр. с чл.228 АПК, тъй като нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаване на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти, какъвто е именно настоящият случай. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, по съществото на спора. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, следва да бъде отменено и Решение 2153-03-115 от 24.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна. Предвид изхода на спора, на жалбоподателката се дължат претендираните разноски. На основание чл. 143, ал. 1 и §1, т. 6 от ДР на АПК те следва да бъдат възложени в тежест на НОИ. На Г. В. Р. следва да бъде заплатена сумата от 40 лева за държавна такса за две съдебни инстанции. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата НОИ следва да заплати на адвокат М. Цветкова сумата от 500 лева, определена съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение