Решение № 236 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 99/2010 г.

Решение № 236 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 99/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда № 68 от 23.04.2009 г. по н.о.х.д. № 817/08 г. Районният съд - гр. Дупница осъдил подсъдимия И на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 129, ал. 1 и чл. 54 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години, а на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на М. К. П. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. С решение № 102 от 18.09.2009 г. по в.н.о.х.д. № 216/09 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд - гр. Кюстендил потвърдил присъдата. По реда на чл. 420, ал. 2 във връзка с чл. 421, ал. 3 и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК осъденият е направил искане за възобновяване на наказателното производство. Възразява се наличието на всички касационни основания с алтернативни искания за отмяна на присъдата и решението, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС защитата на осъдения поддържа подаденото искане, представя писмени съображения. Частната обвинителка и повереника й не вземат участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за възобновяване на делото. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното: Оспореното по реда на възобновяването въззивно решение е второ по ред. Процесуалното развитие на делото е нетипично. По обвинителен акт срещу З. по чл. 131, ал. 1, т. 12 и чл. 129, ал. 1 НК първо образувано било н.о.х.д. № 340/07 г. С определение № 121 от 9.05.2007 г. на съдия - докладчик Д. Зафирова, по реда на чл. 248, ал. 2 НПК, делото е върнато на прокурора на основание чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила, допуснати на досъдебното производство. С присъда по н.о.х.д. № 718/07 г. ДРС осъдил подс. З. на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 и чл. 54 НК на две години лишаване от свобода условно, а на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на М. П. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. С решение по в.н.о.х.д. № 105/08 г. КОС отменил присъдата изцяло и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - основателно. При разглеждането на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - това по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Присъдата по н.о.х.д. № 817/08 г. по описа на ДРС е постановена от незаконен състав, което предопределя отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС от стадия на съдебното заседание. За съдията, постановил присъдата по н.о.х.д. № 817/08 г. - Добринка Зафирова, са били налице условията на чл. 29, ал. 2 НПК, като несъобразяването с тях е довело до незаконност на състава по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. В цитираното по-горе определение по н.о.х.д. № 340/07 г. по описа на ДРС са изложени съображения, привидно оформени като констатации за процесуални нарушения, а всъщност съдържат съждения и указания относно квалификацията на деянието, която според съдия-докладчик - Д. Зафирова, е тази по чл. 131, ал. 1, т. т. 1 и 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 НК. Нещо повече, заявено е становище, че " безспорно, телесната повреда е причинена". Въпросите, подлежащи на проверка по чл. 248, ал. 2 НПК са изчерпателно посочени в процесуалния закон. Очевидно е, че в този кръг не попадат въпросите по чл. 102, т. 1 НПК относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, които не могат да получат отговор от съда преди постановяването на присъда. От друга страна кой за какво престъпление следва да бъде привлечен към наказателна отговорност са въпроси, които поначало се решават само от прокуратурата - чл. 127 от Конституцията на република България. Изложеното сочи, че съдия-докладчикът постановил посоченото определение е взел отношение по квалификацията на деянието и неговия извършител. Изразеното веднъж становище по тези въпроси се явява пречка за същия съдия повторно да се занимава с тях и се явява онова друго обстоятелство, което указва на "предубеденост" по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК, която разпоредба гарантира на обвиненото лице право на "непредубеден" съд, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, какъвто не може да бъде съдебният състав, в който участват лица, предварително изградили убеждение по делото. Предвид характера на установеното касационно основание, останалите възражения, развити от защитата на молителя, следва да намерят убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Изложеното дотук не е констатирано от въззивния съд, поради което и не е отстранено по реда на чл. 335, ал. 2 НПК, тъй като сам не може да отстрани допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС I-во наказателно отделение