Решение № 4680 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7755/2015 г.

Решение № 4680 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7755/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Н. груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя Илиана Великова, чрез процесуалния представител адвокат М. М. срещу решение № 100 от 23 март 2015 г., постановено по адм. дело № 1051/2013 г., по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество против ревизионен акт № 151301064 от 05 август 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, в потвърдената му част по ЗКПО с решение № 511 от 05 ноември 2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в която за 2011 г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 25 399, 36 лв. (двадесет и пет хиляди триста деветдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) и лихви в размер на 3 505, 39 лв. (три хиляди петстотин и пет лева и тридесет и девет стотинки). Със същото решение е осъден жалбоподателят да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 1 397, 14 лв. (хиляда триста деветдесет и седем хиляди лева и четиринадесет стотинки). Релевира доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето от АПК. Прави се искане за отмяната му, както и за присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново с подадения, от неговия процесуален представител - юрисконсулт Н., отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 397, 14 лв. (хиляда триста деветдесет и седем лева и четиринадесет стотинки), с оглед материалния интерес и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението следва да бъде оставено в сила. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на "Н. груп" ЕООД, гр. Плевен против ревизионен акт № 151301064 от 05 август 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в потвърдената му част с решение № 511 от 05 ноември 2013 г. на директора на дирекция при ЦУ на НАП, с който в обжалваната част по ЗКПО за 2011 г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 25 399, 36 лв. (двадесет и пет хиляди триста тридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) и лихви в размер на 3 505, 39 лв. (три хиляди петстотин и пет лева и тридесет и девет стотинки). За да отхвърли жалбата на търговското дружество, първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният пред него ревизионен акт е издаден от компетентен орган, след проведена ревизия, възложена надлежно от оправомощен административен орган, както и заповедите за възлагане на ревизия също са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му и отговарят на изискванията на чл. 133 от ДОПК. Приел, че ревизионният акт е издаден в предвидената, в чл. 120 от ДОПК, форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Спазена е процедурата по глава XV, чл. 113 - чл. 120 от ДОПК като ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срок, от надлежно определен от органа, който я е възложил и ревизионният доклад е съставен в срока, определен от чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Също така не е установил твърдяната пред него материална незаконосъобразност на оспорения административен акт - по аргумент на чл. 146, т. 4 от АПК и е счел, че правилно с ревизионния акт на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2011 г. със сумата от 272 345, 15 лв. (двеста седемдесет и две хиляди лева триста четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки) и е установен данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 253 993, 58 лв. (двеста петдесет и три хиляди деветстотин деветдесет и три лева петдесет и осем стотинки) като е определен корпоративен данък в размер на обжалваната сума, с разходите по фактури № № 11/372 от 30 септември 2011 г. на стойност 34 260, 00 евро (тридесет и четири хиляди двеста и шестдесет евро), № 11/399 от 01 ноември 2011 г. на стойност 21 350, 00 евро (двадесет и една хиляди триста и петдесет евро), № 11/441 от 30 декември 2011 г. на стойност 9 600, 00 евро (девет хиляди и шестотин евро), № 11/440 от 30 декември 2011 г. на стойност 74 040, 00 евро (седемдесет и четири хиляди и четиридесет евро), сборувана цялата сума възлиза на стойност 139 250, 00 (сто тридесет и девет хиляди двеста и петдесет евро), всички издадени от "Incolume Logistica" SL, регистрирано в Кралство Испания с предмет "експедиция и поддръжка". Кoнстатираната левова равностойност възлиза в размер на сборната сума от фактурите, като данъкът, възлиза в размер на 272 349, 33 лв. (двеста седемдесет и две хиляди триста четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки), а органите по приходите са преобразували финансовия резултат с по - малка сума - 272 345, 15 лв. (двеста седемдесет и две хиляди триста четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки), която е предмет на развилото се съдебно-ревизионно производство. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото административният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е направил обосновани фактически изводи за недоказано реално осъществяване на спорните доставки, вследствие на което органите по приходите са увеличили финансовия резултат за 2011 г., като са отказали да признаят за разход на "Н. груп" ЕООД издадените от "Incolume Logistica" SL, Кралство Испания, четири броя инвойс фактури (описани подробно по-горе в настоящото решение) с посочен предмет "разходи по експедиция и поддръжка". В съответствие с приложимата материално-правна разпоредба на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО решаващият съд правилно е приел, че платените суми по инвойс фактурите не могат да се приемат като доказателство за целите на данъчното облагане. В нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО е посочено, че за отклонение от данъчно облагане се смята, когато е налице заплащане на възнаграждение или обезщетение за услуги, без те да са реално осъществени. Съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В чл. 26, т. 2 от ЗКПО е посочено, че не се признава за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Именно такива са разходите по четирите фактури, обективиращи доставки, за които ревизираното дружество не доказва, че са реално извършени. По делото не са представени доказателства, които да обосновават осъществяването на определен обем от разходи, възникнали във връзка с извършването на услугите за транспортна дейност. От друга страна твърдяната от касатора стопанска дейност не е документирана с първични счетоводни документи, от които да се формират определени стойности на извършените разходи. Не се установява връзка между твърдените разходи - за гориво за товарни автомобили, за осъществявани ремонтни дейности по тези превозни средства, ползване на пътни и магистрални такси за пътуване на териториите на страни от ЕС, месечни такси за мобилни телефони, периодични прегледи и др. и извършваната дейност, цифрово определена в съдържащите се стойности в процесните инвойс фактури. За да са относими представените разходно оправдателни документи към дейността на "Н. груп" ЕООД (за която не е спорно, че осъществява товарен автомобилен транспорт) следва да са налични писмени договори, от които да се установява претендираната съвместна международна дейност. Част от съдържанието им би следвало да е описанието на маршрута на превозните средства, който да бъде определен в разстояние (напр. километри), както и относимите разходи за изминаването на пробега (напр. винетни такси за ползване на пътната мрежа на Република България или други държави, такси за ползване на фериботи, нужното гориво за изминаването на договорената експедиция и т. н.). Безспорно е, че осъществяването на такава международна дейност е свързана с разходи, но същите освен да бъдат твърдени, трябва и да бъдат документално обосновани - по аргумент на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. След като от доказателствата по делото, включително и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице, и неговото допълнително становище, не се установява, че четирите инвойс фактури, неотразяват достоверно документираните стопански операции, то са налице предпоставките на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, а оттам и посочените във фактурите услуги не са реално извършени. Освен посоченото индивидуализиране на разходите, не са налице и доказателства за кадровата обезпеченост и за отчетност на разходите за труд. Част от претендираните разходи на дружеството е и наемането на персонал и заплащането му на възнаграждение. И в тази насока са правилни изводите на инстанцията по същество, че "Н. груп" ЕООД не е доказала и отчела разходи за труд, защото в представените писмени доказателства не са налични трудови или граждански договори с лица, заемащи длъжността "шофьор", а са представени единствено експедиционни листове, съдържащи личните собствени имена на шофьорите. Не са представени и други документи, удостоверяващи действителни извършител на тези услуги, освен име, следва да са посочени лични данни - ЕГН, документи, удостоверяващи необходимата квалификация и ценз за извършване на такъв вид услуги. Сред доказателствата също не са налични такива, от които да може да се черпи информация относно мястото на изпълнение на услугите и доказателства действително кога са извършени процесните (представени са само заявки - договори като напр. този от том 3, л. 50 от приобщения доказателствен материал), количествено - стойностни сметки, въз основа на които са извършени претендираните транспортни услуги. От приетите и неоспорени писмени доказателства по делото, в том 5, л. 51 е представен договор за наема на товарни автомобили и ремаркета, сключен на 01 септември 2011 г. в гр. Плевен между "Н. груп" ЕООД и "Груп Аркадио Франсес" ЕООД. Като страни по договора, в качеството на управител и на двете дружества е посочено едно и също физическо лице - Илиана Славейкова Великова. Настоящият съдебен състав, след като направи служебна справка в Търговския регистър, установи, че действително към момента на подписване на процесния договор, управител на "Груп Аркадио Франсес" ЕООД (действащ под това наименование към разглеждания период от време, като към настоящия момент едноличното дружество с ограничена отговорност е с променено наименование "Джи Ди Ай Груп") и на "Н. груп" ЕООД управител е Илиана Славейкова Великова. В търговското право съществуват ограничения за сключване на сделки при конфликт на интереси (по арг. на чл. 142 от ТЗ и чл. 240б от ТЗ), т. е. едно и също лице не може да договаря само със себе си. Констатациите на администартивния съд също са изразени в тази насока в обжалваното решение. По отношение на издадените от "Incolume Logistica" SL на "Н. груп" ЕООД четири броя фактури също се установява идентичност на лицата, договорили оспорените доставки. Управител и едноличен собственик на "Incolume Logistica" SL също е Илиана Славейкова Великова. Това обстоятелство е декларирано в разгледаната, от административния съд жалба, подадена срещу оспорвания ревизионен акт. Разгледано през призмата на данъчното законодателство трите дружества се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, съгласно който е установено, че лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав споделя изцяло и извода на инстанцията по същество, че е налице обективна забрана да бъдат съставяни документи между лица, участващи в управлението на две различни по наименования дружества и договарящи между тях сделки, които не отразяват обективната действителност и не е налице реалност на правопородилите се търговски отношения. Изложеният до тук анализ на писмените доказателства, събрани от решаващата съдебна инстанция, не доказва да са извършвани реално твърдяните от касатора стопански дейности. В касационната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с доказателствения материал по делото, в това число и счетоводната документация да отговори на въпроса: "Осчетоводени ли са разходите - предмет на настоящото производство при ответника и налице ли е съвпадение в стойността на приходи и разходи за процесния период - 2011 г. ?". С разпоредбата на чл. 220 от АПК законодателят е определил, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В чл. 219, ал. 1 от АПК е регламентирано допускането на писмени доказателства за установяване на касационните основания. Непълнота на доказателства, поради процесуално бездействие на дружеството - касатор не е касационно основание от една страна, а от друга страна предвид посочената забрана в чл. 219, ал. 1 от АПК, искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е недопустимо. Решаващият съд е допуснал и приел заключение на назначената в тази инстанция съдебно-икономическа експертиза, а и впоследствие и допълнителна такава. Процесуалният ред за предявяване на сочената експертиза вече е изчерпан. Касаторът е имал възможността да поиска пред инстанцията по същество да бъде поставен въпроса, посочен от него като важен за изясняване на спорния предмет, поради което доказателственото искане, инкорпорирано в касационната жалба е недопустимо. Също така и не може да бъде сочено като основание за отмяна на атакувания съдебен акт. При този изход на спора и с оглед своевременно предявеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация, в чиято полза е настоящият съдебен акт, на осн. чл. 161, ал. 1, предл. трето от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера минималното възнаграждение за един адвокат. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се възложи в тежест на "Н. груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя Илиана Славейкова Великова, да заплати юрисконсултско възнаграждение на административния орган в размер на сумата, възлизаща в размер на 1 397, 14 лв. (хиляда триста деветдесет и седем лева и четиринадесет стотинки). Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че не са налице релевираните в касационната жалба пороци досежно обжалваното решение на Административен съд Велико Търново, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила като постановен в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е обоснован. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,