Решение № 15235 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2017 г.

Решение № 15235 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Света Петка" АД, представлявано от изпълнителния директор д-р В. Д., подадена чрез адв. П. Стефанов, против решение № 95/25.10.2017 г., постановено по адм. дело № 151/2017 г. на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на санкция № РД-09-214/10.04.2017 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса – Видин (РЗОК - Видин). С нея на лечебното заведение са наложени санкции "финансови неустойки", възлизащи общо на 1450 лева. Със същото решение съдът е осъдил лечебното заведение (ЛЗ) да заплати на РЗОК - Видин разноски за процесуално представителство в размер на 100 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена заповедта за налагане на санкции. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на РЗОК – Видин, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на лечебното заведение (ЛЗ) против заповед № РД-09-214/10.04.2017 г. издадена от директора на РЗОК - Видин, с която за извършени нарушения по клинична пътека (КП) № 29, КП № ЗЗ, КП № 84, КП 216, КП № 218 и по КП № 219 са наложени санкции "финансови неустойки", възлизащи общо на 1450 лева, както следва: по т. 1 – 350 лева, по т. 2 – 250 лева, по т. 3 – 250 лева, по т. 4 – 200 лева, по т. 5 - 200 лева и по т. 6 – 200 лева. С решението съдът е осъдил ЛЗ да заплати на РЗОК - Видин разноски за процесуално представителство в размер на 100 лева. След извършената проверка по чл. 168 АПК и на основанията за законосъобразност на акта, посочени в чл. 146 АПК съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, актът е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. От фактическа страна се установява, че със заповед № РД-09-14/13.01.2017 г. на директора на РЗОК - Видин е назначена проверка на МБАЛ "Света Петка" АД по изпълнението на договор № РД-29-05-0251/20.02.2015 г. и допълнителните споразумения. Проверката е за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. С посочената заповед е наредено извършването на тематична проверка за дейности в БМП – клинични пътеки (КП), клинични процедури (КПр), амбулаторни процедури (АПр) – определени в Приложение № 2 към договорите с НЗОК/РЗОК, със задача - контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ с лечебното заведение в съответствие с общите и специални условия на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК и приложение № 11, № 12 и Приложение № 13 към него. За резултатите от извършената проверка е съставен протокол № РД-13-31/27.01.2017 г., в който са посочени нарушения, както следва: по КП № 29 е констатирано нарушение на чл. 238 и чл. 31, ал. 1, т. 3 от Решението и чл. 185, ал. 3, т. 21 от НРДМД 2015 г.; по КП № ЗЗ е констатирано нарушение на чл. 152, ал. 4 от Решението и чл. 190, т. 5 от НРДМД 2015 г., по КП № 84 – нарушението е на осн. чл. 185, ал. 3, т. 20 от НРДМД 2015 г.; по КП 216 – нарушението е на чл. 238 от решението; по КП № 218 – нарушението е на чл. 158, т. 4 и чл. 233, ал. 1 от Решението и по КП № 219 констатираното нарушение е на чл. 158, т. 4 и чл. 233, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. За констатациите от проверката върху отчетената дейност е съставен протокол, удостоверяващ резултатите от проверката, касаещи следното: нередовно попълнени данни в направления за хоспитализация/лечение по амбулаторна процедура, издадени от МБАЛ "Св. Петка" АД, а именно: липса на подписи на приемащия лекар, липса на подписи на лекуващия лекар, липса на подписи на началника на отделението, невписани болнични листове в епикризите, разминаване в данните между първия екземпляр на НХ спрямо втория екземпляр и електронния отчет – приемна диагноза, час на прием, приемащ лекар; липса на документ № 5 "Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностика и лечение на неговото заболяване" или заплащане на потребителска такса от лице, освободено от заплащането на такава, липса на медицински документи – липса на предоперативна епикриза. В протокола подробно са описани и индивидуализирани всяко едно от констатираните нередности. Длъжностните лица са направили следните фактически констатации, относими към състава на нарушенията на НРДМД 2015 г.: По КП № 29 е установено, че направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторна процедура" на лицето П. П. е посочено, че лекуващ лекар е д - р Ф., но липсва негов подпис. 2. в "НХ/лечение по амбулаторна процедура" приемащият лекар е документирал, че приемната диагноза е "Хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена" с МКБ I50. 1. Във втория екземпляр от НХ, неразделна част от НХ при постъпване на пациента и издадено от лечебното заведение, в което са извършени процедурите е записано, че приемната диагноза е "Застойна сърдечна недостатъчност" с МКБ 50. 0. Последното е отразено и в електронния отчет. В НХ липсва и подпис на приемащия лекар. В направлението за хоспитализация на пациента Г. Вълчев приемащият лекар не се е подписал. В него е вписан час на постъпване в ЛЗ - 20, 05 часа, който е различен от часа на постъпване, посочен в епикризата и електронния отчет – 18, 00 часа. В епикризата на пациента С. В. липсват подписи на лекуващия лекар и началника на отделението. По КП № ЗЗ е установено, че в ИЗ на пациента Р. К. пролежал 2 леглодни се съдържа фактура и фискален бон за заплатена потребителска такса за 2 дни болничен престой в размер на 11, 60 лева, при положение, че към ИЗ се съдържат доказателства – рецептурна книжка на хронично болен, от които е видно, че заболяването му е включено в списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В ИЗ на пациента Е. М. се съдържат доказателства за два дни болничен престой, за които е заплатена потребителска такса. В историята на заболяването на лицето липсва документ № 5 "Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностика и лечение на неговото заболяване", който е задължителен и е неразделна част от ИЗ. По КП № 84 се установява, че в ИЗ на пациента А. А. се съдържа епикриза, в която не е вписан болничен лист за срок от 18 дни. В ИЗ на пациента Д. П. също се съдържа епикриза, в която не е вписан болничен лист за срок от 19 дни. По КП № 216 и от ИЗ на пациента С. В. се установява, че в НХ и декларацията за информирано съгласие е посочено, че приемащият лекар е д – р Ц. В., а в НХ – втори екземпляр, който е неразделна част от НХ при постъпване на пациента и е издадено от лечебното заведение, в което са извършени диагностичните и терапевтични процедури, както и окончателната диагноза, като приемащ лекар е вписан различен такъв, а именно – д – р Л. М. От ИЗ на пациента М. А. се установява, че същата е приета и лекувана по КП № 218, като към ИЗ липсва предоперативна епикриза, която е задължителна. Към ИЗ на пациента Н. П., приета и лекувана по КП № 219 също липсва задължителната предоперативна епикриза. Решението е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за делото. Подробно са обсъдени приложените доказателства и възраженията на страните, при което са изведени мотивирани фактически и правни изводи за липсата на допуснати нарушения на проведената процедура, по осъществяване на контрол на изпълнение на договорите с НЗОК, съгласно НРД за МД за 2015 г. По КП № 29 настоящият състав е съгласен с първоинстанционния съд, че са допуснати нарушения на чл. 238 от Решението, поради липса на подпис на приемащ лекар в двата екземпляра на НХ. Според посочената разпоредба "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ – НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ – НЗОК № 8) и "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ – НЗОК № 8 А) се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 1. В коментираното приложение № 1 "Първични медицински документи по решението", по отношение на бл. МЗ-НЗОК № 7 в част II "Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение", последното изискване за оформяне на направлението е цит. "приемащият лекар задължително се подписва на документа". Видно от текста в приложение № 1, подписът на приемащия лекар е императивно въведен реквизит, който следва да е налице във всеки документ за хоспитализация. Не се спори по делото, че по отношение посочения ИЗ на П. П. липсва подпис на приемащия лекар, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е допуснато нарушение по чл. 238 от Решението и е налице нарушение на установените изисквания за работа с медицинската документация. Не е налице маловажност на случая, тъй като порокът не може да бъде саниран, и както бе посочено по-горе реквизитът подпис на приемащ лекар, е задължителен. Предвид горното, правилно на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева, поради допуснато нарушение по чл. 238 от Решението. По КП № ЗЗ по т. 2 от заповедта е констатирано, че ЗОЛ е заплатило потребителска такса на лечебното заведение, при условие, че същото е освободено от такава по силата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗО. Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от Решението, за оказаната БМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 12 "Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО" към НРД за медицинските дейности за 2015 г. От това следва, че е без значение за кое заболяване е оказана БМП – дали с оглед на заболяването, въз основа на което пациентът е освободен от потребителска такса, или с оглед на друго заболяване (съпътстващо), което обаче е включено в Приложение № 12. В този смисъл, макар и освобождаването от такса да има за свой правопораждащ юридически факт конкретно заболяване, то има всеобщо действие за всички случаи на БМП, независимо от причините за оказване на БМ, щом са налице и предпоставките по чл. 37, ал. 4 от ЗЗО. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 152, ал. 4 от Решението за оказана БМП, потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО не се заплаща от лица по чл. 37, ал. 3 от ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в Приложение № 12 "Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО" към НРДМД за 2015 г. Доводът в касационната жалба за нищожност на процесната заповед за налагане на санкции е неоснователен. В случая Решение № РД-НС-04-24-01/29.03.2016 г. на НС на НЗОК като подзаконов нормативен акт в частта, с която урежда нова процедура по осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК в глава Четиринадесета "Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ" не противоречи на § 45 ПЗР ЗИД на ЗЗО. Във връзка с промяната на действащото законодателство и необходимостта от изменение на НРД за 2015 г. във връзка с изискванията на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО, в изпълнение на чл. 54, ал. 9 от ЗЗО е прието Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК /обн. ДВ бр. 25/31.03.2016 г. В него е уредена подробно новата процедура по осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК - Глава четиринадесета "Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ". Съгласно § 2, ал. 2 от Решението, Националният рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. /НРДМД 2015 г./ се прилага доколкото не е изменен с настоящото решение. В конкретния случай по отношение на осъществявания контрол по изпълнение на сключените договори с НЗОК, в тази си част НРД за МД 2015 г. е изменен с решението, т. е. приложение намират разпоредбите на решението и условията от НРД 2015 г., изменени с решението, са неприложими. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че заповедта за налагане на санкции е издадена в нарушение на процесуалните правила, тъй като протоколът, послужил като основание за издаването й, бил подписан само от едно от лицата, извършили проверката. Настоящата инстанция споделя тези изводи, както и съображенията за тях, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт. С оглед изложеното се налага извод, че административният съд обосновано е приел, че дружеството - касатор МБАЛ "Света Петка" АД, в качеството си на изпълнител на медицинска помощ, е нарушило разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 3, 158, т. 4, чл. 233, ал. 1 и чл. 238 от Решението на НС на НЗОК, и чл. 185, ал. 3 и чл. 190 НРДМД 2015 г., които нарушения са описани в протокола за извършената му проверка. В случая са налице изискуемите с разпоредбата на чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. материално правни предпоставки за налагане на санкция "финансова неустойка" за всеки отделен случай на нарушение. Размерът на санкциите по всички позиции е съобразен с тежестта на извършените нарушения и наличие на квалифициращи признаци за определяне на по-висок размер на финансовите неустойки. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и е обосновано. По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебния акт. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,