Решение № 3562 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2012 г.

Решение № 3562 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стройвил" ЕООД, представлявано от управителя Димитър Константинов Симеонов, чрез процесуалния представител адв. Ив. Минков, против решение № 4891/29.08.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 9546 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 47/21.11.2008 г. (погрешно изписано в мотивите и диспозитива на решението с дата 27.11.2008 г.), издадено от началника на Митница София, потвърдено с Решение № С-57/02.02.2009 г. на Директора на РМД - София, и е осъдено дружеството да заплати на Митница Столична сумата в размер на 6 258 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Излага подробни съображения в жалбата в подкрепа на така поддържаната теза, като акцентира върху оплакването, че съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени от ВАС в отменителното решение, постановено по адм. д. № 2257/11 г. Не претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Столична, не изразява становище по нея. Заинтересованата страна - НАП - чрез пълномощника ст. юрк. Христова, оспорва жалбата и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Решение № 4891/29.08.2012 г., постановено по адм. дело № 9546/2011 г. на Административен съд - София град, което е предмет на настоящото производство, е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 13680/25.10.2011 г. по адм. дело № 2257/2011 г. на ВАС, първо отделение е отменено решение № 4244/15.12.2010 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 1811/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на "Стройвил" ЕООД срещу ППСПДВ № 47/21.11.2008 г., издадено от началника на Митница София, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на постановеното решение. За да постанови решението, с което е отхвърлена жалбата, административният съд е приел, че при новото разглеждане на делото и след преценка на изслушаната съгласно указанията на касационната инстанция съдебно-техническа експертиза, не може да бъде обоснован извод, различен от формирания при първоначалното разглеждане на спора пред първоинстанционния съд. Съдът е констатирал, че жалбоподателят е декларирал стоката, описана в декларациите като "водоустойчиви плоскости за строителство" с код 44130000000, предвиждащ нулева ставка за митото, а митническият орган е класирал същата стока под друг код - 4412 32 000, който предвижда внасяне на 7% мито. Първостепенният съд е приел за безспорно между страните както обстоятелството, че плоскостите са водоустойчиви, така и факта на тяхното предназначение, а именно за кофражни платна в строителството. За да възприеме горния извод, съдът се е позовал на двете заключения, приети без оспорване при първоначалното разглеждане на делото. По-нататък в мотивите на обжалваното решение съдът е разгледал изслушаната при новото разглеждане на делото в първата инстанция съдебно- икономическа експертиза, като е възпроизвел заключението на експерта, че определението за уплътнен дървен материал съответства на внесените от "Стройвил" ЕООД стоки (плоскости) и би трябвало да се класира в позиция 4413 00. Това заключение, обаче, административният съд е посочил, че кредитира само досежно дадените общи и принципни обяснения за начините за подобряване качествата на материалите. Според съда, последното експертно заключение, както и двете експертизи, изслушани по адм. д. № 1811/09 г. се основават единствено и само на документи, но не и на непосредствени изследвания на процесните стоки, тъй като от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, изхождащи от производителя и установяващи каква е технологията на производство на стоката. Административният съд е разгледал подробно характеристиките на стоките, които следва да бъдат поставени в тарифен код 4413 0000000 от Комбинирана номенклатура 2007, Раздел IХ, Глава 44 (използван от дружеството), както и спецификата на стоките, които следва да бъдат поставени в позиция 4412, приета от митническия орган, и конкретно подпозиция 32 000 към тази позиция, след което е посочил, че освен така разгледаните позиции от КН, отношение към спора има и Позиция 4418, която включва "дърводелски изделия и части за строителни скели, включително порестите дървени плочи, паркетните плочи и покривните шиндри от дървен материал". Изследвайки паралелно текстовете на подпозиция 40 00 от позиция 4418 и позиция 4412, съдът е констатирал, че в т. 4 от Обяснителните бележки към глава 44 на КН е посочено, че стоките от позиция 4412 могат да бъдат подложени на всякаква друга обработка, стига същата да не им придава характер на артикули от други позиции. Оттук съдът е формирал извода, че от съществено значение за изхода на спора е обстоятелството дали преценката за класирането на процесната стока следва да се извърши според характеристиките на материала или според предназначението на стоката. След това административният съд се е позовал в мотивите си на практика на Съда на ЕС във връзка с тълкуването и прилагането на общите правила и обяснителните бележки на КН и ХС и цитирайки конкретни решения е посочил кои са приетите от СЕС общи принципи за класирането на стоките по Комбинираната номенклатура в относимата редакция - Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г. за изменение на Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, за изменение на КН, в сила през 2008 по буква А "Общи правила за тълкуване". В този контекст решаващият съд е посочил, че след като по делото не е спорно предназначението на стоките - за кофражни платна в строителството, то същото представлява и обективен критерий за класирането им, като се съобразят и общите правила за тълкуването и обяснителните бележки към позициите. Обобщаващият извод на съда е, че след като в забележките на позиция 4418 е направено изрично препращане към този вид стока (кофражните платна за строителството от дървени плоскости) към позиция 4412, то процесните правилно са класирани от митническите органи именно в тази позиция. Предвид това и като е приел, че началникът на Митница София е достигнал до същия резултат, макар и по други съображения, съдът е счел, че последният е постановил законосъобразен административен акт и е отхвърлил жалбата на "Стройвил" ЕООД срещу него. Решението е неправилно. Основателно е водещото оплакване на касатора, че при постановяване на обжалваното решение административният съд не се е съобразил със задължителните указания на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение № 13680/25.10.2011 г. по адм. д. № 2257/2011 г. Следва да бъде споделен и доводът на касатора, че в решението е въведен избирателно цитат от изслушаната при повторното разглеждане на спора в първата инстанция съдебно-техническа експертиза, но не е извършен същински анализ на приетото заключение. Без необходимата аргументация съдът е посочил, че възприема заключението само досежно дадените общи и принципни обяснения за начините на подобряване качествата на материалите, като не е мотивирал извода си, че не следва да бъде възприето експертното становище относно качествата на стоката и съответното й класиране в позиция 4413 00, по отношение на която има нулева ставка. Вместо да обсъди изслушаната при повторното разглеждане на спора съдебно-техническа експертиза, както и двете експертизи, приобщени при първоначалното разглеждане на спора от административен съд - София град, вместо да обоснове на базата на какви качествени характеристики на стоката класификацията на стоката следва да се приеме за правилна, съдът е извършил своя самостоятелна класификация на процесната стока, невъведена от митническата администрация в административния акт, обосновавайки тезата си с цитати от КН и ХС. В тази връзка съдът е споделил доводите на Митница Столична за наличие на предпоставки за класиране на процесната стока в код по ТАРИК 4418, които са направени за първи път в писмената защита на процесуалния представител на ответника, депозирана при повторното гледане на делото в първата инстанция, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Така, по същество, административният съд е подменил основния спорен въпрос по делото - как следва да бъде класирана внесената стока предвид установените свойства и технически характеристики на същата - дали с тарифен код 44130000000 от КН (както твърди дружеството) или с тарифен код 44123200000 (каквото е становището на митническата администрация). Именно в тази насока са били задължителните указания на ВАС, дадени в посоченото по-горе отменително решение. В същото ВАС е релевирал следното: За позиция 44130000000 от КН е дадено следното описание на стоката - "уплътнен дървен материал на блокове, плочи, дъски или профили". Според забележка 2 към глава 44, по смисъла на тази глава под уплътнен дървен материал следва да се разбира масивен дървен материал или шперплат, който е бил подложен на химична или физична обработка /за шперплата тази обработка следва да е по-напреднала от тази, която се предвижда за осигуряване на сцеплението/. Административният съд не е съобразил обстоятелството, че видно още от изслушаната при първоначалното разглеждане на спора СТЕ, стоката е описана във фактурите като водоустойчив шперплат, уплътнен дървен материал за кофражни платна, импрегниран и обработен с лепила, смоли и с черно изолационно фолио, като самото описание показва последваща обработка на шперплата, който е импрегниран и обработен с лепила и смоли, т. е. не е описан обикновен шперплат, който се класира с тарифен код 4412. Именно в тази връзка съдът не е съобразил още категоричното заключение на СТЕ, изслушано при повторното гледане на делото. Тази експертиза съдът сам е назначил, като формално е изпълнил дадените му задължителни указания. Изпълнението на указанията, обаче, е действително само формално, защото, както бе посочено по-горе, експертното мнение е изцяло игнорирано, като не са посочени мотиви за това и не са зачетени изводите на вещото лице - тесен специалист в съответната област, относно обективните свойства и характеристики на продукта. В решението, постановено по адм. д. № 2257/2011 г. от ВАС, Първо отделение, е указана необходимостта от изслушване на заключение за това налице ли е в случая такава химична или физична обработка на шперплата, която е по-напреднала от тази, осигуряваща сцеплението и която да покрива определението за уплътнен дървен материал по смисъла на забележка 2 към глава 44, за да се приеме, че правилно е класирана стоката в позиция 44130000000 от КН от страна на жалбоподателя. Вещото лице е дало заключение, че по смисъла на обяснителна бележка 2 на глава 44 една от визираните технически характеристики е вида на стоката - "масивен дървен материал или шперплат", като в случая конкретния вид на стоката е шперплат. Посочило е, че доколкото технологията за производство на плочите за водоустойчив шперплат не приключва със слепване на фурнирните листа под налягане, а е налице и последваща обработка, при която импрегнирана с фенолна смола хартия се залепва двустранно върху шпертплатните панели при висока температура и налягане, като процесът завършва с термична обработка - обмазване на краищата на водоустойчивия шперплат с водоустойчива боя, то следователно, в случая технологията на производство на плочите за водоустойчив шперплат е по-напреднала от тази на шперплата. По-нататък в заключението си вещото лице се е ангажирало с категоричното становище, че в разглеждания случай може да се приеме, че в резултат на обработката се е получило чувствително увеличаване на плътността или твърдостта, както и по-голяма устойчивост на механични, химични или електрични въздействия, след като плътността на водоустойчивия тополов шперплат достига от 0.8 до 1.0 гр/куб. см и в сравнителен контекст (в заключението са дадени конкретни примери за сравнение) това съставлява "чувствително увеличаване на плътността". Въз основа на така извършения анализ вещото лице е достигнало до заключението, че определението за "уплътнен" дървен материал по смисъла на заб. 2 към глава 44 съответства на стоката водоустойчиви плоскости от шперплат, който като стока би трябвало да се класира в позиция 44130000000 "уплътнен дървен материал, на блокове, плочи, дъски или профили" от Комбинираната номенклатура на Митническата тарифа на РБ. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че за първостепенния съд не са били налице основания да не релевира заключението на съдебно-техническата експертиза. За да стори това, съдът неправилно е споделил възражението на пълномощника на митническата администрация, че експертизата е изготвена само на базата на общоприети норми, без да е разгледана подробно технологията на процесната стока. Последното, обаче, е неоснователно, предвид всичко изложено по-горе относно съдържателната част на експертното становище, в която е описана подробно технологията на производство на плоскости като процесните. В резултат на този подход към несъмнено относимото за спора доказателство, административният съд е нарушил основният принцип на тълкуване и прилагане на КН и ХС, а именно, че решаващият критерий за тарифно класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства. Именно защото тези обективни характеристики и свойства са определени в текста на позицията в КН и на забележките към разделите и главите, решаващият съд следва да вземе предвид експертното заключение, даващо отговор на въпроса какви именно са тези характеристики и свойства. Основателно касаторът твърди, че с при постановяване на обжалваното решение, административният съд е изключил решаващият критерий за митническо класиране - "обективните свойства на стоката", като единствено е използвал "предназначението на продукта", който, обаче, е само допълнителен. Този подход е незаконосъобразен и в нарушение на основните принципи на тълкуване и прилагане на Общата митническа тарифа и на обяснителните бележки към номенклатурата на Съвета за митническо сътрудничество. По отношение поддържаното становище от ответника по касация, че в подкрепа на правилните действия на митническите органи е постановеното Решение № 5835/04.05.2010 г. по адм. д. № 16079/2009 г., настоящият състав намира същото за неоснователно, като непочиващо на пълно сходство между фактическите установявания по двете дела. Само обстоятелството, че между същите страни за спор, свързан с друг внос, има влязло съдебно решение, не е достатъчно, за да бъде потвърдено като законосъобразно ППСПДВ. По настоящето дело са събрани по инициатива на дружеството множество доказателства, обсъдени по-горе, което не е било сторено в рамките на проведеното друго съдебно производство. Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция приема, че атакуваното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно. Доколкото настоящото производство е второ по ред касационно производство, с настоящия съдебен акт следва да бъде отменено обжалваното решение на Административен съд - София град и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отменено ППСПДВ № 47 от 21.11.2008 г. на началника на Митница София. При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение. С настоящето решение на касатора следва да бъдат присъдени разноските за двете първоинстанционни производства, които са били претендирани от него, и възлизат на 4 400 лв. Разноски по адм. д. № 2257/11 г. по описа на ВАС, както и за настоящото касационно производство не са били претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение