Решение № 7331 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2014 г.

Решение № 7331 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "МС - К - 2007" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Хайдушка поляна" бл. 18, вх. "Б", ет. 3, ап. 16 срещу Решение № 1482 от 20.06.2014 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 4357/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "МС - К - 2007" ЕООД срещу Заповед № з-92 от 14.12.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, с която е постановен отказ да се извърши първоначална регистрация с причина/услуга "Транзитна" на лек автомобил марка "Сеат", модел "Ибиза", с регистрационен № 703Н476, идентификационен номер на рама по документи VSSZZZ6LZ3R085635 и номер на двигател BBY150366, собственост на "МС - К - 2007" ЕООД.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно се позовал на Инструкция № 1-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Излага подробно фактите по делото и като се позовава на заключението на приетата по делото съдебна експертиза сочи, че е налице идентичност на номера на рамата с автентичния номер. Сочи, че автомобилът не е издирван в Европейския съюз и е имал само един предишен собственик, което при отчитане наличието на останалите автентични номера - заводски стикер, табела, хартиен стикер, челно стъкло, багажник и цвят, установяват идентичност на автомобила. Сочи, че в хода на административното производство органът се позовал на експертиза, която била събрана в друго производство. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената Заповед № з-92. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Юлиян Георгиев, Адвокатска колегия, гр. Варна.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложеното, че няма установена недобросъвестна намеса, както и че няма разминаване между механично нанесения и установения фабричен номер на рамата са ирелевантни за спора. Обстоятелството, че както в административното, така и в съдебното производство е установен идентификационния номер на рамата, чрез извършено експертно заключение, не може да послужи като основание за отмяна на оспорената заповед и регистрация на автомобила. Нормата на чл. 143, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) забранява регистрацията на превозно средство със заличен идентификационен номер без проведено производство за възстановяване на автентичния номер. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 11.03.2013 г. в пункт за регистрация на пътни превозни средства в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, Стефан Иванов Цончев представил за първоначална регистрация лек марка "Сеат", модел "Ибиза", с регистрационен № 703Н476, идентификационен номер на рама по документи VSSZZZ6LZ3R085635 и номер на двигател BBY150366.

1. Въз основа на извършена проверка били установени следи от механично въздействие по номера на рамата. Експертната група дала заключение за неавтентичен номер на рамата - експертна справка № 22.

1. Образувано било досъдебно производство № 597/2013 г. на II Районно управление "Полиция", гр. Варна. Извършените по делото трасологична и техническа експертиза установили неавтентичност на номера на рамата.

1. На 23.10.2013 г., със Заповед № з-75, началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, на основание чл. 143, ал. 1 и 3 ЗДвП, постановил отказ да се извърши първоначална регистрация на лек автомобил марка "Сеат" с посочените характеристики.

1. На 15.11.2013 г. за процесния автомобил на собственика - "МС - К - 2007" ЕООД било издадено разрешение за временно движение по причина "за придвижване до служба КАТ" и със срок до 15.12.2013 г.

1. На 14.12.2013 г. в пункт за регистрация на пътни превозни средства в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, "МС - К - 2007" ЕООД представило за първоначална регистрация лек автомобил марка "Сеат", модел "Ибиза", с регистрационен № 703Н476, идентификационен номер на рама по документи VSSZZZ6LZ3R085635 и номер на двигател BBY150366.

1. На 14.12.2013 г., със Заповед № з-92, началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, на основание чл. 143, ал. 1 и 3 ЗДвП, постановил отказ да се извърши първоначална регистрация с услуга/причина "Транзитна" на лек автомобил марка "Сеат" с посочените характеристики.

1. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която установила: интервенция на номера на рамата; наличие на заводски стикер, табела хартиен стикер, залепен на багажника съдържащи пълния номер на рамата; поставеният номер на рамата е идентичен, но не автентичен на оригиналния.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. При установеното съвпадение на заключението на вещото лице и на заключението на органа съдът приел, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Приел, че установения идентификационен номер на рамата в хода на административното и съдебното производство не е основание за отмяна на заповедта. Посочил, че за заинтересования собственик е налице предвидения в Инструкция № 1-185 ред за възстановяване на идентификационния номер на рамата. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата на "МС - К - 2007" ЕООД.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите му в подкрепа на тези пороци на обжалваното решение фактически са досежно подвеждането на установените по делото факти към релевантната правна норма.

Както правилно и обосновано приел съдът относимата за предмета на спора материалноправна норма е тази на чл. 143 ЗДвП и в частност нейните алинеи 1 - 4. Безспорно е, че пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Безспорно е, че касаторът е собственик на процесното превозно средство. Безспорно е също, че чл. 143, ал. 3 ЗДвП изрично забранява регистрация на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.

Спорът по делото е досежно идентификационния номер и в частност съответства ли той на изискванията на закона. Както обосновано приел съдът доказателствата по делото - експертната оценка, трасологичната и техническа експертиза и заключението на вещото лице, установяват по безспорен начин, че върху идентификационния номер на процесния автомобил е извършена интервенция. В съдебно заседание вещото лице заявило: "оригиналният номер е заличен цялостно чрез абразив, повърхността е зачистена и след това е поставен номера". Този факт е достатъчен, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП.

Факта, че поставеният нов идентификационен номер е идентичен с установения на други места в превозното средство идентификационен номер сам по себе си не заличава факта на извършена интервенция върху номера. Доводите на касатора, че идентичността на поставения номер с автентичния води до извод за яснота досежно идентификационния номер на превозното средство не съответства на съдържанието на приложимата правна норма. Факта на идентичност на поставения с автентичния номер е ирелевантен за забраната на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. За нейното приложение е достатъчна установената интервенция върху номера.

При безспорно доказаната по делото интервенция върху идентификационния номер на рамата на процесното превозно средство съдът правилно приложил материалния закон. Съдът указал на собственика и способа, чрез който може да постигне регистрация на превозното средство. Касаторът следвало единствено да отправи искане до компетентния орган за възстановяване на идентификационния номер, за да задвижи производството по реда на Инструкция № I-185.

Що се отнася до довода на касатора за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради позоваването на експертна оценка, изготвена в рамките на друго административно производство, следва да се посочи, че първо, става въпрос за едно и също превозно средство, представено последователно за регистрация от двама собственика при това касаторът се явява продавач на собственика, който представил превозното средство за първа регистрация. И второ. Съгласно чл. 37, ал. 1 АПК доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с предмета на преписката и са установени по надлежния ред. Експертната справка е установено по надлежния ред писмено доказателство, което надлежно е приобщено към доказателствата по административната преписка. Следва да се посочи, че в Заповед № з-92 органът изрично се позовал и на издадената преди това Заповед № з-72, като по този начин приобщил към преписката и доказателства, събрани в хода на производството по предходната регистрация.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, направил въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон и постановил едно правилно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд