Решение № 9930 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2016 г.

Решение № 9930 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 104 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенцията за социално подпомагане (АСП), чрез процесуален представител против решение № 629 от 04.02.2016 г., постановено по административно дело № 10081/2015 г. от Административен съд С.-град, с което Агенцията е осъдена да заплати на Р. Х. Д. обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6996 (шест хиляди деветстотин деветдесет и шест) лева, ведно със законна лихва от 12.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лева. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и поради необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде оставена без уважение исковата молба. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че базата за изчисляване на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, което следва да се плати на ищеца е основното трудово възнаграждение за изпълняваната длъжност, тъй като същото е индивидуално и се определя в зависимост от проявените от служителя лични и професионални качества. Неправилно са присъдени разноски тъй като са недоказани и липсват доказателства за направата им. Ответникът по касационната жалба - Р. Х. Д. - чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че подаденият от Диманов иск за присъждане на обезщетение по реда на чл. 104 от ЗДСл е основателен и доказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съобразно правилото на чл. 104, ал, 1 от ЗДСл претендираното обезщетение при прекратяване на правоотношението на общо основание се изчислява на базата на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Видно от данните по делото със Заповед № ЧР-1 470/25.05.2015 г. служителят е възстановен на заеманата длъжност при определена основна месечна заплата 1166 (хиляда сто шестдесет и шест) лева. Следователно базата за определяне на обезщетението е правилно изчислена от първоинстанционния съд. Обстоятелството дали към заплатата служителят е получавал добавки, формирани според показани резултати, допълнителни знания и професионални умения е обстоятелство, ирелевантно за спора, тъй като то не следва да формира претендираното с иска обезщетение, а размерът на основната заплата е изрично посочен. Касационната жалба в частта, касаеща присъдените на ищеца разноски също е неоснователна. В т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 Г. по ТД № 6/2012 Г. на ОСГТК на ВКС е предвидено, че в договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от приложения договор договореното възнаграждение е вписано като изплатено в брой изцяло. Следователно не е било необходимо да се предоставя друго доказателство за реално извършено плащане. По арг. от т. 8 на същото тълкувателно решение липсата на списък за разноски не е пречка съдебният акт да се допълни в частта за разноските ако е липсвало произнасяне докато в случай на искане за изменение на присъденото възнаграждение без представяне на списък същото би било недопустимо. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение