Решение № 3188 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13064/2014 г.

Решение № 3188 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13064/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД - гр. София срещу Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София, в частта досежно определеното обезщетение за следния недвижим имот, а именно: част от ПИ 1414, находящ се в кв. 3, местността "ПЗ Илиянци - Изток" по плана за регулация на гр. София, одобрен със заповед № РД-50-09-196 от 27.06.1989 г. с построена в него ел. подстанция с диспечерско наименование "Подстанция Илиянци", целият с площ от 7. 603 дка . От така цитирания недвижим имот с процесното решение на МС се отчуждава част в размер на 0,465 дка, за която е определено обезщетение в размер на 25 349 лв. Жалбоподателят не е доволен от размера на определеното обезщетение и счита същия за занижен и несъответен на действителните пазарни цени. Ответникът, Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Демирев и Ангелов оспорва жалбата. Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юриск. Кованджиев, юрк. Манолова и юрк. Станева, оспорват жалбата като неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна- адресат на решението на МС в атакуваната му част, срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, отчужденият имот с обща площ от 7.603 дка / и с площ на отчуждената част - 0.465 дка/ представлява поземлен имот, по предназначение на територията - урбанизирана територия в регулация и начин на трайно ползване - подстанция. Административният орган е изготвил независима оценка на имота (л. 81-82 по делото) съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства по чл. 32 от ЗДС, при което е определил обезщетение в размер на 25 349 лв за отчуждаваните от имота 0.465 дка. По делото са назначени и приети първоначална и допълнителна съдебно-оценителни експертизи, които съдът кредитира като неоспорени от страните и компетентно изготвени. Видно от констатациите на вещото лице, жалбоподателят е собственик на ПИ 1414, находящ се в кв. 3, местността "ПЗ Илиянци Изток" по плана за регулация на гр. София, одобрен със заповед № РД-50-09-196 от 27.06.1989 г., видно от констативен нотариален акт вх. Рег. № 49206/11.11.2011 г., акт 25, т. СХХII, дело № 26298/2011 г. Същият ПИ е идентичен с имот с идентификатор 68134.502.495 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Имотът попада в район"Сердика", местност "ПЗ -Илиянци - изток" и е с начин на трайно ползване - урегулирана територия- регулация. Застроен е със сграда- подстанция като отчуждението на част от имота в размер на 0.465 дка не засяга пряко сградата. Съгласно ОУП на гр. София имотът попада в устройствена зона "Тел"- терени за площни обекти на електроснабдяването и далекосъобщенията /Терени за бази на градското стопанство и техническата инфраструктура/. Според вещото лице сделки с подобни имоти сключват единствено електроразпределителните дружества. По делото не са представени от страните, а и на експертизата не са известни сделки с имоти с подобни характеристики в относимия период, поради което вещото лице намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота не може да бъде определено по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост / ЗДС/, а следва да бъде определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС - по двойна данъчна оценка. Доколкото към датата на изготвяне на първоначалната СТЕ по делото не е представена и не е взета предвид от вещото лице изготвената за 2013 г. от СО- район" Сердика" данъчна оценка, с цел определяне размера на обезщетението по двойна данъчна оценка по делото е назначена допълнителна СТЕ, която следва да се съобрази с посочената в писмо изх. № 05-МДТ-0500-41/5 от 17.06.2013 г. от СО- Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси"-Сердика данъчна оценка на имота. Съгласно допълнителната съдебно-оценителна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло, вещото лице, базирайки се на данъчната оценка на имота за 2013 г., е определил размера на дължимото обезщетение по чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС за отчуждаемата част от 0.465 дка в размер на 23 262 лв. След като определеното от вещото лице обезщетение за отчуждаемата част от процесния имот е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, то жалбата срещу административния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено своевременно до съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд