Решение № 11298 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 320/2013 г.

Решение № 11298 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 320/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Николаев Чакъров и Албена Асенова Чакърова и двамата от гр. София, против решение № 6013/12.11.2012 г. по адм. дело № 6326/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-14-47/11.05.2011 г. на зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивна сграда върху стоманобетонови колони", изпълнен в ПИ 456, кадастрален лист № Г-25-13-В, до язовир "Искър", район "Панчарево" - Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна зам. началника на ДНСК оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав, второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Процесният строеж е счетен за незаконен и нетърпим при липса на предпоставките за приложение на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При повторното разглеждане на делото е установено, че процесният строеж е извършен след 2003 г., което изключва приложението на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, която правилно е кредитирана от съда като компетентна и безпристрастна, съответна на другите събрани по делото доказателства, строежът, чието премахване е разпоредено, в извадка от кадастралния план, актуална към 2003 г., не е съществувал. За извършването му липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж /чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ/, поради което подлежи на премахване, както правилно е постановено с оспорената заповед, потвърдена от административния съд. Без правно значение за търпимостта на строежа е наличието на издадено удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ от директора на дирекция "Контрол по строителството". Последното има доказателствена сила само при нотариални удостоверявания с имота, не и в производството по премахване, където административният орган, а при съдебно оспорване и съдът, са задължени да изследват служебно условията за търпимостта на строежа. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което е обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на решението, което е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,