Решение № 7898 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2013 г.

Решение № 7898 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Инокс България" ЕООД чрез адв. Ивайло Младенов против решение № 5437/09.08.2013 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 7945 по описа за 2011 г. на този съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Иванова изразява становище за неоснователност на касационната по жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на "Инокс България" ЕООД против ревизионен акт (РА) № 2001100575/21.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 1361/15.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Крисмайк" ООД, "ДДМ-2000" ЕООД, "Мастер Лаб" ЕООД, "Мираж 7" ЕООД, "Тотал ТВ Продакшън" ЕООД и "Пари Ентерпрайс" ЕООД за данъчни периоди м. 07 и м. 12.2007 г.; м. 06 и м. 12.2008 г.; от м. 04.2009 г. до м. 08.2009 г. и от м. 10 до м. 12.2009 г.; м. 01, м. 04. и м. 06.2010 г., общо в размер на 72 690.00 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства. В мотивите си съдът е приел, че при спазване на материалния закон е отказано право на данъчен кредит по следните фактури: 4 бр. фактури, издадени от "Крисмайк" ООД с предмет "частично и окончателно плащане за окабеляване за обект Илиенско шосе № 6"; 3 бр. фактури, издадени от "Мастер Лаб" ЕООД с предмет "излъчване на телевизионна реклама в предаването "На здраве" по Т 7 и по "Кейбълтел"; фактури, издадени от "Пари Ентерпрайс" ЕООД с предмет "консултантски услуги по договор", "реклама в печатни издания", "излъчване на телевизионна реклама по КИС ТВ Русе и ТВ Фокус гр. Севлиево"; фактура № 151/27.07.2007г, издадена от "ДДМ-2000" ЕООД с предмет "извършено СМР по спецификация"; 6 бр. фактури, издадени от "Тотал ТВ Продакшън" ЕООД с предмет "излъчване на реклами, рекламна и маркетингова стратегия с реализация, реклама в печатни изделия"; 2 бр. фактури, издадени от "Мираж 7" ЕООД с предмет "излъчване на телевизионна реклама по телевизия "М САТ" и 1 бр. фактура с предмет "излъчване на реклама в интернет пространството", тъй като нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство са представени доказателства за действителното извършване на фактурираните услуги. Оплакванията на касатора са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по издадените фактури от "Мастер Лаб" ЕООД, "Мираж 7" ЕООД, "Тотал ТВ Продакшън" ЕООД и "Пари Ентерпрайс" ЕООД, касаещи излъчване на телевизионна реклама и консултантски услуги не са налице реално осъществени доставки. За установяване реалност на доставките в тежест на жалбоподателя е да конкретизира какви точно са извършените услуги, че същите са извършени от посочените по-горе лица, както и че извършените услуги са послужили за търговската дейност на жалбоподателя. В тази връзка от страна на РЛ са представени договори на преките доставчици със съответните телевизии, приемо-предавателни протоколи от 16.11.2009 г.; 23.10.2007 г.; 23.01.2009 г. и 24.06.2009 г., съгласно които доставчиците "Мастер Лаб" ЕООД, "Мираж 7" ЕООД, "Тотал ТВ Продакшън" ЕООД и "Пари Ентерпрайс" ЕООД са предали на представител на "Инокс България" ЕООД излъчен телевизионен клип от рекламна кампания. Съдът е извършил оглед на 3 бр. CD-R. Но както правилно е приел административният съд съществуването на този клип и предаването му от съответния доставчик на РЛ не доказва неговото излъчване или излъчване на част от този рекламен клип в конкретна телевизия, нито в точно определен момент, поради това не доказва относими факти към възникването на данъчно събитие, свързано с предмета на спорните фактури. Представен е пред съда протокол, съгласно който представител на доставчика "Мастер Лаб" ЕООД е предал на РЛ билбордни пана от рекламна кампания. Пред съда е представена и писмена разработка на маркетингова стратегия и реализация, съдържаща 60 страници. Правилно е приел съда, че съществуването на рекламни пана и маркетингова стратегия не може да се направи извод за лицето, което ги е изготвило. Още повече, че в случа не са представени доказателства за отчетени разходи за изработването им. Всички описани по-горе доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че не е доказана реалност на услугите с доставчиците "Мастер Лаб" ЕООД, "Мираж 7" ЕООД, "Тотал ТВ Продакшън" ЕООД и "Пари Ентерпрайс" ЕООД и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. По отношение доставчика "Крисмайк" ООД правилно е прието съдът, че от доказателствата в т. ч. представените пред съда договори, оферти и приемо-предавателни протоколи, преценени с останалите доказателства не се установява, че доставчика е представил реално процесната услуга, тъй като в случая доставчика не е отчел разходи за извършване на услугата. Не са представени доказателства за заприходяване на коаксиален кабел преди датата на издаване на окончателните фактури за услугата. Като доказателство за материали, с които е извършена услугата е представена фактура № 1313/26.06.2009 г., издадена от "Алтекс-91" ЕООД за закупуване на коаксиален кабел. Но издаването на процесните фактури от "Крисмайк" ООД на "Инокс България" ЕООД за окабеляване предхождат значително по време доставката на коаксиален кабел. По отношение доставчика "ДДМ-2000" ЕООД обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. В процесната фактура е посочено единствено стойността на визирана услуга, но не е посочено по кой договор е извършена, както и какъв е точно вида на извършените услуги. Същите не са специфицирани по количество и обем, т. е. не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Не са посочени данни за вида на плащането - авансово, частично, междинно или окончателно. От представената фактура не може да се установи как е формирана цената на доставката и какви материали и труд са вложени. Не е представена спецификацията по фактурата, както и доказателства за договорените и изпълнени СМР по вид, количество и стойност и на конкретен строителен обект. Поради това правилно е приел административния съд, че събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставката. Констатациите в РА за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от дружеството в т. ч и от новопредставените доказателства, вещественото доказателство и заключението на вещите лица. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Настоящият случай не е идентичен със случая по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. е неприложимо, защото при решението на СЕС няма спор по доставката. Решението на административния съд е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Обжалваното решение като обосновано и правилно следва да се потвърдено. Разноски: На Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 711 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,