Решение № 5241 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2008 г.

Решение № 5241 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Силвия Алексиева Нейчева, действаща като ЕТ"Силвия Нейчева - Иванова" - гр. Казанлък, против решение № 487/10.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1416/2007 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 2461299/11.01.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Стара Загора. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки на пълномощника юрисконсулт Красимира Стоянова, моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС , обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ "Силвия Нейчева - Иванова" против ревизионен акт № 2461299/11.01.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Стара Загора, в частта потвърдена с решение № 712/30.07.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, касаеща отказан данъчен кредит в размер на 5420 лв. и съответните лихви в размер на 3138, 87 лв. по фактури, издадени от "Регина 2001" ЕООД. Осъдил е жалбоподателя да заплати на данъчната дирекция юристконсултско възнаграждение в размер на 462, 35 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно с обжалвания ревизионен акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Регина 2001" ЕООД, поради това че доставчикът не е представил поисканите му документи и писмени обяснения съгласно искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) изх. № 14-37-23/0102/19.10.2006 г. и в резултат на това не е установено извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Съдът е изложил подробни съображения, според които ИПДПОЗЛ на доставчика е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, при спазване на всички процесуални изисквания за това, а при извършената проверка в данъчното досие на доставчика е установено, че фактурите са включени в дневниците за продажби и справките-декларации. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза изслушана по делото, което съдът е възприел, няма данни дали данъкът е начислен, осчетоводен и внесен от доставчика, както и данни дали са налице реално осъществени доставки, а според констатациите при ревизията плащането е извършено в брой, като не са представени касови бонове. Вещото лице не е намерило доставчика на адреса на управление в гр. София, ул. "Шипченски проход" № 69а, ет. 3. При тези доказателства съдът е направил извода, че не е доказано начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Поради това че доставчикът не е представил поисканите му документи и писмени обяснения, в рамките на ревизията е останало недоказано начисляването на данъка, не са изяснени и други релевантни факти и обстоятелства за извършване на доставките (сключен договор, приемо-предавателни протоколи, доказателства за наети лица, оборотни ведомости), за счетоводното им отразяване и за предходните доставчици. Затова правилно според съда е прието в ревизионния акт, че не е изпълнено условието по чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Съдът е приел, че е налице и основание да бъде отказан данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради това че доставчикът не е представил поисканите му документи и писмени обяснения, искането за което е връчено по реда на ДОПК . Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба са преповторени оплакванията на данъчния субект, така както са направени в жалбата до административния съд. В този смисъл касационната жалба не съдържа оплаквания за неправилност на решението, а на ревизионен акт, който е бил обсъден от първоинстанционния съд. Доколкото в касационната жалба се твърди, че съдът не се е произнесъл по някои от оплакванията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че това не се потвърждава от съдържанието на мотивите към решението. Според констатациите и направените изводи в ревизионния акт и решението на директора на дирекция "ОУИ", с което е потвърден в обжалваната пред съда част, правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Регина 2001" ЕООД през данъчни периоди 01, 02, 04, 05, 08 и 11 / 2002 г., не е признато поради това че доставчикът не е представил поисканите му документи и писмени обяснения от значение за извършената доставка, начисления данък и предходните доставчици, искането за което е връчено по реда на ДОПК . С ревизионния акт е прието, че не е установено начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, което представлява изискване по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС и не е установено осъществяването на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, поради което не е изпълнено условието по чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС. В решението на директора на дирекция "ОУИ" като правно основание за отказа на право на данъчен кредит е посочена и разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Настоящият касационен състав споделя съображенията и изводите на първоинстанционния съд във връзка с редовността на извършените посещения на адреса за кореспонденция, съответствието на протоколите с изискванията по чл. 50 ДОПК, както и за правилното приложение на реда за връчване чрез прилагане към данъчното досие, предвиден в чл. 32 ДОПК. Безспорно е по делото, че поисканите документи и обяснения не са представени в указания срок, нито по-късно в рамките на производството по обжалване на ревизионния акт по административен и съдебен ред. Поради това, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, която предвижда, че данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка, доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходни доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е уведомен по реда на ДОПК . В конкретния случай документите и обясненията, които са поискани с редовно връченото на доставчика ИПДПОЗЛ с изх. 14-37-23/0102/19.10.2006 г. са свързани именно с установяване на факти и обстоятелствата от вида на посочените в т. 4 на чл. 65, ал. 4 ЗДДС и безспорно не са представени никакви документи от доставчика. Съображенията, които са изложени в касационната жалба на данъчния субект са свързани с твърдението, че ненамирането на предходния доставчик на адреса за кореспонденция не е предвидено като самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит. Изразеното становище е неправилно, тъй като с РА правото на данъчен кредит не е отказано поради това, че предходният доставчик не е намерен на адреса за кореспонденция, а поради това, че същият не е представил поисканите му по съответния ред доказателства и писмени обяснения. Ненамирането на декларирания адрес за кореспонденция е довело до невъзможност от страна на данъчните органи да бъде извършена проверка в счетоводството относно начисляването на данъка и относно останалите факти и обстоятелства, релевантни за правото на данъчен кредит. Начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика е останало недоказано и в съдебното производство, тъй като същият не е намерен на адреса за кореспонденция и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което е изрично посочено в заключението. Предвид основния принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съгласно което всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи настъпването на изгодни за себе си правни последици, начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика следва да бъде доказано от ревизираното лице. Такова доказване може да бъде осъществено чрез представяне на съответни заверени извлечения от вторични счетоводни документи и регистри на доставчика, в които са отразени записванията по счетоводни сметка 4532 относно процесните фактури, както и кореспонденциите им със съответните счетоводни сметки, от които да може да се направи извод, за това че счетоводството е водено редовно, съобразно изискванията на чл. 51 ДОПК, респективно чл. 182 ГПК, приложим за съдебното производство. Последното от своя страна, следва да бъде установено при проверка от вещо лице със съответната компетентност, извършена в счетоводството на доставчика. От доказателствата по делото е видно, че не е проведено такова доказване. Наред с това по делото не е доказано осъществяването на реални доставки по процесните фактури. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай не са събрани никакви доказателства във връзка с реалното осъществяване на доставките, като доставчикът не е представил документи и писмени обяснения по връченото му ИПДПОЗЛ, а в производството по обжалване на РА такива не са представени от ревизираното лице. Въз основа на анализа на доказателствата по делото, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано осъществяването на доставките по посочените фактури. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Ответната страна не е представлявана от юрисконсулт пред настоящата инстанция, а освен това вече й е присъдено юристконсултско възнаграждение с решението на първата инстанция. Възнаграждението за юрисконсулт по чл. 161, ал. 1 ДОПК е дължимо за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение