Решение № 940 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2016 г.

Решение № 940 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. П. против решение № 9424 от 02 август 2016 г., постановено по адм. дело № 5692/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-15-338 от 21 април 2015 г. на министъра на земеделието и храните и е осъдено Министерство на земеделието и храните да заплати на П. М. М. сумата от 900, 00 лв. (деветстотин лева) разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - П. М. М., чрез пълномощника й адв. Н. Д. оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата касационна инстанция с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК. Счита възражението, направено от касатора за прекомерност на претендираните разноски за неоснователно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на П. М. М. срещу заповед № РД-15-338 от 21 април 2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 108 от ЗДСл, във връзка с § 1 от ПМС № 90 от 16 април 2015 г. (обн. ДВ, бр. 29 от 21 април 2015 г.) и утвърдено длъжностно разписание на Министерството на земеделието и храните, в сила от 21 април 2015 г. е прекратено служебното й правоотношение, считано от 21 април 2015 г. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и в несъответствие с целта на закона, поради което я е отменил. Решението е правилно. От приобщения доказателствен материла по делото е установено, че П. М. е заемала длъжността "младши експерт" в Дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Мерки по Ос4" в Министерство на земеделието и храните. С ПМС № 90 от 16 април 2015 г. (обн. ДВ, бр. 29 от 21 април 2015 г.) е изменен и допълнен Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните. Въз основа на така приетия устройствен правилник със заповед № РД 090254 от 21 април 2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърдено длъжностно разписание на Министерството на земеделието и храните, като в Дирекция "Развитие на селските райони" е била спазена общата численост от 50 щатни бройки, а е извършена промяна в наименованието на отделите й като е запазен броят им - пет. Отделът, в който Маринова е заемала длъжността "младши експерт", "Мерки по Ос - 4", е с променено наименование - отдел "Лидер" като щатните бройки в този отдел за длъжността "младши експерт" са намалени от две на една. Междувременно в отдел "Мерки по Ос - 1", променен на отдел "Конкурентноспособност на земеделието" са заложени четири щатни бройки за длъжността "младши експерт", при нито една при щатното разписание, относимо преди трансформацията на отделите в посочената дирекция. Приложимата към разглеждания казус материално правна разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването и освобождаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. За прекратяване на служебното правоотношение на цитираното правно основание е достатъчно да е установен юридическият факт - съкращаване на длъжността, за възникването, на който следва да е налице фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание. Целеното щатно преобразуване следва да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, с оглед легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", регламентирано в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото. Спорът е концентриран относно това дали са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, които да отговорят на въпроса - реално ли е съкратена, заеманата от П. М., длъжност. Настоящата касационна инстанция счита, че първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - на осн. чл. 106, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, не са налице двете кумулативно съединени предпоставки, съдържащи се в цитираната правна норма, а именно: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задълженията и изискванията за заемане, както и тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и критериите за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, но в разглеждания случай, както правилно тричленният състав е установил, не е налице посоченото в заповедта фактическо и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че спрямо П. М. не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства, в това число и представените и приети писмени доказателства пред настоящата съдебна инстанция (два броя длъжностни характеристики и вътрешни правила). Първостепенният съд правилно е установил, че не е налице реално съкращаване на изпълнявана от П. М. длъжност "младши експерт", тъй като при формирането на новия отдел "Конкурентноспособност на земеделието" са заложени четири щатни бройки за длъжността "младши експерт". Последното е довело до незаконосъобразно упражняване на законово определените правомощия на административния орган. Изложеното налага крайният извод, че съдът като е отменил заповедта на министъра на земеделието и храните като издадена в противоречие с материалния закон и при неспазване целта на закона е постановил правилно решение, което не страда от инвокираните от касатора касационни оплаквания, аргументирани с разпоредбата на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. С оглед изхода на спора и своевременно предявената претенция от процесуалния представител на ответника по касация - адвокат Н. Д. за присъждане на сторените пред настоящата съдебна инстанция съдебно-деловодни разноски, същите следва да бъдат уважени. Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражението направено от процесуалния представител на министъра на земеделието и храните за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от П. М. за касационната инстанция, настоящият съдебен състав намира, че не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано, поради което в полза на ответника следва да се присъдят разноските, сторени от П. М. за ангажирания от нея адвокат. Ето защо, при съобразяване на изложеното, претенцията на П. М. за присъждане на сумата от 850, 00 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие пред Върховния администартивен съд, е основателна и следва да се уважи изцяло, като тази сума следва да бъде възложена в тежест на Министерство на земеделието и храните. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,