Решение № 3043 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2009 г.

Решение № 3043 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 25.05.2009 г., постановено по адм. д. № 04683/06 г. Софийски градски съд, адм. отд., 3-б състав, е отменил по жалба на "Камарко Импорт" - ЕООД - гр. София Постановление за принудително събиране на митни сборове № 1/2.02.2006 г. на заместник-началника на Митница - София и изцяло потвърдилото го решение № К-37/20.07.2006 г. на директора на РМД - София, за заплащане на осн. чл. 211, ал. 1 от ЗМ на митнически задължения общо в размер на 3 062 лв., от които мито в размер на 2 552 лв. и ДДС в размер на 510 лв. и лихви за просрочие. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Началника на Митница - София чрез пълномощника му юрисконсулт Силвия Димитрова. В същата се правят оплаквания, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата. Ответното по касационната жалба дружество "Камарко импорт" - ЕООД - гр. София чрез своя управител взема становище, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна директор на РМД - София - сега Агенция "Митници" не е взел становище по жалбата. Заинтересованата страна директор на НАП - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея. Според него обжалваното постановление е нищожно като издадено от некомпетентен орган, което води до незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. С решението си Софийски градски съд е отменил по жалба на "Камарко Импорт" - ЕООД - гр. София Постановление за принудително събиране на митни сборове № 1/2.02.2006 г. на заместник-началника на Митница - София и изцяло потвърдилото го решение № К-37/20.07.2006 г. на директора на РМД - София, за заплащане на осн. чл. 211, ал. 1 от ЗМ на митнически задължения общо в размер на 3 062 лв., от които мито в размер на 2 552 лв. и ДДС в размер на 510 лв. и лихви за просрочие. Градският съд е описал подробно установената фактическа обстановка по спора - извършеният внос на 5.04.2004 г. от страна на "Камарко Импорт" по ЕАД № 5000/4-20589 на стока, описана като "парчета пушен сурово-осолен замразен бекон" и класирана в кл. № 33 под тарифен номер 02101211 и тарифна ставка на митото 15 %, като са внесени митни сборове в размер на 3 828 лв. и ДДС в размер на 5 870 лв.; документите, които са представени към ЕАД-то; извършената на 5.04.2004 г. митническа проверка с цел установяване на съответствие между декларираното и реално внесеното количество и дали е извършено правилно тарифиране от вносителя; взетата проба по реда на чл. 155 от ППЗМ от внесената стока и изготвената експертиза № 12-00-0376/16.04.2004 г., според която внесеният продукт представлява "месо от животни от рода на домашните свине, обезкостено, осолено, представено като разфасовки, различни от гърди"; че с писмо изх. № 9307- 0025 от 10.01.2006 г. Митница - София е уведомила вносителя за размера на дължимите публични вземания и е поканила дружеството да заплати същите, че поради неплащането им на осн. чл. 211, ал. 1 от ЗМ е издадено процесното постановление, с което са определени митнически задължения общо в размер на 3 062 лв., от които мито в размер на 2 552 лв. и ДДС в размер на 510 лв. и лихви за просрочие. Съдът е описал много подробно и заключението на вещото лице по допуснатата съдебна ветиринарно-медицинска експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи за законосъобразността на жалбата. В тази насока са изложени мотиви, че актът е издаден в предвидената от закона форма, както и от компетентен орган. Съдът е изложил много подробни мотиви защо приема, че зам. началникът на Митница - София е притежавал правомощия да издаде процесното постановление и че същото не е нищожно на това основание. Градският съд е приел, че жалбата се явява основателна, като е посочил доводите си в тази насока. Изложени са мотиви, че необосновано РМД - София е дало ново тарифно класиране на внесените продукти - с по-висока тарифна ставка, който извод е изграден на база на заключението на вещото лице по съдебната експертиза, което е констатирало пропуски при вземане на пробата от митническите органи и при изготвяне на заключението от Централната митническа лаборатория. Предвид на гореизложеното е прието, че издаденото постановление за принудително събиране на митни сборове се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. С оглед на взетото становище на представителя на Върховна административна прокуратура за нищожност на издадения административен акт, настоящата инстанция намира, че същото следва да бъде разгледано приоритетно, доколкото оплакванията на касатора предполагат наличието на правно валиден административен акт - издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Направеното възражение е основателно. Съгласно чл. 211а от ЗМ постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания са индивидуални административни актове, които се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които се установяват митнически задължения и други публични вземания. Определената от закона компетентност на началника на митницата е персонална и не може да бъде делегирана при липса на изрично нормативно овластяване за това. В конкретния случай няма спор, че процесното постановление е издадено и подписано от заместник началник на митницата. От страна на първоинстанционния съд е указано на митническата администрация, че следва да представи доказателства за представителната власт на лицето, подписало постановлението - в тази насока виж съдебно заседание на 3.11.2008 г. - л. 129 от делото, което е вписано нарочно в призовката на л. 131 от делото. В отговор на това искане от страна на Митница - София са представени доказателства относно назначаването на Ваня Георгиева Клифова за заместник началник на Митница - София, копие от длъжностна характеристика, но не са представени доказателства, че към момента на издаването му началникът на митницата е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. По отношение на овластяването в такива случаи Върховният административен съд се е произнесъл в свое Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г., където се приема, че предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, като за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. При така даденото тълкуване заместник началника на митницата може да издаде административния акт по чл. 211а от ЗМ само в случай на надлежно овластяване чрез нарочна писмена заповед, но не е да извърши същото по заместване, произтичащо от длъжностната му характеристика. По делото липсват доказателства за издадената заповед за овластяване на зам. началника на митницата да изпълнява функциите на началник митница към момента на издаване на обжалваното ППСПДВ. От това следва изводът, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, което има за последица нищожност на издадения индивидуален административен акт. В този смисъл в съдебната практика е решение № 8759 от 1.07.2009 г. по адм. д. № 11761/08 г. на Върховния административен съд, първо а отделение. След като е стигнал до други изводи и е приел, че издаденото ППСПДВ е действително и поражда правни последици, Софийски градски съд е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което бъде прогласена нищожността на Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 1/2.02.2006 г. на началника на Митница - София. Доколкото въпросът за валидността на обжалвания административен акт е преюдициален по отношение на неговата законосъобразност, направените оплаквания в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,