Решение № 3197 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2019 г.

Решение № 3197 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Димитров срещу решение № 3844 от 6.06.2019 г. по административно дело № 1479/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на заповед № ЧР-05-6/4.01.2019 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Излага твърдения, че направеното съкращение в щата е в противоречие с нормата на чл. 5, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ППЗИНЗС) Ответникът по касационната жалба – Министърът на правосъдието чрез процесуален представител и в представени писмени бележки от последния оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто законни интереси са засегнати с него. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – съдът е постановил решението си след като е изяснил спора по същество, като е събрал относимите и необходи доказателства, с надлежно участие на страните. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон. От събраните доказателства безспорно се установява, че по длъжностното разписание, утвърдено със заповед № ЧР-05-352/15.12.2017 г. на министъра на правосъдието в сила от 15.12.2017 г. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) са били предвидени 101 щатни бройки, и същата е ръководена от Главен директор и двама заместник главни директори. От представените длъжностни характеристика, връчени на двамата заместници се установява, че първият е с подчинени длъжности всички служители от сектор "Режимна дейност" и сектор "Охрана и сигурност на затворите" и с области на дейност – надзорно–охранителна и режимно-административна, а вторият с подчинени длъжности - всички служители от отдел "СДВРП" и сектор "Охрана и сигурност в арестите" и области на дейност – стратегическо планиране на приоритетите, материалните, финансови и човешки ресурси; разработване на нормативна уредба, концепции, стандарти, програми, методически указания и анализи; регулиране на деловите взаимоотношения и комуникация между затворите, пробацията и арестите; управление на качеството на социално-възпитателните и психологически дейности с правонарушителите в затворите, арестите и пробацията и координация психологическия подбор и подготовка на служителите. Допълнително със заповед № Л-4133/20.09.2018 г. Главния директор на ГДИН възлага на двамата заместници и допълнителни задачи, извън посочените в утвърдените и връчени им длъжностни характеристики на основание чл. 13, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража(ЗИНЗС) в действалата към този момент редакция (ДВ бр. 32/2016 г.), предоставяща му възможност да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията". С предложение рег. № 11737/26.11.2018 г. Главният директор на ГДИН в съответствие с правомощията си по чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС предлага на министъра да обедини сектор "Охрана и сигурност в затворите" и сектор "Охрана и сигурност в арестите" в сектор "Охрана и сигурност в местата за лишаване от свобода" и съкращаване на длъжността "началник на сектор Охрана и сигурност в арестите", която да се трансформира в длъжност "Инспектор VІІ-І степен" в новосъздадения сектор, както и на длъжността "заместник главен директор ГДИН", който да се трансформира в сектор "Режимна дейност" при ГДИН, поради очертано недостатъчно уплътняване с отговорности, правомощия и задължения на заместник главния директор, на когото са подчинени държавните служители, отговарящи към момента за охраната и сигурността в арестите, предвид предложението окрупняване на посочените по-горе сектори, при което под негово ръководство остава единствено отдел "Социални дейности и възпитателна работа". Със заповед ЧР-05-304/20.12.2018 г. въз основа на това предложение министърът на правосъдието утвърждава длъжностно разписание на ГДИН в сила от 1.01.2019 г., с което броят на служителите в дирекцията е увеличен с една щатна бройка, но е намален броя на заместник изпълнителните директори с една щатна бройка. Въз основа на така утвърденото щатно разписание с обжалваната пред АССг заповед № ЧР-05-6/4.01.2019 г. министърът прекратява служебното правоотношение на Димитров на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) поради съкращаване на длъжността. С обжалваното пред настоящия състав решение първоинстанционният съд отхвърля оспорването на заповедта, като приема, че в случая е налице реално съкращение на длъжността, заемана от Димитров "заместник главен директор на ГДИН" доколкото са намалени щатните бройки за тази длъжност от 2 на 1. Прието е също, че длъжността е престанала да съществува и като наименование и като система от функции, задължения и изисквания, както и че са спазени изискванията на ЗМВР на служителя да е предложена друга длъжност и същият е отказал да я заеме. Страните не спорят, че в случая макар длъжността да продължава да съществува като нормативно определена позиция е намален броят на служителите, които я заемат. Не се спори и относно спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила – изготвяне на предложение от главния директор за промяна в длъжностното разписание и предлагане на служителя, чиято длъжност е съкратена да заеме друга такава. Спорът е дали утвърденото със заповед № ЧР-05-304/20.12.2018 г. на министъра на правосъдието длъжностно разписание е в съответствие с действащата нормативна уредба. Действително липсва нормативно изрично посочване на броя на заместник главните директори на ГДН, но в чл. 13, ал. 6 ЗИНЗС е предвидено, че главният директор на ГДИН може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията". По аналогичен начин в разпоредбата на чл. 5, ал. 5 ППЗИНЗС е прието, че главният директор може да делегира със заповед правомощия на своите заместници, на началниците на отдели или на началниците на териториалните служби. От цитираното следва, че законодателят е предвидил изрично, че заместник-главните директори на ГДИН във всички случаи са повече от един, при което настоящият състав намира, че така утвърденото от министъра на правосъдието със заповед № ЧР-05-304/20.12.2018 г. длъжностно разписание е в нарушение на цитираните норми. При това доколкото заповедта е издадена именно въз основа на така утвърденото в нарушение на нормативната уредба длъжностно разписание следва извод и за нейната незаконосъобразност. Действително министърът на правосъдието съгласно чл. 10, ал. 2, т. т. 8 и 9 ЗИНЗС разполага с правомощия да определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби и да определя длъжностите и специфичните наименования на длъжностите, които заемат служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби, както и допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд и постигнати резултати в служебната дейност, но при изпълнение на тези си правомощия следва да съобрази същите с всички действащи законови и подзаконови норми, уреждащи дейността на ГДИН. Предвид изложеното настоящият състав намира, че неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена при наличие на законовите изисквания за постановяването й, при което следва да бъде отменено, като неправилно. Следва да бъде постановено ново по същество, с което обжалваната от Димитров заповед бъде отменена, като незаконосъобразна по чл. 146, т. 4 АПК. При този изход на делото и на основание чл. 143 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да възстанови жа Димитров направените деловодни разноски в съдебното производство в размер на 1381, 63 лв., от които заплатени държавни такси в съдебното производство - 81, 63 лв., депозит за вещо лице - 200 лв. и хонорари за по един адвокат в първа инстанция в размер на 600 лв. и за настоящата инстанция в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение