Решение № 12878 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Люлин 2012 ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. Жеков срещу решение 8353/12.06.2024 г., постановено по адм. дело 3227/2024 г. по описа на Административен съд, София - град, с което жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2778-0475241/05.03.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП е отхвърлена като неоснователна. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че наложената принудителната административна мярка (ПАМ) е съразмерна с оглед твърдяното нарушение и в този смисъл излага доводи, че същата е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответната форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК и с целта на закона. От фактическа страна съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че на 13.11.2023 г. при извършена в търговския обект контролна покупка на стойност 3,40 лв. не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, с което е допуснато нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В хода на проверката е установено още, че за извършена покупка на стойност 9,90 лв., съгласно предоставена бележка за плащане от 20.10.2023 г. в 09:42 ч. не е издадена фискална касова бележка от фискално устройство модел DATECS DP-25 X. В мотивите си съдът е описал и констатираната от органите по приходите разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства на две фискални устройства модел DATECS DP-25, монтирани в обекта, съответно в размер на 287,39 лв. и на 1 122,44 лв. Горните констатациите са обективирани в протокол за извършена проверка 0475241/13.11.2023 г., като за констатираните нарушения спрямо дружеството са съставени 9 бр. акта за установяване на административни нарушения. При така установените факти съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и същото обсъдено в контекста на установените от органите по приходи разлики между паричните средства в касата и тези по фискалните устройства в обекта обуславят извод за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. Счел е, че налагането на ПАМ за срок от 14 дни на процесния обект е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Съдът е развил и съображения за съответствието на мярката с целите по чл. 22 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената с оспорената заповед мярка се явява законосъобразна. Обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС оспорването на принудителните административни мерки е по реда на АПК. По силата на чл. 153, ал. 1 АПК страна в съдебното производство е органът, издал оспорения административен акт. В случая обжалваната заповед е издадена от началник отдел Оперативни дейности София при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП и спрямо него е постановено и оспореното пред настоящата инстанция решение. Този административен орган обаче не е конституиран като ответник в производството пред първата инстанция. Видно от определение на съда от 18.04.2024 г. като страна по делото на основание чл. 159, ал. 2 ДОПК е конституиран директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, който не е издател на оспорения акт. По силата на чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира служебно страните в процеса, като надлежното им конституиране е от значение за субективните предели на силата на пресъдено нещо. По реда на АПК съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед, издадена от началник отдел Оперативни дейности София при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП и в този смисъл са и изложените в оспореното решение мотиви, но като страна в процеса е конституирал директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП. При така констатираното несъответствие, основателно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено и е основание за отмяна на решението. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд, София - град за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който следва да конституира органът, издал оспорения административен акт - началник отдел Оперативни дейности София при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП като страна в съдебното производство. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не се произнася по исканията на страните за разноски, а при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода му новият състав на първоинстанционния съд ще се произнесе и по разноските, направени пред настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение