Решение № 7585 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2014 г.

ВАСVI отделение04.06.2014 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 13.01.2014 г. по адм. дело № 558 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, да заплати на Тихомир Рангелов Дъбов от с. Звъничево, обл. Пазарджик, разноски за тази инстанция в размер на 350.00 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7585 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, срещу решение № 5 от 13.01.2014 г. по адм. дело № 558 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена издадената от касатора писмена покана изх. № 13/29-05-871 от 1.07.2011 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на клаузите на чл. 37, ал. 3 и 5 от индивидуалния договор във вр. с чл. 22, ал. 2, т. 1 и чл. 175, ал. 3 от НРД 2010 г. (отм.), като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Тихомир Рангелов Дъбов като ЕТ "Д-р Тихомир Дъбов - ИППМП", с Звъничево, обл. Пазарджик, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пазарджик е писмена покана изх. № 13/29-05-871 от 1.07.2011 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пазарджик, с която ЕТ "Д-р Тихомир Дъбов - ИППМП", с. Звъничево, обл. Пазарджик - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по договор № 13/РД-29-36/12.02.2010 г. - е задължен да възстанови сумата 817.12 лв., представляваща превишение на определените стойности на медико - диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 - за първо и второ тримесечие на 2010 г. (съответно 719.61 лв. и 60.78 лв.). За да отмени оспорената писмена покана, първоинстанционният съд е приел, че изпълнителят на медицинска помощ не е нарушил определения му за годината финансов лимит и не е ощетил бюджета на НЗОК, който се определя на годишна база. Този извод се основава на преценката на приетите по делото заключения на съдебно-икономическа експертиза, съгласно които допуснатите превишения през първото и второ тримесечия на 2010 г. са били компенсирани през следващите две тримесечия на 2010 г., като към края на годината е останал неусвоен остатък в размер на 2885.50 лв. В мотивите на съдебното решение е цитирана съдебна практика на Върховния административен съд, създадена по аналогични случаи на превишения на регулациите, компенсирани до края на календарната година. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Разпоредбата на чл. 8 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2010 г. (отм.), на която се позовава касаторът, се намира в глава първа Общи положения и регламентира резерва, който РЗОК следва да задели преди определяне на индивидуалните брой/стойности на отделните изпълнители на медицинска помощ. Както по чл. 8, ал. 3 от правилата, така и по чл. 37, ал. 3 от договора, за изпълнителя на медицинска помощ не съществува задължение, а само възможност по своя преценка да върне неусвоените бройки/стойности. Предвидено е, че в този случай резервът на РЗОК се завишава с върнатите неусвоени бройки/стойности от предходното тримесечие. Разпоредбите във връзка с формирането и управлението на резерва на РЗОК са неотносими към задължението на конкретния изпълнител на ПИМП по чл. 37, ал. 3 от договора за 2010 г. да възстанови заплатените от НЗОК средства за назначени СМД и МДД над определения брой/стойност. Следва да се отбележи и нормативно предвидената възможност от ал. 2 на чл. 8 за корекция за сметка на резерва на назначаваните СМД и стойността на МДД при мотивирано искане от страна на изпълнител. Несъобразено с чл. 22, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е становището, че допуснатото превишение на стойността на определените МДД за първо и второ тримесечия на 2010 г. е причинило щета на бюджета на НЗОК независимо на последвалите икономии през трето и четвърто тримесечия на 2010 г. С бюджета на НЗОК разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, се определят в годишна стойност, а тримесечните регулации на изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ се определят в рамките на годишните разходи на НЗОК. Съгласно разпоредбата на чл. 175 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. (НРД 2010 г.), на която се позовава касаторът, регулацията на дейностите в извънболничната медицинска помощ по цени и обеми се извършва с протоколи всяко тримесечие, като отпуснатите средства общо за всички тримесечия са в съответствие с годишната финансова рамка. С ангажиране отговорността на изпълнителя на извънболнична помощ на основание чл. 37, ал. 3 от договора за 2010 г. се цели обезщетяване на нанесените вреди на НЗОК от преразход на средства, допуснат в резултат от назначени и извършени медицински дейности над определения брой СМД или над определената стойност МДД. Когато преразходът за тримесечието е компенсиран през следващите тримесечия на годишния отчетен период, следва да се приеме, че щетата е поправена и целта на закона е била постигната. Като е отменил оспорената писмена покана, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно и обосновано решение. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото в касационната инстанция в размер на 350 лв. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1