Решение № 888 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2008 г.

Решение № 888 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Ж. и Т. Й. Т., двамата от град В., подадена от пълномощника им адвокат Д, срещу въззивно решение № 1222 от 22.11.2007 г. по гр. д. № 807/2007 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателите неправилно въззивният съд е приел, че липсва идентичност между имота, закупен от наследодателя им с нотариален акт № 157/1937 г. и възстановения им имот с решение № 238 от 15.07.1994 г. на ПК - В. Записването на имота в разписния лист на кадастралния план от 1956 г. на друго лице не е основание да се приеме, че липсва идентичност. По делото е установено, че ответникът владее процесната реална част от имота без основание, тъй като на наследодателя му не е предоставено право на ползване. Това е така, защото бащата на ответника П не фигурира в нито един от списъците към протокол № 8 от 19.05.1967 на ИК на ОНС - В. на лицата, на които е предоставено право на ползване по 21 ПМС/31.01.1963 г. Ответникът по касационната жалба Г. П. З., град В., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Варненският окръжен съд е оставил в сила решение № 467 от 14.02.2007 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 5095/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. срещу Г. П. З. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на реална част с площ 415 кв. м. от недвижим имот, находящ се в землището на град В., кв. "В", представляващ имот пл. № 181 по помощния план на м. "В", при граници на частта: имоти пл. № 180, пл. № 170, пл. № 171 и останалата част от имот пл. № 181, северната граница, на която част е означена със син цвят, а останалите граници - с черен цвят по скицата на в. л. Иван Д. на л. 91 от делото. Въззивният съд е приел, че липсва идентичност между имота, закупен от наследодателя на ищците с нотариален акт № 157/1937 г. и възстановения им имот с решение № 238 от 15.07.1994 г. на ПК - В., поради което искът е неоснователен. Неправилен е изводът на въззивния съд, че ищците не се легитимират като собственици на възстановения им в съществуващи стари реални граници с решение № 238 от 15.07.1994 г. на ПК - В. имот - нива от 7.650 дка, находящ се терен по § 4, в м. Кара А., представляващ имот № 7858 по кадастралния план от 1956 г. Към момента на издаване на решението на поземлената комисия реституционната процедура се счита за завършена с факта на издаване на позитивното решение. Индивидуализацията на имота е осъществена по действащия кадастрален план от 1956 г. От приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза се установява, че процесната част от имот пл. № 181 по ПНИ от 2006 г. за м. "В" попада в границите на реституирания имот с посоченото по-горе решение на поземлената комисия. От техническата експертиза, приета във въззивното производство, е видно, че съобразно помощния план към ПНИ за м. "В" имотът, описан по нотариален акт № 157/1937 г., с който наследодателят на ищците го е закупил, е идентичен с този, възстановен с решение № 238 от 15.07.1994 г. на ПК - В. Наследодателят на ответника П се е снабдил с нотариален акт за собственост по реда § 4 ПЗР ЗСПЗЗ върху 600/800 идеални части от имот пл. № 181, находящ се в м. "Р" /"Н"/. При издаването на нотариалния акт е удостоверил качеството си на ползвател въз основа на предоставено право на ползване по 21 ПМС/31.01.1963 г. От скицата към техническата експертиза в първоинстанционното производство е видно, че част от този имот попада във възстановения на ищците имот по посоченото по-горе решение на поземлената комисия. Ето защо следва да се изследва въпросът дали на наследодателя на ответника е било предоставено право на ползване. Само снабдяването на на П. Г. З. с констативен нотариален акт за собственост, издаден на въз основа § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не удостоверява качеството му на ползвател. При оспорване на правото му на собственост въз основа на трансформиране на ползването по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в настоящото производство е следвало да се проведе пълно доказване относно наличието на всички предпоставки за придобиването на собствеността. Това не е направено. Не е доказано наличието на първата предпоставка, а именно с констативен нотариален акт за собственост, издаден на въз основа § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не удостоверява качеството му на ползвател. При оспорване на правото му на собственост въз основа на трансформиране на ползването по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в настоящото производство е следвало да се проведе пълно доказване относно наличието на всички предпоставки за придобиването на собствеността. Това не е направено. Не е доказано наличието на първата предпоставка, а именно П. Г. З. да е бил ползвател на процесния имот въз основа на актове, изброени в разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото е установено, че той не фигурира в нито един от списъците към протокол № 8 от 19.05.1967 на ИК на ОНС - В. на лицата, на които е предоставено право на ползване по 21 ПМС/31.01.1963 г. В представения от самия ответник, с отговора на въззивната жалба, списък към протокол № 8 от 19.05.1967 на ИК на ОНС - В. под № 106 е посочен Г. А. З., а не наследодателят му П. Г. З. Освен това предоставеният за ползване съобразно този документ имот е различен от процесния - намира с в друга местност - "Ф". Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявеният иск трябва да бъде уважен. Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 218.24 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.