Решение № 8037 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2011 г.

Решение № 8037 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интерцитрус" ООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Георги Горанов срещу решение № 413/31.03.2011 г., постановено по адм. дело № 565/2010 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 6600-1578-В/22.12.2009 г., издадено от началника на Митница - Бургас по 14 бр. митнически декларации (ЕАД), с които са оформени стоки - цитрусови плодове (лимони, портокали, грейпфрути и пресни зелени банани) и е начислен ДДС в размер на 120 150,66 лв., ведно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението по всяка една от ЕАД до окончателното заплащане. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора нелогично, необосновано и в разрез с приложимия материален закон (чл. 30 ППЗМ) съдът е достигнал до извода, че началникът на Митница - Бургас е компетентен да се произнесе по 14 бр. митнически декларации, оформени в МП "Запад - Рибно пристанище" - гр. Бургас и затова счита, че издаденото решение е нищожно. Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон - чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "а" ЗДДС според касатора са свързани с пропуските на съда с анализа на втората законова предпоставка относно съдържанието на транспортните документи, за които неправилно съдът е приел, че не е посочена държавата, за която са предназначени стоките, оформени при режим 4200 "свободно обръщение и крайно потребление". Изложени са доводи, че представените по делото коносаменти съдържат данни, че част от стоките са предназначени за друга държава-членка. Неправилно касатора твърди, че съдът е изключил от кръга на възможните доказателства представените международни товарителници - CMR за превоз на стоките от България до Румъния, тъй като с тях се доказва, че са такива, съпровождащи стоките. Касаторът се оплаква, че в обжалваното съдебно решение не са обсъдени всички доводи по отношение на твърденията за процесуални нарушения, извършени от митническите органи, отнасящи се до необсъждане на доказателства, представени от "Интерцитрус" ООД преди издаването на административния акт, както и неспазване на процедурата по осъществяване на последващия контрол - чл. 84 и чл. 84а ЗМ. По делото е представено и искане за отправяне на преюдициално запитване, свързано с приложението на чл. 143, § 1, б. "г" и чл. 138 от директива 2006/112/ЕО относно съпровождащите стоката транспортни документи. В искането са изложени доводи и да бъдат отчетени и измененията на директивата, които пораждат действие от 24.07.2009 г. и съгласно тези изменения е прието, че при допускането на режим 4200 се изисква представянето на доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени до друга държава - членка - чл. 143, § 2, б. "в" от директивата. Представена е и писмена защита от адв. Горанов с искане и за присъждане на направените по делото разноски, каквото се съдържа и в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Бургас, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Заинтересованата страна директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за уважаване на касационната жалба, тъй като са основателни възраженията за компетентност на органа, издал акта, както и поради неправилно прилагане от съда на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Интерцитрус" ООД срещу решение № 6600-1578-В/22.12.2009 г., издадено от началника на Митница - Бургас по 14 бр. митнически декларации (ЕАД), с които са оформени стоки - цитрусови плодове и е начислен ДДС в размер на 120 150,66 лв., ведно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението. Съдът е приел, че е оформен режим 4200 "свободно обръщение и крайно потребление" с 14 бр. ЕАД, като е извършена проверка от работна група от дирекция "Последващ контрол" при ЦМУ съгласно заповед № ЗАМ-559/15.10.2009 г. и предметът на проверката бил спазване изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС. Съдът е обсъдил представените и съпровождащи стоката транспортни документи (коносаменти) и е приел, че в тях не се съдържа указание, че стоката е предназначена за друга държава - членка. Прието е също така от съда, че впоследствие така въведената стока е обект на вътреобщностна доставка, като същата е транспортирана чрез сухопътен транспорт, като за целта са съставени международни товарителници - CMR. По повод на твърдяното от жалбоподателя изменение на § 143 от цитираната директива, то според съда влиза в сила от 1.10.2011 г. и затова не може да бъде приложено към процесния казус. Според съда доказано е по делото, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС, тъй като притежава валидна регистрация и идентификационен номер по ДДС - BG130213585 и затова в крайна сметка е направен извод, че е изпълнено условието на чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "а" ЗДДС. Съдът е счел, че спорно между страните е дали е изпълнено изискването на чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "б" ЗДДС относно съпровождащите стоката транспортни документи и е направил извод, че в тях жалбоподателят не е посочил, че стоката е предназначена за друга държава-членка. Съдът е приел, че е без значение обстоятелството кога впоследствие същото изискване е изпълнено, след като е установено неизпълнение на същото към момента на оформяне на режима. Съдът е обсъдил и писмото на корабния агент "Христранс Кънвеншънъл Сървисис", който е издал коносаментите и който е потвърдил, че указанията за промени били получени след пристигането на корабите в пристанище Бургас. От това писмо съдът е направил извод, че изначално нито изпращачът, нито получателят са имали намерение стоката да достигне до друга държава - членка. Изложени са също така мотиви, че промяната на коносаментите на митническата територия на Общността е действие, недопускащо прилагането на режим 4200, поради което е прието, че условието по чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "б" ЗДДС не е изпълнено. Съдът е счел, че впоследствие след вноса е извършена ВОД съобразно чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС, но този извод не влияе върху крайния резултат, а именно, че не е налице едновременно изпълнение на трите условия, посочени в чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС и затова законосъобразно митническите органи са определили ДДС за внасяне. Относно възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в административното производство, съдът е приел, че макар да е налице смесване на двата вида контрол - повторна проверка на декларирането и последващ контрол, то не е довело до съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта. Съдът е установил, че не са допуснати и нарушения на принципите на чл. 7 и чл. 12 АПК, както е твърдял жалбоподателят. По повод възражението за нищожност на оспорения административен акт поради некомпетентност на органа, който го е издал, съдът е изложил мотиви, позовавайки се на Наредба № Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение № 37 и № 38 от регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писменото деклариране чрез ЕАД. Съдът е приел, че този довод не означава, че само началникът на митническия пункт е компетентен да издаде посоченото решение, както и че компетентността на началника на митницата, издал акта произтича от чл. 30 ППЗМ, тъй като стоките са доставени на територията на Митница - Бургас. Обжалваното решение е правилно постановено. Наистина първоначално при подаване на процесните ЕАД е посочен код на митническия режим 4200, което означава "свободно обръщение с крайно потребление". При посочения режим този, който е осъществил вноса на стоките, а в процесния случай това е касаторът, следва да докаже по несъмнен начин, че крайното им потребление няма да бъде в България, т. е. не е налице същински внос, а стоките директно са предназначени за Румъния. Такова отбелязване обаче на държавата-членка, за която стоките са предназначени като крайно потребление липсва в процесните ЕАД. Едва впоследствие при административното обжалване на митническия акт, с който е определен ДДС за внасяне, касаторът е представил коносаменти, в които е посочена държавата - краен получател на плодовете и това е Румъния. В първоначално представените коносаменти няма такова отбелязване. В този смисъл законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че след като в първоначално представените коносаменти липсва информация, че въведените от ЮАР стоки са предназначени за друга-държава членка означава, че са осъществени две сделки - внос на стоките, което означава въвеждане на необщностни стоки и впоследствие ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. За целите на ДДС законодателят в чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС е предвидил, че не се дължи ДДС, когато са налице едновременно следните условия: 1.) вносителят да е регистрирано лице по ЗДДС, 2.) в съпровождащите транспортни документи да е указано, че стоката е предназначена за друга държава-членка и 3.) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. В процесния случай обосновано съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че втората предпоставка на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС не е осъществена, т. е. не е установена изискуемата от закона кумулативност на предпоставките. При въвеждането на митническата територия на страната на необщностните стоки не е отразено, че стоките са предназначени за друга държава-членка. Обстоятелството, че е налице отбелязване само на кода на режима - 4200 "свободно обръщение с крайно потребление" не е достатъчно, за да се приеме, че такъв режим е осъществен, респ. приключен. При извършената последваща проверка от митническите органи също е установено това обстоятелство, поради което с издадения индивидуален административен акт правилно съдът е счел, че ДДС законосъобразно е определен. В коносаментите, придружаващи стоките към момента на декларирането им с 14 бр. ЕАД липсва отбелязване, че те са с крайно потребление - Румъния, за да се приеме, че е налице условието на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС, който изключва дължимостта на ДДС. Това, че впоследствие са представени други коносаменти, не води до други изводи, както правилно е установено от първоинстанционния съд. Не става ясно от писмото на корабния агент - издател на коносаментите "Христранс Кънвеншънъл Сървисис" каква е причината за издаване на други коносаменти с различно съдържание от първоначалните. Нещо повече поправените коносаменти са представени едва с жалбата по административен ред на акта пред директора на Агенция "Митници", а писмото на корабния агент, в което е обяснено, че той само изпълнява указанията на корабособственика, който му е наредил да представи коносаменти с друго съдържание, без да се изясни причината, която е наложила това. Затова правилно е приел съдът, че при първоначално представените пред митническите органи документи, включително и коносаменти нито изпращачът, нито получателят на стоките са имали намерение тя да достигне до друга държава-членка, а именно - Румъния. Затова представянето по-късно при административното обжалване на митническото решение на коносаменти с различно съдържание от първоначално представените не се свързва с някакъв факт от обективната действителност, с който да се е наложило представянето на другите коносаменти вкл. промяна в договорните отношения, поради което по този начин не може да се санира пропускът за приключване на посочения в 14 бр. ЕАД режим 4200. Затова изводът е, че допълнително представените коносаменти са съставени по повод административното обжалване на акта пред горестоящия административен орган. Законосъобразни са и другите изводи на съда по повод възражението на касатора, че в административното производство са допуснати редица процесуални нарушения. Смесването на двата вида проверки - повторна проверка на декларирането и последващ контрол, правилно е отчетено от съда, че не е съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на акта само на това основание. Относно оплакванията, че съдът не е възприел доводите за нищожност на оспорения пред първоинстанционния съд акт, те също са неоснователни. Издаването на процесния индивидуален административен акт от началника на Митница - Бургас правилно съдът е свързал с условията, предвидени в Наредба № Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение № 37 и № 38 от регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писменото деклариране чрез ЕАД, както и правилно е позоваването на чл. 30 ППЗМ и затова неоснователно касатора твърди, че началникът на Митница - Бургас не е компетентен орган. Искането за отправяне до СЕС в Люксембург на преюдициално запитване е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в съдебния си акт, че изменението на чл. 143, § 1, б. "г" от Директива 2006/112/ЕО е в сила от 1.01.2011 г. и затова не касае процесния период и не е предвидено обратно действие, поради което не са налага да се разсъждава налице ли и противоречие на национална правна норма с общностна, което да наложи отправяне на преюдициално запитване. Това е така, защото в чл. 2 от Директива 2009/162/ЕО, с която се приемат изменения на Директива 2006/112/ЕО изрично е посочено, че държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива (има се предвид Директива 2009/162/ЕО), считано от 1 януари 2011 г., за което незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на разпоредбите на материалния закон и на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на касатора не се присъждат разноски, въпреки направеното искане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,