Решение № 7390 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7941/2017 г.

Решение № 7390 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7941/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Л. А. против решение № 814/26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 776/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 КСО във вр. т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени решение № 2153-01-69/25.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 5809230281-2140-01-542/05.10.2016 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Б.. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Б. (ТП на НОИ - Б.) не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното съдебно решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният отхвърля жалбата на И. Л. А. срещу Решение № 2153-01-69/25.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 5809230281-2140-01-542/05.10.2016 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО се отказва да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съд приема, че съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са навършили възраст до 31 декември 2015 г. - 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Изведено е, че в случая не е спорно, че жалбоподателят е навършил възрастта по чл. 69б, ал. 2 КСО, а също, че към датата на подаването на заявлението си по чл. 69б, ал. 2 КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 168 КСО. Спорен от правна страна е въпроса доколко е изпълнена предпоставката по чл. 69б, ал. 2 КСО жалбоподателят да е работил 15 години при условията на втора категория труд, при което този стаж преобразуван по реда на чл. 104, ал. 2 КСО да бъде зачетен в сбора от възрастта му и приравнения на трета категория труд осигурителен стаж, за да бъде отпусната пенсия. Пенсионният орган е признал от втора категория 05 г. 07 м. 14 дни, като трудът за периода от 01.08.1977 г. до 17.05.1994 г. в "Неврокоп - 99" ООД е зачетен от трета категория с мотиви, че в представените документи от Осигурителен архив "Н." липсват данни за заеманата длъжност и от друга страна длъжността "мебелист" не се обхваща от длъжностите по т. 30в на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. Съгласно т. 30в от ПКТП (отм.), в относимата й за случая част, от втора категория е трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Първоинстанционният съд намира, че заеманата от жалбоподателя длъжност в периода от 01.08.1977 г. до 17.05.1994 г. не попада в записа на т. 30в от ПКТП (отм.). Изведено е, че в цитираната разпоредба са изброени длъжности, при които положения труд е на дървообработващи машини в производството на дограма и мебели, каквито доказателства в случая не са събрани. Прието е, че събраните свидетелските показания в тази връзка не са относими за установяване категорията на положения труд съгласно чл. 104, ал. 10 КСО /ДВ, бр. 99/2012 г./. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че от събраните писмени доказателства и експертно заключение се потвърждава правилността на извода на пенсионния орган, че положеният от жалбоподателя труд за периода 01.08.1977 г. - 17.05.1994 г. следва да бъде зачетен от трета категория с оглед т. 66 от ПКТП (отм.), поради невъзможността да бъде причислен към втора категория по т. 30в от ПКТП (отм.). Обоснован е извод, че както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство не са събрани допустими доказателства жалбоподателят да е работил през тези периоди на дървообработващи машини, които попадат в уредените хипотези на последната норма. В тази връзка, с оглед продължителността и категорията труд на жалбоподателя, първоинстанционният съд намира, че пенсионният орган законосъобразно приема, че към момента на подаване на заявлението той няма осигурителен стаж от втора категория в общ размер от 15 години и по отношение на него разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 КСО не намира приложение. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на т. 30в от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория и преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, така че да отговори на изискванията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 2 КСО. Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят няма навършени години за отпускане на пенсия и при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Б., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Конкретната преценка за наличието или липсата на основание за зачитане на осигурителен стаж, както и на категорията труд, от която следва да бъде зачетен, се прави от длъжностните лица в Националния осигурителен институт въз основа на оригиналните документите за осигурителен (трудов) стаж, които лицето представя в съответното териториално поделение: удостоверение за осигурителен стаж (обр. УП-3), заповеди за назначаване, трудова книжка, длъжностна характеристика и др. Категорията на положения труд до 31 декември 1999 г. се преценява съгласно разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отменен от 1.01.2000 г.). Съгласно чл. 30в ПКТП (отм.), приложим относно спорния период, за втора категория труд следва да се зачете труда на следните лица: гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство; Работници и инженерно-технически работници до началник-цех в производството за ламиниране и лакиране на дървесновлакнести плочи и плочи от дървесни частици; Лепилоприготвители в отделение за производство на фенолна и карбамидформалдехидна смола в дървообработването, производството на дограма и мебели; Работници по обслужване на лакозаливни машини и линии, шприцьори на лак и бои, грундировачи на дограма и мебелни детайли в производството на мебели и дограма; Пресьори лепилообмазвачи в производството на фурнировани и слоести детайли, плочи, шперплат, шпервани плочи, платна за врати, каси за врати и бурета от шперплат; Работници в производството на шкурка и апаратчици на рол-машина. По своята същност длъжността лмебелисты в дървообработващо предприятие при производство на мебели, е сборна длъжност. Тя може да включва както лицата, работещи на определен вид машина - гатер, банциг и други, така и лицата, обслужващи повече от една дървообработваща машина. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО установява, че категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В случая законовоизискуемите предпоставки на чл. 69б, ал. 2 КСО, за придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, не са установени с писмени доказателства, включително посредством приобщеното експертно заключение. За периода, за който трудът на жалбоподателя не е зачетен от втора категория - от 01.08.1977 г. до 17.05.1994 г., в архивите на Осигурителен архив "Н.", освен разчетно-платежни ведомости, не се намират длъжностни характеристики и други документи като заповеди, допълнителни споразумения и др. относно характера на трудовите функции, машините на които е работил и условията на труд. Не съществуват записи относно категорията труд на жалбоподателя, както и за заеманата от него длъжност освен за периода от 01.01.1983 г. - 31.12.1983 г., за който е посочена длъжност "мебелист", и за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1991 г., за който е посочена длъжност "работник". Запис за заеманата длъжност в спорния период - "мебелист", съществува в трудовата книжка /л. 91/, но тя не е доказателство за установяване категорията труд по т. 30в на ПКТП (отм.), доколкото длъжността "мебелист" не се обхваща от длъжностите по т. 30 в ПКТП (отм.). Първоинстанционният съд правилно приема, че не е доказателство за категорията труд и представеното УП - 3 № 50/18.08.2003 г. /л. 90/. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд законосъобразно приема, че процесният осигурителен стаж не е придобит при условията на втора категория труд и в случая не може да намери приложение разпоредбата на т. 30в от ПКТП (отм.). Липсват данни и документи относно обстоятелството на каква машина е работил касатора. По разчетно-платежната документация няма данни за изплащани допълнителни възнаграждения на жалбоподателя за вредни условия на труд за процесния период. Липсват доказателства осигуреното лице да е ползвало допълнителен годишен отпуск, да е работило на намален работен ден или да е получавало допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия на труд. За да е налице основание за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 2 КСО е необходимо кумулативно наличие на всички установени в нормата материалноправни предпоставки, между които и минимален осигурителен стаж от 15 години при условията на втора категория труд. Отсъствието на такъв е пречка за реализиране на претендираните осигурителни права, което законосъобразно е възприето, както от пенсионните органи, така и от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,