Решение № 351 от 21.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 292/2010 г.

Решение № 351 от 21.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 292/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. С. Г. против решение № 50 от 30.03.2010 г. по в.н.о.х.д. № 38/2010 г. на Бургаския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Иска се изменяване на въззивното решение с отмяна на наложената на подсъдимия пробационна мярка поправителен труд. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Заключението на прокурора е за оставане на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 3 от 25.01.2010 г. по н.о.х.д. № 689/2009 г. на Сливенския окръжен съд Е. С. Г. е признат за виновен в това, че при управляване на лек автомобил БМВ 320 с рег. номер С 1978 МХ е нарушил правилата за безопасно движение по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 20- годишната Д. А. С., за което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" във. вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК е наказан с 2 години пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 5 НК. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Първоинстанционната присъда е постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, подсъдимият не е възразил и срещу квалифицирането на извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК с твърдението, при досъдебното разследване да са били установени факти, сочещи на оказана от него помощ на загиналата при пътнотранспортното произшествие Д. Ал. С. Приемайки предложената от обвинението квалификация, съдът е съобразил установените при досъдебното разследване факти относно обстоятелството, кой и каква помощ е оказал на С. От показанията на патрулиращия полицай М. Ст. К. се е установило, че той и колегата му Пл. Г. са били уведомени за случилото се не от друг, а от пътуващите в два последователно движещи се автомобила, след което са се отправили към мястото на произшествието. От показанията на същия свидетел се е установило още, че именно той е поискал медицинска помощ от специализирано здравно заведение, а на мястото на инцидента, до пристигането на двете линейки, помощ на пострадалата са оказвали случайно намиращи се там медицински сестри, последното потвърдено и от М. М. Стайкова. Т. е. фактите, признати от подсъдимия и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт са същите, установени при досъдебното разследване, а с оглед на т. 8 от т. р. 1-2009 г., ОСНК, подсъдимият не би могъл и да иска събирането от съда на доказателства, "несъвместими с признатите... фактически положения " . Определеното на подсъдимия наказание не е несправедливо, още по-малко явно несправедливо. От изложеното в жалбата не става ясно, в какво се изразява явната несправедливост на пробационната мярка поправителен труд с минималния по чл. 43, ал. 1 НК процент върху възнаграждението на подсъдимия, още повече, че при възможността на Г. да бъдат наложени заедно, извън двете задължителни, още четири пробационни мерки, съдът се е спрял само на една. Съобразявайки се с казаното дотук и с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.