Решение № 7495 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4651/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, чрез юрк. Г. Георгиев, срещу решение № 4058/01.04.2026 година на Административен съд – Варна по адм. д. № 255/2026 година. Релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че отказът за корекция на контролните точки представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Намира за неправилен и извода на съда, че директорът на ОДМВР – Варна е компетентен да извършва корекции по този ред. Сочи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че са налице основанията за корекция на отнетите контролни точки. Към момента на отнемане на точките, процесните наказателни постановления (НП) са били влезли в законна сила. Като анализира изводите на първоинстанционния съд, касаторът претендира неправилност и иска отмяна на обжалваното съдебно решение, вместо което да се постанови друго, с което да се остави без разглеждане жалбата на лицето или да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът, Н. П. К., чрез адв. Алексиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Н. П. К. от гр. Варна срещу отказ на директора на ОДМВР – Варна за корекция на брой контролни точки, обективиран в писмо УРИ № 36000-2028/13.01.2026 г. Съдът е обсъдил подробно релевантните за спора факти и доказателства, и е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съставът на АС – Варна е констатирал, че директорът на ОДМВР – Варна се е позовал на данните в Автоматизираната информационна система за управление на административно наказателната дейност (АИС АНД) за влизане в сила на наказателните постановления, както и че в същата система липсват данни, че административнонаказателното производство по издаването им е възобновено, но не е съобразил, че към молбата си от 17.12.2025 г. К. е приложила доказателства, че е обжалвала пред Районен съд – Варна наказателни постановления № 21-0819-001789/19.05.2021 г., № 24-0819-001504/17.06.2024 г. и № 25-0819-000684/06.03.2025 г., като в тази връзка са образувани АНД, съответно № 4960/2025 г., № 5060/2025 г. и № 5062/2025 г. по описа на РС - Варна, с оглед на което към преценката дали са влезли в законна сила е относима не хипотезата на чл. 64, б. „б“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а тази на чл. 64, б. „в“ ЗАНН. По изложените съображения АС гр. Варна е извел извод за незаконосъобразност на оспорения отказ и е отменил същия.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт касационната инстанция приема следното:

1. Страните не спорят, че на 17.12.2025 г., Н. К. е подала до директора на ОДМВР – Варна писмо УРИ № 365000-86310/17.12.2025 г., с което е оспорила съдържанието на Справка за нарушител/водач, в която е отразено, че няма налични контролни точки, като е посочила, че информацията в нея не е вярна, тъй като три броя наказателни постановление, съответно № 21-0819-001789/19.05.2021 г., № 24-0819-001504/17.06.2024 г. и № 25-0819-000684/06.03.2025 г., са обжалвани от нея пред РС – Варна, поради което НП не са влезли в сила.

На 13.01.2026 г. с писмо УРИ № 365000-2028 директорът на ОДМВР – Варна е уведомил К., че съгласно чл. 64 ЗАНН, наказателните постановления, които не са обжалвани в срока, влизат в законна сила. В ИС на МВР – АИС АНД, не е налична информация за постъпило искане за възобновяване на производството по влязло в сила наказателно постановление, с оглед на което посочените от нея наказателни постановления са влезли в сила и във връзка с разпоредбите на Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. с влизането им в сила са й отнети посочените в тях контролни точки и е загубила правоспособно

ст по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

Видно от отговор С.д. № 2790/11.02.2026 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, СУМПС на Н. К. е отнето на 13.10.2025 г. с протокол за доброволно предаване на основание чл. 157, ал. 4 ЗДвП и няма издадена ЗППАМ по чл. 171, т. 3 ЗДвП.

2. Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността му. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 ЗДвП се съхранява информация за контролните точки. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението (Наредбата), максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движение по пътищата е 39 точки.

С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и е предвидил отнемане на определен брой от тях за отделни нарушения. Отнемането на контролни точки е последица от извършване на нарушение и не е административнонаказателна санкция по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на издадено наказателно постановление, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 ЗДвП. След отнемането на всички контролни точки, предвид чл.157, ал.4 ЗДвП, водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството в съответната служба на МВР. Съгласно чл.157, ал.5 ЗДвП той има право да бъде допуснат до изпит за придобиване на правоспособност.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г., коригиране или актуализиране на лични данни се осъществява: при упражняване на правото на субекта на данни да поиска със заявление коригиране на неточни лични данни, свързани с него, и ако няма основание за отказ - т. 1; когато в хода на обработването от служителя се установи, че личните данни са неточни поради допусната техническа грешка - т. 2; в изпълнение на влязъл в сила акт на орган на съдебната власт – т. 3; в изпълнение на влязъл в сила акт на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) - т. 4; по искане на органи или организации, предоставили личните данни, включително по силата на международен договор- т. 5. В тези случаи се допуска допълване или изтриване на част от обработваните лични данни (ал. 2), а съгласно ал. 3 на чл. 9 от Инструкцията, при коригиране или актуализиране на лични данни в база данни на информационния фонд се записват датата на промяната, данни за служителя, извършил промяната, a в случаите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 – и регистрационният номер на документа.

В случая правилно първоинстанционният съд е установил, че органът, издал оспореният акт, се е позовал на данните в АИС АНД за влизане в сила на наказателните постановления, и че в същата система липсват данни административнонаказателното производство по издаването им да е възобновено, като не са били взети предвид представените от жалбоподателката доказателства, че е обжалвала пред РС - Варна наказателно постановление № 21-0819-001789/19.05.2021 г., № 24-0819-001504/17.06.2024 г. и № 25-0819-000684/06.03.2025 г., издадени от началник РУ в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, по които жалби са образувани АНД, съответно № 4960/2025 г., № 5060/2025 г. и № 5062/2025 г. по описа РС – Варна. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че в АИС АНД липсват данни за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на НП. Видно от представените пред първоинстанционния съд съдебни удостоверения на РС - Варна, към постановяване на обжалвания отказ и на заседанието, в което е даден ход по същество, делата са висящи и няма постановен влязъл в сила съдебен акт, съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 64, б. „б“ ЗАНН, а тази на чл. 64, б. „в“ ЗАНН и органът, постановил акта е следвало да вземе предвид това обстоятелство. Липсата на влязъл в сила съдебен акт по обжалваните наказателни постановления води до извод, че нарушението, за което са издадени НП не е установено по надлежния ред – с влязло в сила наказателно постановление, и не е изпълнено условието по чл. 2, ал. 6, т. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. – от броя на контролните точки за отчет на извършените нарушения да се отнемат точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления, включително и в случаите по чл. 79б ЗАНН. Налице е несъответствие между отразеното в АИС АНД, съответно в справката за Н. К., относно влизане в сила на наказателните постановления и оставащите контролни точки, и фактическото положение към датата на подаване на искането за корекция на тези данни, поради което е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г. – данните в АИС АНД за влизане в сила на наказателно постановление № 21-0819-001789/19.05.2021 г., № 24-0819-001504/17.06.2024 г. и № 25-0819-000684/06.03.2025 г. и за оставащите контролни точки, са неточни и се налага тяхното актуализиране. Поддържането в информационния фонд на данни за влезли в сила наказателни постановления, за нарушения, за които се отнемат контролни точки, при наличието на данни за съдебното обжалване на наказателните постановления, представлява неточност по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г., която административният орган е длъжен да отстрани служебно по реда на чл. 11, ал. 2 от Инструкцията, в рамките на предоставената му компетентност по управление на съответния информационен фонд.

Неоснователно е възражението на касатора, че оспореният отказ, обективиран в писмо с рег. УРИ № 36000-2028/13.01.2026 г. на директора на ОДМВР - Варна няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Виднo от съдържанието на писмото, с него органът е формирал отказ по подадената от Н. К. молба, а именно да се извърши корекция в Справка за нарушител/водач – да се отрази, че посочените наказателни постановления се обжалват, откъдето ще настъпи и промяна на наличните контролни точки, които притежава. Оспореното писмо съдържа властническо волеизявление на държавен орган, засягащо пряко и непосредствено законни права и интереси неговия адресат - по същество се отказва коригиране. С него издателят е разгледал подадената молба, посочил е фактически и правни основания, извършил е анализ на приложените документи и е формирал извод, че съгласно чл. 64 ЗАНН, посочените от К. наказателни постановления, които не са обжалвани в срока, влизат в законна сила и във връзка с разпоредбите на Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. с влизането им в сила са й отнети посочените в тях контролни точки. Характерът на акта се извежда не от неговото наименование, а от производството, в което е издаден, етапа на производството, в което е издаден, какво разпорежда и дали засяга пряко субективни права и интереси на адресата. В проведено производство органът е отказал корекция и е издал оспореното писмо с ясно и недвусмислено формирано властническо волеизявление, което пряко засяга неблагоприятно правната сфера на адресата. Поради това оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване по реда на АПК.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора, ОДМВР – Варна – юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на оспорения акт, следва да бъде осъдено на основание чл. 143, ал. 1 АПК да заплати на Н. П. К. с [ЕГН], от гр. Варна, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 615,00 (шестстотин и петнадесет) евро, заплатени в брой съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2026 г., което съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд