Решение № 2868 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14734/2008 г.

Решение № 2868 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14734/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите, във връзка с чл. 176 ал. II от АПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Тодоров Буров от гр. София против Решение № 750/10.10.2008 г., постановено в производство по чл. 176 от АПК по адм. д. № 2001/2007 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена молбата му за допълване на Решение № 363/11.05.2008 г. по същото дело. С жалбата се релевират касационни основания, като се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост (чл. 209 т. 3 от АПК). Касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с основното решение по делото е обхванал целия спорен предмет, въведен с жалбата му против ЕР на НЕЛК № 651/30.11.2006 г., поради което не е намерил основание да постанови допълващо решение. Недоволен от този резултат, с настоящата жалба моли, да бъде отменено атакуваното решение на АССГ. Ответникът по касация - Национална експертна лекарска комисия гр. София, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли молбата на касатора от 11.06.2008 г., подадена по реда на чл. 176 АПК, с искане за допълване на постановеното Решение № 363/11.05.2008 г. по адм. д. № 2001/2007 г., първоинстанционният съд е приел, че последното не е непълно, тъй като с него е изчерпан предмета на делото и след произнасянето му няма част от спора, която да е останала висяща. С молбата за допълване е обективирано искане: "...да постановите допълнително решение, с което да задължите НЕЛК, при повторното произнасяне да се съобрази с текстовете на НМЕР и приложенията към същата. " От обстоятелствената част на същата става ясно, че жалбоподателят иска да му бъде определен процент нетрудоспособност поради установените от съдебно-медицинските експертизи по делото подвижни мътнини в двете очи, обуславящи значителен функционален дефицит, каквито съображения са изложени и в настоящата касационна жалба. Резултатът, който цели касатора с така формулираното искане в молбата си по чл. 176 АПК, се постига по силата на закона, а не от съдебния акт и по този въпрос развитите съображения от АССГ се споделят напълно от настоящата инстанция. Това е така, защото съгласно изричната норма на чл. 173 ал. II от АПК, дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, са задължителни за ответния орган на медицинската експертиза и това е под страх от последиците на чл. 177 ал. II от АПК. Предметът на съдебната проверка по адм. д. № 2001/2007 г. по силата на чл. 168 от АПК и на чл. 112 ал. I т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) е бил законосъобразността на оспореното Експертно решение на НЕЛК по очни болести № 651/30.11.2006 г. Петитумът на първоначалната жалба на касационния жалбоподател е - "да отмените решенията на ТЕЛК и НЕЛК". Съдът правилно е приложил правилата на чл. 145 ал. I АПК и въведеното отклонение със специалния ЗЗ. Проверил е законосъобразността на атакувания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като е изложил подробни мотиви за констатираните нарушения при произнасянето на НЕЛК по очни болести, на регламентираните с Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) и Приложенията към нея, правила. Напълно обосновано, като резултат от развитите съображения, е държал решаващ диспозитив, с който изцяло е уважил искането на касатора, отменяйки оспореното решение. Върнал е преписката на НЕЛК по очни болести за ново произнасяне. С обжалваното Решение № 750/10.10.2008 г. по адм. д. № 2001/2007 г., АССГ законосъобразно е отхвърлил молбата за допълване на основното решение по делото, което е обхванало целия спорен предмет. Друг, освен разпоредените с решението на НЕЛК права (в случая установена степен на трайна нетрудоспособност), не е бил въведен в съдебното производство и следователно, не се дължи друго произнасяне. Решението на НЕЛК по очни болести е отменено изцяло, а е несъмнено, че съдът не разполага със специални медицински знания за да дава конкретни указания за кои страдания на оспорващия следва и в каква степен да му бъде определена нетрудоспособност. Първоинстанционният съд, спазвайки стриктно съдопроизводствените правила, нормирани с АПК, е извел извод за несъответствие на обжалваното решение на органа на медицинската експертиза с НМЕР и Приложение № 1 към чл. 58 от нея, както и неправилно приложение на методиката по Приложение № 2 към чл. 58 ал. III и други, каквото всъщност е искането за допълване на касационния жалбоподател. От касационната жалба става ясно, че се настоява за допълване на решаващия диспозитив, което с оглед изричните правомощия на съда по чл. 172 и чл. 173 от АПК, е процесуално недопустимо. Предвид изложеното, касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение на Административен съд София - град, постановено в производство по чл. 176 ал. II АПК, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221 ал. II, във връзка с чл. 176 ал. II АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение