Решение № 6258 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2015 г.

Решение № 6258 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Й. Й. от гр. М., подадена чрез адв. В. И., против Решение № 405/27.07.2015 г., постановено по адм. дело № 293/2015 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-120-650/3852 от 21.09.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и по подробно изложени съображения се моли да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административният акт. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмено Възражение оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. В допълнително представено Становище моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 АПК при преценка на наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, същата се явява неоснователна. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по жалба на А. Й. Й. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 с изх. № 02-120-6500/3852 от 21.09.2013 г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 11281.17 лв., и по Мярката плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ в размер на 5840.41 лв., като са наложени и санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 8493.93 лв. и по НР2 в размер на 4397.42 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно се явява направеното от касатора възражение, че в процесното Уведомително писмо (УП) не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неоснователно се явява и възражението на касатора относно неправилното тълкуване на материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая касаторът е подал заявление за подпомагане за кампания 2012 г. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП и НР2. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.