Решение № 5175 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5917/2016 г.

Решение № 5175 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5917/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Б. Т., чрез пълномощник по делото адв. П. П., против решение № 526 от 29.01.2016 г., постановено по адм. дело № 11490/2014 г. по описа на Административен съд -С.-град. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение, сочещи на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата му срещу решение № ЗАП-10/2014 г. от 23.10.2014 г. на Комисията за защита на личните данни. Претендира направените по делото деловодни разноски. Ответната страна в производството - Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния си представител юрк. К. П., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание. Ответната страна по касационната жалба - Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. В. (ТД на НАП - В.), редовно призована, не изпраща представител по делото, не ангажира становище по касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - "Б. Б. телевизия" ЕАД, редовно призована, не изпраща представител по делото, не ангажира становище по касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - "ТВ Седем" ЕАД (в несъстоятелност), редовно призована, не изпраща представител по делото, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното отменително основание, доводите и възраженията на страните и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение решаващият състав на АССГ е отхвърлил жалбата на И. Б. Т. срещу решение № ЗАП-10/2014 г. от 23.10.2014 г. на КЗЛД, с което е оставена без уважение жалба рег. № ЗАП-10/06.02.2014 г., с подател И. Б. Т., срещу ТД на НАП - В., "Б. Б. телевизия" ЕАД и "ТВ Седем" ЕАД (в несъстоятелност) с оплакване за незаконосъобразно обработване на личните му данни. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган съгласно чл. 38, ал. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2 ЗЗЛД. Решението на АССГ е постановено в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото. Изложените от съда доводи и съображения се основават на правилно установяване на релевантните за спора факти, анализ на събраните доказателства и относимата нормативна уредба. Законосъобразно и обосновано е заключението на съда, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма съобразно изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, потвърждаваща тази на КЗЛД, че в случая не е налице претендираното от И. Б. Т. неправомерно обработване на негови лични данни посредством предоставянето им от ТД на НАП - В. на "Б. Б. телевизия" ЕАД и "ТВ Седем" ЕАД и разпространяването им в репортажи, излъчени от посочените телевизии. Следва изцяло да бъдат споделени съображенията, въз основа на които административният съд мотивира извода си за липса на неправомерно обработване на личните данни на И. Б. Т. от страна ТД на НАП - В. в качеството й на администратор на лични данни. Нито от събраните в хода на административното производство доказателства, нито от тези, представени пред първата и касационната съдебни инстанции не може да се направи обосновано заключение за това, че в качеството си на администратор на лични данни ТД на НАП - В. е допуснала нерегламентирано предоставяне на лични данни на И. Б. Т. на трети лица, в случая телевизия "ТВ Седем" ЕАД. Наличните по делото данни за установена от изпълнителния директор на НАП злоупотреба с данъчна и осигурителна информация (писмо до Окръжна прокуратура - гр. В. изх. № 04-19-412/11.09.2013 г.), не се отнасят до правото на законосъобразно и добросъвестно обработване на личните данни на И. Б. Т. В цитираното писмо е обективирано предположението на изпълнителния директор на НАП за извършено престъпление, изразяващо се в съобщаване на трето лице на защитена от нормите на закона (ДОПК) информация, касаеща лицето В. П., поради което със същото е отправен сигнал до прокуратурата за предприемане на необходимите действия по изясняване фактите и обстоятелствата по случая. Следователно, предмет на така твърдяното нерегламентирано разгласяване на информация, съхранявана от службите на НАП, са не лични данни на И. Б. Т., а данъчна и осигурителна информация относно друго, несвързано с него лице. С оглед събраните по делото доказателства, лични данни на И. Б. Т. са били обработвани от ТД на НАП - гр. В. при наличие на условието за допустимост по чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД (договор между физическото лице, чиито данни се обработват, и администратора на лични данни), вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 1 ЗЗЛД, като не са ангажирани каквито и да е доказателства за обработване на личните данни на И. Б. Т. от страна на ТП на НАП - гр. В. посредством предоставянето им на трети лица, с което да са били надхвърлени целите, определени от закона или да са преследвани други цели, различни от тези, за които е установено да се обработват данните на лицето при условията на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД. Безспорно установено е също така, че лични данни на И. Б. Т. са били обработвани под формата на "разпространяване" от "ТВ Седем" ЕАД чрез излъчените репортажи в следния обем - три имена, заемана длъжност и снимка. Правилно първоинстанционният съд е възприел извода на КЗЛД, че това обработване е било извършено изключително за целите на журналистическата дейност и с него не е било нарушено правото на личен живот на И. Б. Т. Цитираните в репортажите лични данни на служителя Тончев са били посочени изцяло във връзка с изпълняваната от него длъжност като инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. В., поради което в случая оповестяването на двете му имена и показването на служебната му карта представлява обработване на лични данни, което отговаря на изискването на чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗЗЛД, а именно - същото е съотносимо, свързано е със и не надхвърля целите, за които са обработени личните данни на касатора. Възражението в касационната жалба, че показаната в предаването служебна карта не е тази, с която И. Б. Т. се легитимира пред трети лица при извършване на служебната си дейност, а тази за достъп до сградата на учреждението, в което работи, не променя по какъвто и да е начин изводите на съда. Видно от приложения от касатора снимков материал, информацията за него върху двете карти напълно съвпада, нещо повече - върху тази, която е била показана в репортажа, не фигурира единният му граждански номер. От данните по делото се извежда категоричният извод, че така извършеното обработване на лични данни от страна на "ТВ Седем" ЕАД е било осъществено при наличие на условието за допустимост по чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД. Основна цел на журналистическата дейност е събирането на информация за случаите, които представляват обществен интерес, проверка достоверността на информацията и информиране на обществеността. Съгласно изрично разпореждане на законодателя, обработването на лични данни в рамките на извършвана журналистическа дейност е признато за допустимо, стига по този начин да не се засяга правото на личен живот на лицето, за когото се отнасят данните. По настоящия спор, не са налични доказателства, сочещи на обработване на личните данни на И. Б. Т. с цел, различна от провеждането на журналистическо разследване с оглед информиране на обществеността по въпрос, свързан с изпълнението на служебните задължения на длъжностно лице, натоварено с публични функции. Горното обосновава извод не само за осъществяване на фактическото основание, визирано в чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД, но и за постигане на целта, преследвана от закона с установяване на посочената разпоредба - гарантиране на обществения интерес при осъществяване на журналистическата дейност посредством допустимост на обработването на лични данни с единствено ограничение, същото да не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. По изложените съображения, изводът на АССГ за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД се явява съответен на материалноправните разпоредби и установените въз основа представените доказателства факти по делото. Релевираните от касатора обстоятелства във връзка с уволнението му като служител в ТД на НАП - гр. В. и представеното решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява извършена спрямо него непряка дискриминация посредством поставянето на оценка за изпълнение на длъжността му за 2013 г., както и посредством издаването на заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите са ирелевантни към предмета на настоящото съдебно производство. Последното цели да установи единствено, било ли е извършено соченото от касатора обработване на личните му данни в съответствие със законоустановените изисквания и правила. Упражненото от И. Б. Т. право на защита по реда на Закона за защита от дискриминация (след 20.02.2014 г.) се основава на различни фактически и правни основания, които нямат пряка или косвена връзка с фактите от значение за решаване на настоящия правен спор, регулиран от нормите на Закона за защита на личните данни. С оглед гореизложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение на АССГ е правилно, като не се доказва соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение