Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2021 г.

Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2021 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по две касационни жалби от Т. Х., гражданин на Иран, лично и като законен представител на малолетната си дъщеря С. Х. също гражданка на Иран, чрез адвокат П. Ж., против решение № 7047/8.12.2020 г. постановено по адм. дело № 7725/2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/. С посоченото решение е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1798/29.07.2020 г. на заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В първата касационна жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Изложени са подробни доводи за неправилно възприемане от страна на административния съд на информацията за Иран, съобразно актуалните справки за държавата. Сочи се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че иранският наказателен кодекс не третира отказа от [вероизповедание] като престъпление, но осъждането за вероотстъпничество е все още възможно съгласно Конституцията. Счита за неправилна преценката, че законовата забрана за насилствен брак на малолетната му дъщеря е гаранция за спазване на човешките права в посочения смисъл. Във втората жалба е посочено, че съдът е преповторил мотивите на административния орган, без да обсъди в цялост наличните факти, в резултат на което неоснователно е приел, че Т. Х. отговаря на определението "мигрант". По отношение на малолетната С. Х., макар формално да е приел изготвения социален доклад, административният съд не е извършил преценка относно това кое е в най-добър интерес на детето. Ответникът - заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище и не се представлява. Третата неучастваща страна - Дирекция "Социално подпомагане", район Сердика, отдел "Закрила на детето" представя писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното решение № 7047/8.12.2020 г. постановено по адм. дело № 7725/2020 г., АССГ е отхвърлил жалбата на Т. Х., гражданин на Иран, [дата на раждане], лично и като законен представител на С. Х., гражданка на Иран, против решение № 1798/29.07.2020 г. на заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което им е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Съдът е установил от фактическа страна, че с молба вх. № РД-09-ВР-1162/28.10.2019 г. по описа на РПЦ – София, отдел "ПМЗ" – кв. "Военна рампа" Т. Х., лично и в качеството му на законен представител на С. Х., е поискал предоставяне на международна закрила, като производството е било образувано с регистрирането му с регистрационен лист рег. № УП – 6165/28.10.2019 г. Т. Х. е назначен за законен представител на малолетната С. Х. със Заповед № РСР19-РД09-300/14.11.2019 г. на кмета на Столична община – Район "Сердика", издадена на основание чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. Със Заповед № 2201-ЗДЗД-1618/26.11.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ – Сердика е определен социален работник в Отдел "Закрила на детето" /ОЗД/ към ДСП - Сердика, който да представлява придруженото малолетно дете за производството пред ДАБ и съдебните власти в производството по реда на ЗУБ. На чужденецът е връчено копие на Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, като същото е преведено на персийски език, съобразно отбелязването в регистрационния лист. Връчен и списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС. В проведеното на 27.11.2019 г. интервю Т. Х. е заявил, че двамата с дъщеря му С. Х. са напуснали легално Иран на 27.09.2019 г., с българска виза и са отпътували от Т. с директен полет до гр. Варна. Чуждият гражданин е посочил, че не е бил арестуван в страната си по произход или в друга държава, като отрича членство в политическа партия или организация. До заминаването си от Иран не е имал проблеми, с изключение на подигравките, че е персиец, като не му е оказвано насилие. Относно изповядваната религия е споделил, че първоначално е бил [вероизповедание], но впоследствие на 31.07.2019 г. е приел [вероизповедание]. Пред интервюиращия орган като причина за напускането на страната си е посочил, че първоначално не е имал намерение да остава в Република България, тъй като е дошъл в страната на почивка, но впоследствие е получил няколко телефонни обаждания – от съпругата му, от сестра му и от негов колега, които го мотивирали да не се завръща в страната си по произход. Разказаното от близките му го накарало да счита, че хората които го търсят са разбрали за приетата от него [религия]. Т. Х. е допълнил, че дъщеря му С. Х. е ходила на училище в Иран и не е имала проблеми, а другата му дъщеря, която живее все още в страната е била принудена да се омъжи на 9 годишна възраст. В рамките на проведеното второ интервю на 11.06.2020 г., Т. Х. е споделил, че семейството му /съпругата и голямата дъщеря Я. / са в гр. Ахваз в Иран и нямат проблеми в страната. По думите му съпругата живее при дъщеря им от момента, в който властите са нахлули в дома им, за да го търсят. Разказал е, че Я. била принудена от шейх А. да се омъжи насила едва 9 годишна, което е допълнителна причина да не желае да се върне в страната си по произход, защото ако се завърне там и другата му дъщеря също ще бъде омъжена против волята им. В хода на административното производство са били взети предвид изготвените справки вх. № МД-328/17.06.2020 г., вх. № МД-273/20.05.2020 г., вх. № МД-14/14.01.2020 г., вх. № МД-47/24.01.2020 г., вх. № МД-23/17.01.2020 г. и вх. № МД-475/02.09.2020 г. относно Ислямска Република Иран, въз основа на които са установени правото на свободно движение, паспортен режим, актуална политическа и икономическа обстановка и спазване на човешките права, достъп до образование и здравеопазване. Предоставени са данни относно наличието на случаите на насилствено омъжени млади момичета в Иран и законосъобразното сключване на брак. Обсъдена е и информацията, касаеща рисковите групи в страната и отношението на властите към [вероизповедание], завърнали се от Европа, и възможностите за легално напускане на Иран в случай на издирване. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, заместник - председателят на ДАБ при МС е намерил, че не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на Т. Х. и малолетната му дъщеря С. Х., поради което е издал оспореното решение. От правна страна съдът е счел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон. Приел е, че в административното производство органът е осигурил защита на участвалото малолетно дете, като е уведомил съответната ДСП, която е определила социален работник, участвал при извършването на процесуалните действия. Уведомяването на ДСП е извършено и с оглед спазване на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/. По отношение на приложението на материалния закон, съдът е споделил изводите на административния орган за отсъствие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, доколкото разказаното от жалбоподателя не обосновава основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Приел е, че от събраните доказателства не се установява конкретна заплаха или "преследване" по смисъла на ал. 4 и ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е изложил мотиви, че в страната на произход по отношение на Т. Х. или на неговото дете не е било упражнявано насилие, като са останали недоказани твърденията на чужденеца за бъдещи проблеми в Иран поради факта, че е приел [вероизповедание]. Приел е, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, може да се направи извод, че жалбоподателят е мигрант, а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В заключение е изложил подробни съображения за липсата на законова възможност при завръщането на чужденците в Иран малолетното дете С. Х. да бъде омъжено насила, без разрешението на бащата. Административният съд е съобразил и липсата на предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, доколкото не е установено жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността и като гражданско лице в случай на вътрешен или международен военен конфликт. Като причина за напускане на държавата по произход не е посочена нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Постановеното решение е правилно Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани въз основа на възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на малолетната С. Х. не съществува реална заплаха от преследване, с цел принудително сключване на брак. Позовавайки се на актуалната информация, предоставена от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС /справка вх. № МД-328/17.06.2020 г. / съдът е изложил подробни съображения в насока, че детето може да бъде омъжено само с изричното разрешение на бащата/настойника и на компетентния съд, предвид законната минимална възраст за сключване на брак, която е 13 години. Ирелевантно за преценката в настоящото производство е обстоятелството, че допуснатото от иранското законодателство сключване на брак в ранна детска възраст противоречи на основни етични норми, включително и съпоставено с ограниченията в българския Семеен кодекс. Всички мотиви на административния орган във връзка с промяната на религията на Т. Х. са внимателно анализирани от административния съд и приети за основателни и доказани. Преценени са и представения билет за [обряд] при [религиозна институция], свидетелстващ за извършен "[обряд]", както и изготвената от ДАБ при МС справка вх. № МД-14/14.01.2020 г. Решаващото в конкретния случай е не промяната на религиозните убеждения, а фактът, че дори и след приемането [вероизповедание], кандидатът за закрила е получил свободно виза и свободно е напуснал страната си по произход. Ето защо обосновано е прието, че по отношение на него няма основателни опасения от преследване на религиозна основа. От допълнително представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. № МД-72/15.02.2021 г. е видно, че [вероизповедание], които са се обърнали към тази религия като са изоставили [вероизповедание], се считат за вероотстъпници, което е престъпно деяние в Иран. Същевременно е пояснено, че лицата, които се връщат в Иран, след като са сменили религията си в чужбина и не търсят публично изразяване на вярата си могат да продължат да практикуват вярата си дискретно. На следващо място твърденията на жалбоподателя не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход Т. Х. да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като от личната бежанска история може да се направи извод, че лицето няма качество на бежанец, а е мигрант, който търси по-добри условия на живот за себе си и за дъщеря си. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца и на малолетната му дъщеря по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновано е и приетото от АССГ за липсата на материалните предпоставки за уважаване молбата на лицата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са мотивите на съда за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по смисъла чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицата да са били принудени да напуснат Иран поради това, че там са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касационните жалбоподатели поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от Т. Х. в рамките на проведените две интервюта пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидатите за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната на произход. Установено е, че в Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от всички приложени по делото справки, включително и от представената пред настоящата касационна инстанция вх. № МД-72/15.02.2021 г. от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, в Иран степента на безогледно насилие не сочи на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Същевременно, въпреки че съществуват проблеми със сигурността и спазването на човешките права, в Иран не е налице въоръжен конфликт по смисъла заложен в международното право. При това положение постановеното решение е съобразено с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденците, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulment- забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват. Като неоснователно се преценява възражението в касационната жалба на Т. Х., че първостепенният съд не е взел предвид най-добрия интерес на детето, като е подходил формално и единствено е приел изготвения по делото социален доклад. По силата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Съдът е обсъдил е необходимата степен изготвения социален доклад, като е посочил, че в него са описани резултатите от проведената беседа с бащата на детето, като е преразказана бежанската им история. Допълнил е, че в доклада се съдържа информация относно полаганите грижи за детето, за жилищните условия и средата му, за възпитанието, образованието и социалната интеграция, както и за емоционалните взаимовръзки и стабилност. Доколкото социалният доклад, в заключителната си част, съдържа извод относно родителския капацитет на бащата, но не и становище относно предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, то за съда не е имало задължение за извършване на преценка, основана единствено на посочения доклад. Поради тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,