Решение № 11077 от 24.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2012 г.

Решение № 11077 от 24.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дамян Иванов Дамянов, гр. София, ж. к. "Надежда 2", бл. 216, вх. "А", ет. 9, ап. 25 срещу решение № 14421 от 08.11.2011 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 14681/2010 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Дамянов срещу решение № 7989 от 25.10.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с която е оставена без уважение жалбата му срещу "Космо България Мобайл" ЕАД.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че за да има законно предаване на личните данни на длъжник на фирма за събиране на вземания от страна на мобилния оператор, трябва да има валиден договор и законно начислени вземания. Счита, че неправилно Комисията за защита на личните данни изисквала Дамянов да представи сам доказателства, че дължи пари на оператора като не отчела, че той не е абонат и следователно няма дългове. Счита, че е абсурдно да е отговорен за вземане на оператора, което по договор се води на друго лице, поради което и предаването на лични данни е незаконно. Съдът приел, че "ЕОС Матрикс" ООД и "С. Г. Груп" ООД имали сключен договор за цесия с мобилния оператор, но не отчел, че цесията е възможна само, ако вземанията са действителни. В противен случай тя би имала невъзможен предмет и би била нищожна. Съдът посочил, че "ЕОС Матрикс" ООД имал удостоверение за регистратор на лични данни № 0017865 от 06.07.2010 г., но не отчел, че случаят с предадените данни е от 19.11.2005 г. до сега. Съдът приел признанието на мобилния оператор, че не е получил искания абонатен номер, но не направил извод, че това е пряко признание за предаването на лични данни без валиден договор. Сочи, че изискал текущ контрол и мониторинг на делото от Европейската комисия на основание регулаторния механизъм за мониторинг и контрол на правителството на България поради нарушение на чл. 13 и 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

Моли съда да отмени обжалваното решение, да наложи административнонаказателна отговорност на "Космо България Мобайл" ЕАД, на "ЕОС Матрикс" ООД и на "С. Г. Груп" ООД, включително глоба в най-голям размер - 100 000 лв. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни, счита същата за недопустима поради съществени нередовности - от съдържанието й следва, че е изготвена от процесуален представител, но лисват каквито и да било доказателства за това. Алтернативно счита жалбата за неоснователна и недоказана. Твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение не са подкрепени с никакви доказателства. Доводът му, касаещ наличието на валидно сключен договор, касае облигационни отношения, в които Комисията за защита на личните данни няма правомощие да се намесва. Съдът правилно се произнесъл като стриктно съблюдавал правомощията на Комисията. Сочи, че оспорването наличие на действителни вземания, предмет на цесия, също е въпрос на гражданскоправни отношения. Договорите между "Космо България Мобайл" и фирмите за събиране на вземания - "ЕОС Матрикс" ООД и "С. Г. Груп" ООД са напълно валидни правни основания мобилният оператор да предостави личните данни на касатора с оглед предприемането на извънсъдебни действия за събиране на неизплатени към него задължения. Сочи, че издаденото на "ЕОС Матрикс" ООД удостоверение № 17856 е от 27.12.2005 г. и само е подновено на 06.07.2010 г. Неправилни счита твърденията на касатора, че не получил мобилен номер, който настоявал да получи, без да заплати дължимата такса за избор на номер и договорни отношения с оператора. В жалбата на касатора до Комисията той изрично посочил, че сключил договор с "Космо България Мобайл" ЕАД и вместо желания номер, получил друг. Твърди, че касаторът не прави разлика между договорни взаимоотношения и мобилен номер. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Комисията се представлява от старши юрисконсулт Галина Кунчева.

Ответникът по касационната жалба - "Космо България Мобайл" ЕАД (Глобул), счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните норми и е обосновано. Съдът обсъдил всички събрани по делото доказателства и на база на установената фактическа обстановка правилно приел, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е законосъобразно. Налице е валидно основание за предоставяне личните данни на касатора - негово съгласие, обективирано в договор от 19.11.2005 г. Сочи, че оспорваното предоставяне на лични данни е осъществено за целите, за които е получено съгласието на потребителя. В съответствие с чл. 19, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) потребителят е информиран за целите и лицата, на които могат да бъдат предоставени личните му данни. Счита, че по възраженията на касатора относно договора за мобилни услуги компетентен е гражданския съд, поради което съдът правилно не ги обсъждал. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. "Космо България Мобайл" ЕАД се представлява от пълномощник Йоана Илчовска.

Ответникът по касационната жалба - "С. Г. Груп" ООД, счита същата за неоснователна. Сочи, че извършва събиране на неизплатени суми по договори за мобилни услуги по силата на договор от 17.09.2009 г. с "Космо България Мобайл" ЕАД и при изрично съгласие на потребителя. Сочи също, че дружеството е оператор на лични данни и не е извършило каквото и да било нарушение на закона при обработката на личните данни на касатора. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Виолета Герова.

Ответникът по касационната жалба - "ЕОС Матрикс" ООД, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно преценил фактите по делото и дал вярното им тълкуване. Установено е, че по сключения договор с мобилния оператор личните данни на касатора са предоставени с негово съгласие. Доколкото в касационната жалба се сочат доводи, свързани с гражданскоправни, а не административни правоотношения, то те не може да се приемат за касационни основания, поради различния им правен характер.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът счита за неоснователно твърдението на Комисията за защита на личните данни за недопустимост на касационната жалба поради нередовност на същата. Действително, от съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че същата е изготвена от пълномощник на Дамянов, тъй като изложеното в нея е от името на трето лице и визира "доверителя ми". Но тази специфичност на избрания от касатора изказ не може да обоснове извод за изготвяне на касационната жалба от пълномощник, за когото не са предоставени доказателства за представителна власт. Напротив, видно от жалбата в нея ясно е посочено името и адреса на касационния жалбоподател, обжалваното решение и неговите пороци, искането, както и жалбата е подписана от него, т. е. изискванията на чл. 212, ал. 1 АПК са спазени.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 19.11.2005 г. Дамянов сключил договор за мобилни услуги № 1354164 с "Космо България Мобайл" ЕАД. Срокът на договора бил две години, броя на siм картите - три, програмата - Family 60. В договора били вписани номерата на трите siм картите и предпочетен номер 0896 829 550.

Точка 13 на договора гласи: "Запознат съм и съм съгласен да спазвам Общите условия за ползване на мрежата на Глобул и потвърждавам верността на посочените по-горе данни. Запознат съм с доброволния характер и условията на обработка и предоставяне на личните данни. Съгласен съм с тези условия, вкл. давам съгласието си за копиране и съхраняване на документите по т. 11."

Точка 3а на Общите условия за взаимоотношения с потребителите на далекосъобщителна подвижна клетъчна обществена мрежа по стандарт GSM на "Космо България Мобайл" ЕАД (Общи условия) гласи: "До изтичане на срока в индивидуалния договор, потребителят се задължава да не прекратява едностранно договора. "

Точка 53г на Общите условия гласи: "Потребителят се съгласява Глобул да предоставя данни от документите за самоличност по смисъла на Закона за българските документи за самоличност на други физически или юридически лица за целите на събиране на вземанията, както и за изготвяне на кредитна оценка".

2. На 22.11.2005 г. Дамянов подал жалба до Глобул, в която посочил, че не получил вписания в договора абонатен номер 0896 829 550, а друг, което счита за неизпълнение на договора. Посочил, че предоставя три дена на оператора да му осигури посочените в договора номера в противен случай ще смени оператора.

3. На 20.12.2005 г. Глобул отговорил на жалбата като посочил, че искания мобилен номер бил активиран със siм картата на друг абонат на 19.11.2005 г. Картите на Дамянов били активирани на 21.11.2005 г. по заявената фамилна програма. В писмото оператора посочил, че не предлага услуга "избор на мобилен номер" при активация на siм карти. Предлага само "златен номер", за който цената е 240 лв. без данък добавена стойност. В писмото било посочено, че оператора счита, че не е налице нарушение на договора, както и че Дамянов има възможност да се възползва от предлаганата услуга "смяна на мобилен номер", чиято цена е 40 лв.

4. На този отговор на оператора Дамянов изпратил уведомление, с което посочил, че "промяната на договора е грубо нарушение"; че "не желая друг договор от вас и щом не можете да спазвате този, аз търпя морални и материални вреди", които поискал да му бъдат заплатени до 28.02.2006 г. така, както ги определил; че "сметките, които ми пращате за неупотребявани от мен услуги... са безспорно доказателство, че става дума за друг номер, не за договорения".

5. На 14.05.2009 г. Дамянов получил писмо от "ЕОС Матрикс" ООД, с което бил поканен да заплати задължението си към "КосмоБългария Мобайл" ЕАД.

6. През м. януари 2010 г. Дамянов получил писмо от "С. Г. Груп" ООД, с което бил уведомен, че по силата на договор за цесия "С. Г. Груп" ООД закупило негово задължение към "Космо България Мобайл" ЕАД, което следвало да заплати. В писмото било посочено, че за реализиране на правата си дружеството ще предприеме "всички допустими по закон действия за защита и принудително събиране". Посочено било също, че е включен в списък с некоректни партньори и това ще има отрицателни последици за него "при получаване на кредит, закупуване на стоки и вещи на лизинг, както и при постъпване на работа във фирми, които вече са свързани в информационната система". В писмото не бил посочен номер на договора с Глобул.

7. На 27.05.2010 г. Дамянов подал жалба до Комисията за защита на личните данни, вх. № 7989, с твърдение за нарушение на Закона за защита на личните данни от страна на Глобул. В жалбата посочил полученото от "С. Г. Груп" ООД писмо, както и че сключил договор с Глобул, за да си осигури точно посочения номер, но те не спазили договора.

8. Комисията за защита на личните данни образува производство и изискала от Глобул, "С. Г. Груп" ООД и "ЕОС Матрикс" ООД информация по въпроса.

9. Глобул представил становище, в което посочил, че Дамянов е страна по договор № 1354164 от 19.11.20005 г. за мобилни услуги за три siм карти с № 89359050000400687946, № 89359050000400687359 и № 89359050000400687953. Представил копие от договорите. "Космо България Мобайл" ЕАД подал на 28.11.2003 г. заявление за вписване в два регистъра на администраторите на лични данни - "Персонал" и "Клиенти" като 17.10.2006 г. на дружеството било издадено удостоверение № 28772.

10. "ЕОС Матрикс" ООД представил сключен на 04.02.2005 г. договор за извършване на услуга, заедно с анекси, и на 22.07.2009 г. договор за конфиденциалност с "Космо България Мобайл". По силата на тези договори "ЕОС Матрикс" ООД извършвал със законосъобразни средства услуги, свързани със събирането на неизплатени суми от абонати на мобилния оператор за ползвани услуги при забава повече от 60 дни. "ЕОС Матрикс" ООД е лице, вписано в регистъра на администраторите на лични данни - удостоверение № 0017856 от 27.12.2005 г. Относно задължението на Дамянов дружеството посочило, че на 24.04.2007 г. задължението му било прехвърлено от Глобул и след неуспешни опити да осъществят контакт с него го уведомили за задължението чрез писмо - покана за доброволно изпълнение за задължение към Глобул в размер на 99, 84 лв. от 14.05.2009 г.

11. "С. Г. Груп" ООД представил договор за прехвърляне на вземане от 17.09.2009 г. с "Космо България Мобайл" ЕАД. В представено на Комисията становище дружеството посочило, че не използва лични данни, а само името на лицето. Задължението им е прехвърлено от Глобул и по всички въпроси, свързани с основанието му следва да получат информация от оператора.

12. Въз основа на така установените факти Комисията за защита на личните данни приела, че между Дамянов и "Космо България Мобайл" ЕАД съществува валидно договорно правоотношение. Приела, че с подписването на договора Дамянов се съгласил мобилният оператор да обработва личните му данни, както и да ги предоставя на други лица включително за изготвяне на месечните сметки и събиране на дължимите от потребителите суми. Въз основа на доказателствата Комисията приела, че не е налице незаконосъобразно обработване на личните данни на Дамянов и нарушение на императивни разпоредби на Закона за защита на личните данни от администратора на лични данни - "Космо България Мобайл" ЕАД. Приела, че обработването на личните данни на Дамянов е извършено на правно основание при наличие на изричното съгласие за това от физическото лице. С оглед на това отхвърлила жалбата.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение на Комисията за защитя на личните данни е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, взето е с необходимия кворум и съдържа фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че решението съответства на материалния закон, тъй като в т. 53г на Общите условия, с които Дамянов се съгласил, изрично е посочено правото на мобилния оператор да предоставя данни от документите за самоличност на други лица. Приел, че при предоставянето на личните данни Глобул не е извършил нарушение, а въпросите, свързани с дължимостта на сумите и валидността на договора приел, че са неотносими към предмета на спора. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно, точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за фактическите изводи на съда, направени на основата на тези факти, и за приложението на материалния закон.

Безспорно е, че правото на защита на личните данни като част от правото на личен живот е намерило своята уредба в чл. 32, ал. 1 от Конституцията, чл. 8, § 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), чл. 7 на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) и изрично в нейния чл. 8. Член 8 от Хартата определя като основно право на всеки правото на защита на неговите лични данни. Европейският съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз трайно разглеждат в практиката си правото на защита на личните данни като неразделна част от правото на личен живот (виж решение на Европейския съд по правата на човека от 16.02.2000 г. по делото Amann v Switzerland § 65; решение от 24.11.2011 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-468/10 и С-469/10, § 41 и посочената там практика). Безспорно е също, че правото на защита на личните данни не е абсолютно. То трябва да бъде разглеждано с оглед на функцията му в обществото (виж решение от 12.06.2003 г. по делото Schmidberger, С-112/00, § 80 и цитираната там практика). Отчитайки горното европейският и националният законодател са въвели лимитативно определени принципи, относно качеството на данните и критерии за обработката им, прилагането на които гарантира от една страна зачитане на основните права и свободи и по-конкретно правото на личен живот на гражданите, а от друга възможността системите за обработка на данни да допринасят за "икономическия и социален прогрес, развитието на търговията и благосъстоянието на хората" - чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, т. 2, чл. 6 и 7 Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и специалната Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12.07.2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).

С оглед на така съществуващата правна уредба, за да бъде законосъобразно използването на личните данни на касатора от мобилния оператор е необходимо да се установи те законосъобразно и добросъвестно ли са обработвани; за конкретни, точно определени и законни цели ли са обработени; съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват ли са; поддържани ли са за период, който не е по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват, както и обработени ли са при наличие на едно от алтернативните условия на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. Наред с това е необходимо да се установи предоставил ли е мобилният оператор на касатора визираната в чл. 19, ал. 1 ЗЗЛД информация.

Какво показват фактите по делото?

От приложения по делото индивидуален договор на Дамянов с мобилния оператор е видно, че между страните на 19.11.2005 г. е сключен договор за предоставяне на мобилна услуга за срок от две години. От доказателствата е видно също, че по този договор на Дамянов са начислявани месечни абонаментни такси, които той не заплатил. Тези два факта - на подписания договор и на начислените такси касаторът не оспорва. Той твърди, че няма сключен договор, не защото не подписал договор с оператора, а защото оператора не му предоставил номера, който искал и който бил вписан в договора му, поради което договора не бил валиден и той нямал задължения. Първо, от самото твърдение е видно, че договор има, но касаторът твърди неизпълнение по него. Самият Дамянов в кореспонденцията си с мобилния оператор твърди, че непредоставянето на искания от него номер е виновно неизпълнение на договора. Но в настоящото производство, както правилно посочил в мотивите си съдът, спора за това твърдяно неизпълнението на договора за мобилни услуги не може да бъде решен. Второ, по делото няма представени доказателства за прекратяване на договора по начин, определен в неговите общи условия изложени на гърба на подписания от касатора договор и представляващи неразделна част от него - в т. 3а е налице изрична забрана за потребителя до изтичане на срока на договора (в случая две години) да го прекратява едностранно. (Що се отнася до съответствието на това изискване с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност то това е въпрос, извън предмета на делото, тъй като не Комисията за защита на личните данни, а друг държавен орган е компетентен да се произнесе по въпроса.) И трето, не са налице доказателства за уреждане на отношенията между контрагентите, произтичащи от прекратяването на договора, съответно от твърдяното неизпълнение. Писмената кореспонденция между страните по договора и изразеното от касатора неудовлетворение от начина на изпълнение на договора от страна на оператора, не може да бъде прието, с оглед на двустранния характер на договора и начина на уреждане на споровете по него - съгласно т. 88 споровете по договора се решават или чрез непосредствени преговори между страните или чрез съдействие на Комисията за регулиране на съобщенията или по съдебен ред, за уреждане на отношенията между съконтрахентите. Следователно релевантните за предмета на настоящото производство факти - наличие на сключен между касатора и оператора възмезден договор за мобилна услуга и неизплатени задължения, са доказани. От тези факти съдът направил обоснован извод, че събирането и обработването на личните данни е станало за конкретна и точно определена цел - изпълнение на договор за мобилна услуга, която е законна, тъй като първо, предмета на договора не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, той е в съответствие с § 1, т. 17 от Закона за електронните съобщения, второ, предоставянето на данните на фирмите е в изпълнение на договор между оператора и тях и при наличие на обстоятелство, което е налице и за което касатора е информиран, и трето, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили - чл. 288 от Търговския закон във вр. с чл. 20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Обработените данни на касатора са съотносими и не надхвърлят целта, за която се обработват - събирането на вземанията. В 53 г. на общите условия е посочено, че "Глобул предоставя данни от документите за самоличност по смисъла на Закона за българските документи за самоличност на други физически или юридически лица за целите на събиране на вземанията". Видно от приложените по делото договори с двете юридически лица, на които са цедирани вземания на мобилния оператор, в тях е предвидено предоставянето на информация за име, единен граждански номер, адрес и мобилен телефон на клиента. Тези данни първо, са в рамките на посоченото в т. 53г на договора, и второ, са съотносими и ненадхвърлят целта за която са обработени - събирането на вземането, защото е логично, че без име, адрес и телефон не би могъл да бъде осъществи контакт с клиента на оператора и да се предприеме събиране на вземането.

Така събраните лични данни са обработвани законосъобразно, тъй като първо, те са събрани на основание договор между оператора и касатора. Второ, в договора изрично е посочено, че така събраните данни оператора може да предостави на други физически и юридически лица с цел събиране на вземанията - т. 53 г. Трето, касаторът е бил информиран за доброволния характер и условията на обработка и предоставяне на личните данни, изразил е съгласието си с тях чрез собственоръчното полагане на подписа си под този текст - т. 13 на договора. Четвърто, предаването на информацията е станало на основание сключени договори с юридическите лица. С оглед на доказателствата по делото неоснователно е твърдението на касатора, че "ЕОС Матрикс" ООД не бил регистриран оператор на лични данни към датата на предаването на неговите лични данни от оператора. По делото е представено удостоверение за вписване в регистъра на администраторите на лични данни № 17856 от 27.12.2005 г. на името на "Юръп Матрикс България" ООД, предходно наименование на "ЕОС Матрикс" ООД, видно от приложеното по делото решение № 6 по фирменото дело на дружеството. Съгласно чл. 2.1. от договора между "Космо България Мобайл" ЕАД и "ЕОС Матрикс" ООД предоставят се лични данни на клиенти с неизплатени суми, които са закъснели с плащанията си повече от 60 дни. От доказателствата по делото е видно, че личните данни на Дамянов са предадени на дружеството на 24.04.2007 г., а писмо до него за изплащане на задължението е изпратено на 14.05.2009 г. и м. януари 2010 г. Т. е., когато личните данни на Дамянов са били предадени дружеството е било регистрирано като администратор на лични данни. По делото няма данни, а и касаторът не твърди, данните да са обработвани недобросъвестно.

Личните данни на касатора не са поддържани за период, който е по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват. Както бе посочено, целта, за която данните се обработват е събиране на дължимо вземане. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите вземанията, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичане на петгодишна давност. Видно е, че към датата на предаване на личните данни на Дамянов, както и към датата на получаване от него на писмото за изплащане на задължението - м. януари 2010 г., тази давност не е била изтекла. Това дава основание на съда да приеме, че срока на обработка на данните е съответен на целта, за която се обработват.

Видно от изложеното личните данни на Дамянов са обработени в съответствие с принципите за качеството на данните по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД.

Що се отнася до критериите, по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД, само при наличието на които е допустимо обработването на личните данни, от доказателствата по делото е безспорно, че данните са обработени при изричното съгласие на касатора. Както бе посочено в т. 13 на индивидуалния договор на Дамянов, непосредствено над личния му подпис е вписан текст, с който декларира, че е запознат и е съгласен да спазва Общите условия за ползване на мрежата на Глобул, както и е запознат с доброволния характер и условията на обработка и предоставяне на личните данни и е съгласен с тях. На гърба на договора са изписани общи условия за взаимоотношения с потребителите като в т. 53г изрично пише, че потребителят се съгласява Глобул да предоставя данни от документите му за самоличност на други лица с цел събиране на вземанията. Следователно налице е свободно и недвусмислено изразено информирано съгласие на касатора за обработка при тези условия на личните му данни.

Освен, че е налице съгласие на касатора от доказателствата по делото и изложеното по-горе е видно, че мобилният оператор изпълнил и изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗЗЛД, тъй като информирал касатора за идентификационните си данни, за целите на обработката на личните данни, за категорията получатели, на които могат да бъдат разкрити данните, за доброволния характер на предоставяне на данните.

От изложеното е безспорно, че извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението на Комисията за защита на личните данни е правилен и обоснован. Релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото и въз основа на тях направил обоснован и правилен извод. При извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установеното, че е и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от Комисията за защита на личните данни, от "Космо България Мобайл" ЕАД и от "С. Г. Груп" искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Дамян Иванов Дамянов да заплати на ответниците направените по делото разноски. За Комисията за защита на личните данни и за "Космо България Мобайл" ЕАД, с оглед на тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС е дължимо възнаграждение за защита, осъществена от юрисконсулт, като размера на същото следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 150 лв. За "С. Г. Груп" ООД направените по делото разноски са в размер на 200, 00 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 241485 от 16.01.2012 г. Касаторът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което съдът следва да присъди направените разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд