Решение № 12184 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, с [ЕИК], със седалище в гр. София, район "Сердика", [жк], [улица], представлявано от неограничено отговорния съдружник "Кауфланд България" ЕООД, чрез управителя И. Чернев и прокуриста И. Георгиев, чрез процесуален представител юрк. Й. Бояджийска, срещу Решение 4906/18.07.2023 г., постановено по адм. дело 4285/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед 319/22.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), забраняваща на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД при упражняване на своята дейност да използва агресивна търговска практика, като изисква от потребителите, при закупуване на хранителна стока в насипно състояние, незабавно (задължително) плащане на цена за опаковка (пластмасова кутия), която не е поискана от тях и не им е предоставена. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Развива съображения, че съдът е достигнал до неправилно заключение за доказаност на фактите, субсумиращи се под фактическите състави на посочените от председателя на КЗП нормативни предписания. Твърди, че обратно на приетото от решаващия състав, дружеството не е осъществило нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6, предл. 1-во, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В подкрепа на становището си излага, че задължението за таксуване на пластмасовата кутия за съхранение на предлаганите от търговеца хранителни стоки не е възникнало в резултат на вътрешнокооперативно решение на дружеството, а следва от въведените с Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (Директива (ЕС) 2019/904/Директивата) и Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, приета с ПМС 354 от 26.10.2021 г., обн., ДВ, бр. 91 от 2.11.2021 г., изм., бр. 100 от 16.12.2022 г. (Наредбата) мерки, насочени към опазване на околната среда. Поддържа, че има определени стоки, чиято продажба на крайния потребител предполага опаковане в пластмасова кутия, т.к. консистенцията им не позволява поставянето в найлонови торбички поради риск от разсипване и заразяване. Сочи, че в дружеството тече процес по разработване на алтернативни решения за съхранение на предлаганите продукти, но той все още не е завършен. В тази връзка излага, че "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД е проверявало възможността за продажба в лични опаковки на клиентите, но същата е отхвърлена поради вероятност от здравословни последствия за потребителите на хранителен продукт, който е влязъл в контакт с лична вещ и се е заразил. В контекста на упражнената разпоредителна власт, особено важна според касатора е и възможността за възстановяване на заплатената сума от 0,20 лв. (двадесет стотинки) на гише "Информация" в съответния обект на дружеството. Намира, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая, доколкото е извършил проверка на един обект, но е приложил принудителна административна мярка (ПАМ) в тежест на дружество, което разполага с широка мрежа от магазини, чиито практики не са изследвани в хода на производството пред Комисията. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорената заповед на председателя на КЗП. Не претендира разноски. Ответникът председателят на КЗП, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД срещу Заповед 319/22.03.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68к, т. 6 ЗЗП и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., бр. 14 от 2014 г., в сила от 18.02.2014 г., бр. 32 от 2015 г., в сила от 5.05.2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) и Решение, обективирано в т. 30 от Протокол 10/08.03.2023 г. на КЗП, на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД е забранено при упражняване на своята дейност да използва агресивна търговска практика, като изисква от потребителите, при закупуване на хранителна стока в насипно състояние, незабавно (задължително) плащане на цена за опаковка (пластмасова кутия), която не е поискана от тях и не им е предоставена. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че във връзка с кампания "ЗИИП ПИ Цени" за установяване на начина на предлагане за продажба на хранителни стоки на КЗП от служители на районна дирекция (РД) гр. Монтана при КЗП е извършена проверка, констатациите от която са описани в Констативен протокол (КП) К- 2743199/15.02.2023 г., на търговски обект хипермаркет "Кауфланд Видин", находящ се в гр. Видин, [улица]. При контролна покупка на 0, 178 кг. черни маслини "Услу" от щанда с насипни хранителни продукти на търговеца, предложени за продажба с обозначена цена 7, 89 лв/кг, е установено, че на посочения щанд е поставена информационна табела със следния текст: "Уважаеми клиенти, от 01.01.2023 г. започват да се прилагат задължителните европейски и национални разпоредби, които налагат таксуване на пластмасовите кутии за храна за еднократна употреба, отделно от закупените продукти. Цената на пластмасовата кутия за храна става 0, 20 лв. за броя...... " Поради изразено желание от страна на купувачите маслините са поставени в найлонов плик, взет от щанда за плодове и зеленчуци, а не в пластмасова кутия. Електронната везна е произвела стикер със следната информация: "Черни маслини "Услу" тегло: 0, 178 кг., цена 7, 89 лв., сума 1, 40 лева." Доколкото в издадения при извършеното на касата плащане фискален бон е отразено, че цената на маслините е 1, 40 лева, а тази на пластмасовата кутия - 0, 20 лева, която се генерира автоматично от системата на търговеца за определени стоки, е формулирано заключение за осъществена нелоялна практика. Управителят на търговския обект е посочил, че начислената сума за пластмасова кутия от 0, 20 лева може да се възстанови на гише "Информация" в обекта, като се представи фискалният бон издава се талон с баркод, който може да се използва в рамките на 90 дни в съответния магазин. Установено е, обаче, че в обекта не е поставено уведомление за тази възможност. Със съставения КП е изискано становище от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД. На 22.02.2023 г. дружеството е представило отговор, в който застъпва тезата, че задължителната продажба на пластмасови кутии на цена 0,20 лева за всички закупени хранителни стоки в насипно състояние е въведена с чл. 5, ал. 1 Наредбата. На 08.03.2023 г. е изготвен Протокол 10 на КЗП, като по т. 30 е прието, че "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД при упражняване на своята дейност използва нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, а именно търговецът изисква от потребителите, при закупуване на хранителна стока в насипно състояние, незабавно (задължително) плащане на цена за опаковка (пластмасова кутия), която не е поискана от тях и не им е предоставена. В съответствие с взетото решение на 22.03.2023 г. е издадена и атакуваната пред първоинстанционния съд заповед. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби и становищата на страните, в резултат на което е достигнал до заключение, че административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, като надлежно е обосновал наличието на материалноправните предпоставки, съдържащи се в хипотезата на посоченото законово предписание. Приел е, че търговецът осъществява нелоялна агресивна търговска практика, като предоставя на потребителя услуга, която той не е поискал, и на практика го задължава да я заплати. За да обоснове заключението си, съдът е посочил, че от ангажираната по делото доказателствена съвкупност се установява безспорно, че системата на търговеца е настроена така, че при заплащането на определени стоки задължително да се начислява сума от 0,20 ст. за пластмасова кутия, без значение дали съответният хранителен продукт действително е бил поставен в такава опаковка или не и без да е получено изричното съгласие на потребителя за заплащане на цената. В отговор на възражението за липса на елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение, АССГ, позовавайки се на дефиницията, съдържаща се в §13, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, е изложил съображения, че за да се приеме за "практика", не е необходимо съответното действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение да бъде повтаряно във времето. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД срещу атакуваната заповед на председателя на КЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и наличието на законоустановените реквизити от съдържанието му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон и спазването на административнопроизводствените правила, в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 с.з. търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. По аргумент от чл. 68, ал. 4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Според предписанието на чл. 68к, т. 6 ЗЗП, на което се е позовал и административният орган в случая, нелоялна е агресивната търговска практика да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП императивно забранява използването на нелоялна практика, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП, такава е установена с акт на КЗП, да забрани с нарочна заповед прилагането й. Анализът на цитираните предписания в контекста на данните по делото сочи, че правните изводи на АССГ за законосъобразност на административния акт кореспондират на фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите. Както правилно е посочил първостепенният съд, за да е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6 ЗЗП, в първата хипотеза приложима с оглед фактите по делото, е необходимо да са налице два елемента, а именно: 1) да е осъществена търговска практика; и 2) същата да се изразява в изискване на незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, без съгласието на потребителя. Понятието "търговска практика" е дефинирано в разпоредбата на §13, т. 23 ДР на ЗЗП, като според съдържащото се там определение този термин обозначава всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В случая няма спор, че "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД е търговец. Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Проверяваното дружество е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), като видно от отбелязванията по партидата му, по които не се спори, същото се занимава с търговия на дребно със стоки за широко потребление, които са допуснати до обществения пазар, между които промишлени и хранителни стоки в т.ч. пиротехнически средства, управление и участие в други предприятия, които осъществяват дейност в горепосочените отрасли и свързаните с тях сделки, придобиване, разпореждане, вземане и отдаване под наем, управление и експлоатация на недвижими имоти, както и на други вещни права върху недвижими имоти, както и с други дейности, незабранени от българското законодателство. Сключването на подобни сделки по занятие безспорно води до придобиване на качеството "търговец" по смисъла на ЗЗП. Не е дискусионен и фактът, че дружеството е осъществило действие, насочено към потребител, което е пряко свързано с насърчаването и продажбата на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По силата на §13, т. 1 ДР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Продажбата на хранителни продукти на щанда за предлагане на стоки в насипно състояние е акт на дружеството, който трудно може да се насочи към лица, различни от описаните в цитираната легална дефиниция. Именно прехвърлянето на собствеността върху физически лица за лични нужди в общия случай е крайната цел на търговец, който разполага с магазин за хранителни продукти. В този смисъл и начисляването на цена за опаковка на предлаганата стока, в каквото се изразява незаконосъобразното според административния орган поведение на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, е пряко свързано с продажбата на съответната стока на потребителите. Обстоятелствата по делото не само дават основание да се заключи, че е осъществена търговска практика по смисъла на приложимия закон, но и позволяват формиране на категорично заключение за нейния вид по чл. 68к, т. 6 ЗЗП, а именно че същата се изразява в изискване на незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, без съгласието на потребителя. След като страните не спорят, че системата, внедрена от търговеца с оглед осъществяване на сделките по покупко-продажба на стоките и услугите в магазина, сред които и хранителния продукт черни маслини "Осло", не отчита желанието на купувача, а автоматично, без посредничеството на служител, начислява цена за закупуване на опаковка от 0,20 лв., с чието закупуване потребителят е възможно не само да не се е съгласил, но и да не е получил, то органът правилно е заключил, че е осъществена агресивна нелоялна търговска практика. В контекста на изложените от касатора доводи в обратната насока следва да се посочи, че дори различните опаковки безплатният найлонов плик, достъпен на щанда за плодове и зеленчуци, и пластмасовата кутия, таксувана на цена от 0,20 лв., да се разграничават по тяхната плътност и в този смисъл да обслужват нуждите на опаковането на продукта в различна степен, във всеки един случай, за да бъде предоставена стока на потребителя, е необходимо неговото съгласие преди да бъде задължен да заплати цената за нея. Нещо повече - според тезата на жалбоподателя определени стоки изискват поставянето им в пластмасови кутии, за да се избегнат здравословни рискове. Това логично означава, че друга част от асортимента позволява съхранението и по друг начин, включително в найлонови пликове. Доколкото обаче системата на търговеца е настроена да не отчита възможността за проявлението на подобна хипотеза, то купувачът, дори в случай, когато изрично е поискал опаковането на стоката да се осъществи в различна от платената пластмасова кутия, ще бъде задължен да заплати стойността й. Горният извод не се опровергава от евентуално въведената от търговеца възможност за възстановяване на сумата от 0,20 лв., платена за непоискана и/или непредоставена пластмасова кутия за съхранение. Макар "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД да не е представило доказателства за наличието на подобна политика, получаването на тази стойност обратно възстановява последиците от практиката, но не означава, че тя не се е осъществила. Правилен е изводът на АССГ, че за да бъде подведено под термина "търговска практика", действието не е необходимо да се характеризира с повторяемост. Първо, такова изискване не се съдържа като елемент от състава на понятието съгласно §13, т. 23 ДР на ЗЗП. И второ, подобно тълкуване не съответства на целта, която преследва защитния механизъм по ЗЗП, т.к. би оставило без закрила правата на потребители, по отношение на които е предприето незаконосъобразно, но еднократно действие. Не е относимо към крайния извод по материалната законосъобразност на упражнената разпоредителна власт и твърдението, че административният орган не е осъществил проверка на всички останали търговски обекти на дружеството. След като ревизираният субект е приложил нелоялна агресивна практика, то е логично именно той да бъде адресат на волеизявлението по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, без значение дали стопанисва и други обекти и дали практиките, осъществявани в тях, отговарят на условията, регламентирани в закона. По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционния съд, председателят на КЗП е постановил акт, който отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. От извършената касационна проверка следва категорично заключение, че процесната заповед съответства на приложимия материален закон, т.к. отразява воля за прилагане на ПАМ, чиито елементи са безспорно установени по делото, както и е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. В контекста на възражението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 3-ро АПК настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че АССГ е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява и обосновано. Независимо от изхода на спора, разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,