Решение № 255 от 28.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2017 г.

Решение № 255 от 28.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на К. Д. Ц., със съдебен адрес [населено място], подадена чрез Д. К. Ц., нейн баща и пълномощник, вх. № 1503 от 5.04.2017 г., за отмяна на влязло в сила решение № 54 от 10.03.2017 г. по гр. дело № 384/2016 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 304/16.11.2016 г. по гр. д. № 2348/2015 г. на Габровския районен съд. Отхвърлен е предявеният иск от К. Д. Ц., чрез нейния баща и пълномощник Д. К. Ц. срещу С. Д. Ч. - нотариус с рег. № 619 на НК с район на действие РС - Т. за заплащане сумата 2000 лв. частичен иск от 37 015 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди на основание чл. 73, ал. 1 ЗННД вр. с чл. 45 ЗЗД, като неоснователен и недоказан. Ответникът С. Д. Ч., със съдебен адрес [населено място], оспорва молбата. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение № 54 от 10.03.2017 г. по гр. дело № 384/2016 г. на Габровския окръжен съд, защото преди него с влязло в сила решение № 284 от 31.07.2012 г. по гр. д. № 419/2014 г. на Габровския окръжен съд е отменено решение № 313 от 24.07.2014 г. по гр. дело № 712/2014 г. на Габровския районен съд и С. Д. Ч. - нотариус с рег. № 619 на НК с район на действие РС - Т. е осъден да заплати на К. Д. Ц., чрез нейния баща и пълномощник Д. К. Ц., 1074 лв. - обезщетение на основание чл. 73, ал. 1 ЗННД. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно. Според ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5 идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В разглеждания случай няма обективна идентичност, тъй като предметът на делата, по които са постановени двете решения, е различен и не са са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Предмет на влязлото в сила решение № 284 от 31.07.2012 г. по гр. д. № 419/2014 г. на Габровския окръжен съд е правото на обезщетение за имуществени вреди на обща стойност в размер на 1 274 лв., от които: 334 лв. - нотариална такса /платени са 544,10 лв. върху материалния интерес 43 615,00 лв., вместо 210,10 лв. при материален интерес 6 600 лв./; 740,00 лв. данък в полза на [община] /платени 872,00 лв., вместо 132 лв./; 200,00 лв. - такса за пазарна оценка от лицензиран оценител, от която страните по сделката не са имали нужда, но са били задължени от нотариуса/. Искът е уважен за сумата 1074 лв., защото е прието, че по нотариалното дело не е представено банково бордеро, от което нотариусът се е уверил, че парите по сделката са платени по банков път, каквото е неговото задължение съгласно чл. 25, ал. 10 от ЗННД и чл. 3, ал. 1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой и поради това трябва да се направи извод, че платената по договора цена е в размер на 6 600 лв. Предмет на влязлото в сила решение № 54 от 10.03.2017 г. по гр. дело № 384/2016 г. на Габровския окръжен съд е правото на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 2000 лв. част от общо 37 215 лв., представляваща обезщетение за нанесена вреда, изразяваща се в това, че сделката била изповядана при цена 43 615 лв., а не при такава от 6600 лв., каквато била действителната воля на страните, поради указания на нотариуса да бъде представена пазарна оценка на имота, която да залегне в договора като цена по сделката. Поради тези действия на нотариуса ищцата обедняла с 37 215 лв. това била сумата, която ищцата не би платила ако сделката била сключена при реално уговорената с продавача цена 6600 лв. Прието е, че искът е неоснователен, защото не е доказано ищцата да е претърпяла реални вреди, заплащайки сумата 43 615 лв. на продавача, а не уговорената 6 600 лв. От изложенотото е видно, че няма на обективна идентичност, тъй като предметът на делата, по които са постановени двете решения, е различен. Освен това по еднакъв начин е решен и въпросът за липсата на плащане на цена от 43 615 лв. на продавача вместо действително уговорената 6 600 лв. Ето защо следва да се приеме, че не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Деловодни разноски на ответника по молбата за отмяна не следва да се присъждат съобразно изхода на спора, защото такива не са направени и поискани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.