Решение № 16076 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2013 г.

Решение № 16076 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "АТ България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Лозенец", ул. "Николай Лилиев" № 20, ет. 3, ап. 5, представлявано от изпълнителния директор Борислав Иванов Петров, против решение № 2757 от 24.04.2013 г. по адм. дело № 7696/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение по т. 1 по протокол № 1 от 18.06.2012 г. на Комисията, назначена със заповед № РД-16-758/14.06.1012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при наличие на отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Твърди, че незаконосъобразно решаващият съд е приел, че непредставянето на счетоводен отчет за последните три години съставлява основание за прекъсване на участието в конкурса, т. к. такова изискване не е необходимо за новорегистрираните търговци. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който се отмени решението на административния орган. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответниците - Комисия, назначена със заповед № РД-16-758/14.06.2012 г. на министъра на икономиката енергетиката и туризма, представлявана от председателя и "Ватия Холдинг" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Изгрев, ул. "Самоков", комплекс "ЕСТЕ", № 28И, чрез упълномощен адвокат, оспорват касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор и бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Между страните няма спор и е видно от доказателствата по делото, че "А Т България" АД е депозирало заявление с вх. № ЗИПБ-5673 от 18.11.2008 г. за участие в неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПБ - неметални полезни изкопаеми за площ "Блян" с размер 187 кв. м., разположена на територията на община Русе и община Ветово, област Русе. Към заявлението е представено решение № 1 от 10.12.2007 г. по ф. д. № 19431/2007 г. на СГС, с което дружеството - жалбоподател е регистрирано като търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ. След приключване на процедурата в полза на "А Т България" АД е издадено Разрешение № 603/03.04.2009 г. на Министъра на околната среда и водите за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални материали. Това разрешение е обжалвано пред Върховния административен съд от другия участник в конкурса - "Ватия холдинг" АД. С решение № 15537/16.12.2010 г. по адм. дело № 10810/2010 г. петчленен състав е отменил разрешението на Министъра на околната среда и водите, приемайки, че обжалваното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, а именно чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ. Със заповед № РД-16-746/13.06.2012 г. е назначена междуведомствена работна група, с цел предлагане на решение за приключване на висящата вследствие на отмяната за разрешението процедура по издаване на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, в площ "Блян", област Русе. Междуведомствената работна група е предложила на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да се назначи комисия по реда на ЗПБ, която да продължи и да приключи процедурата, като се взема предвид влязлото в сила решение на петчленен състав на ВАС. С оспореното пред АССГ решение по т. 1 от протокол № 1 от 18.06.2012 г. на Комисията, назначена със заповед № РД-16-758/14.06.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е отказано допускането на "А Т България" АД до участие в инициирания със заповед № РД-653/01.10.2008 г., на основание чл. 7, ал. 1, т. 8 и чл. 43, ал. 3, във вр. с чл. 42, т. 3 ЗПБ от министъра на околната среда и водите, конкурс за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали в площ "Блян", с размер 187 кв. м., разположена на територията на община Русе и община Ветово, област Русе. Отказът е обоснован с обстоятелството, че към заявлението не са приложени счетоводни отчети за последните три години. При тези данни, извършвайки проверка на законосъобразността на акта по реда на чл. 168 АПК, съдът е приел, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочил е, че административният акт е издаден от компетентен административен орган - Комисия, назначена със заповед № РД-16-758/14.06.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по реда на ЗПБ, чието основно правомощие е да проведе конкурса и да издаде крайния акт - разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали в площ "Блян". В хода на своята работа комисията е извършила проверка на редовността и допустимостта на заявленията и по реда на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК е констатирала несъответствия с изискванията, установени в ЗПБ. С акта е отказано допускане на дружеството до участие в конкурса за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 З, следователно се прегражда възможността на "А Т България" АД на по-нататъшно участие в конкурса, което обосновава и процесуалната легитимация на дружеството от търсената съдебна защита. Тълкувайки относимата към спора норма на чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ, съгласно която кандидатът е длъжен да предостави извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години, в зависимост от датата, на която кандидатът или участникът е учреден, съдът е посочил, че предписанието е императивно. Изтъкнал е, че всяко противоречие с него, т. е. непредставяне на счетоводни отчети за последните три години, по каквито и да е било причини, е предпоставка за недопускане на кандидата до по-нататъшно участие в процедурата. С оглед текста на разпоредбата, изискваща счетоводни отчети за последните три години, съдът е приел, че представените препоръки от банкови, други финансови институции и бизнес партньори, както и декларация, че кандидатът няма парични задължения към държавата и общините, не могат да послужат като годно доказателство за финансовите възможности на дружеството. Съдът е посочил, че произнасянето на петчленния състав на ВАС по релевирани пред него доводи за противоречие на заявлението с чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ, има обвързващо значение. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, а разпоредбата на чл. 177, ал. 1, предл. 2-ро АПК предвижда, че решението за отмяна на индивидуален административен акт има действие по отношение на всички. Приел е, че административният орган е действал законосъобразно, при зачитане силата на пресъдено нещо на решението на петчленен състав на ВАС. Постановеният отказ на комисията за допускане на "А Т България" АД до конкурса в съответствие с цитираното съдебно решение е единственото законосъобразно решение в случая. В крайна сметка съдът е заключил, че съгласно императивното изискване на чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ, изм. с ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г., както и съобразно възприетото тълкуване в решение № 15537 от 16.12.2010 г., постановено по адм. дело № 10810/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, непредставянето на тези отчети е предпоставка за прекратяване на участието в конкурса. При тези съображения е отхвърлил жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт. Решението е правилно. За да обоснове възприетия правен резултат, АССГ е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в съвкупност, като на тяхна база коректно е установил релевантните за преценката му юридически факти, по чието съществуване страните не спорят. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗПБ. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изложените в тази връзка съображения, подкрепящи направения извод, че обжалваният в първоинстанционното производство отказ е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и неговата цел, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се споделят от настоящата инстанция. Решаващият съд е тълкувал и приложил точно разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ, в която е визирана хипотеза, непредвиждаща изключения. Същата съдържа имплицитно изискването търговските дружества, участващи в подобни процедури, да не са новосъздадени, т. е. без никаква дейност и опит, а напротив - да имат такива, за чието качество се съди и по представените счетоводни отчети. Тълкуването на АССГ е съобразено с това на петчленния състав на ВАС по адм. дело № 10810/2010 г., с което е отменено издадено на касатора разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални материали в площ "Блян", поради недопустимост на участието на дружеството. В мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че съгласно чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ всеки участник в неприсъствен конкурс за издаване на разрешение, трябва да представи извлечение от годишните си счетоводни отчети за последните три години. "АТ България" АД към момента на издаването на заповед № РД-653 от 1.10.2008 г., с която е започнало производството пред административния орган, не е имало счетоводни отчети за последните три години, т. к. е регистрирано едва с решение № 1 от 10.12.2007 г. по ф. д. № 19431/2007 г. по описа на Софийски градски съд. Неспазване на изискването чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ е основание за декласиране на кандидата "АТ България" АД. С описания съдебен акт ВАС е разрешил по същество спора относно участието на "АТ България" АД и Комисията при последващото си произнасяне е следвало да се съобрази с него. Според чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт е отменен или изменен, то има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 297 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Друга важна последица от влязлото в сила съдебно решение на ВАС е, че спорът не може да бъде пререшаван (Арг.: чл. 299 ГПК). По тази причина разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК прогласява за нищожни всички онези актове, които са издадени в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на "А Т България" АД срещу решение по т. 1, протокол № 1 от 18.06.2012 г. на Комисията, назначена със заповед № РД-16-758/14.06.1012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на твърдяните в жалбата нарушения на правораздавателната дейност на АССГ, оспореното решение следва да бъде потвърдено. Разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК Върховният административен съд, седмо отделение,