Решение № 13791 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5576/2019 г.

Решение № 13791 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5576/2019 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЖОРО Г. С. 2014" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя Г. С., чрез адв. Г. Г., против Решение № 1970/22.03.2019 г., постановено по адм. дело № 12349/2018 г. на Административен съд – С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0398837/19.11.2018 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект – павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "Л. П." .№..., както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. В касационната жалба са развити доводи, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания на жалбоподателя са насочени към разпореждането за предварително изпълнение на процесната ПАМ. Иска се отмяна на обжалваното решение или алтернативно връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски. С допълнителна жалба касаторът представя копия от наказателно постановление и преводно нареждане за заплащане на наложената имуществена санкция. Иска прекратяване на съдебното производство поради липса на обект, на който да се приложи процесната ПАМ. Алтернативно иска изменение на срока за прилагане на мярката от 14 дни на 3 дни. Ответникът по касационната жалба – Началникът на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол"– ЦУ на НАП, в съдебна зала изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд – С. – град е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0398837/19.11.2018 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект – павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "Л. П." № ..., както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено, че фактическо основание за налагане на мярката са констатациите по Протокола за извършена проверка /ПИП/ от 12.11.2018 година на инспектор по приходите при ТД на НАП - С. С посочения ПИП № 0398837 от 12.11.2018 година, в търговски обект - павилион за плодове и зеленчуци, стопанисван от дружеството, е отразено, че преди легитимацията на органите по приходите е извършена контролна покупка на 2 бр. банани, на обща стойност 1. 16 лева, заплатени в брой на касиер, служител на дружеството, за които не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С обжалваното решение Административен съд – С. - град е отхвърлил жалбата на "ЖОРО Г. С. 2014" ЕООД против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата, от която са отразени в протокол сер. АА № 0398837/12.11.2018 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Негова е доказателствената тежест. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора, че делото следва да се прекрати поради плащане на имуществената санкция, наложена с наказателното постановление и прекратяване на наемните отношения, като обектът е върнат на наемодателя. Разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяването на мярката не само с изтичане на срока, посочен в заповедта за налагането й, но и със заплащането на наложената глоба или имуществена санкция преди изтичането на този срок. От друга страна, нормата на чл. 186 ЗДДС изрично предвижда налагане на ПАМ за посочените нарушения, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно, заплащането на имуществената санкция води до прекратяване изпълнението на ПАМ, съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ. Тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението и не може да обоснове отмяна на обжалваната заповед. На следващо място по силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. От изложеното следва, че тази забрана се прилага кумулативно с налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, по отношение на обекта, в който е установено нарушението. В настоящия случай заповедта за налагане на процесната мярка е издадена седем дни след установеното нарушение, когато обектът все още е във владение на "ЖОРО Г. С. 2014" ЕООД. Видно от приемо – предавателния протокол, представен пред настоящата инстанция, наемните отношения между "ЖОРО Г. С. 2014" ЕООД – наемател и В. З. – наемодател са прекратени на 31.08.2019 г. От изложеното следва, че към момента на издаване на оспорения индивидуален административен акт предпоставките по чл. 186, ал. 1 ЗДДС за запечатване на конкретния търговски обект са налице. Настоящия състав споделя мотивите в обжалваното решение, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Предвид изхода от спора и претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция намира, че следва да присъди сумата от 100 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение