Решение № 9199 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2013 г.

Решение № 9199 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуалния му представител - юрк. Чакова, срещу решение № 920 от 12.02.2013 г., постановено по адм. дело № 5973/2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че посочените в процесната заповед фактически основания са осъществени, като се позовава на шест влезли в сила наказателни постановления, с които на водача са отнети всички контролни точки. Моли за отмяна на решението и за решаване на спора по същество. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Христо Николов Сариев от гр. София чрез пълномощника му - адв. Бойчев, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № 64693 от 21.07.2011 г. на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на Христо Николов Сариев е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС № 271056192 категории *В***М*, издадено от ОПП - СДВР, поради отнети на водача 41 контролни точки с влезли в сила 6 бр. наказателни постановления и неизпълнение на задължението му по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС, тъй като е загубил правоспособността си по смисъла на чл. 157, ал. 4 от същия закон. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на процесуалноправните правила и противоречие с материалния закон. По отношение на изброените в атакувания административен акт наказателни постановления (НП) и с оглед представените по делото доказателства е установено следното: 1) вместо цитираното в заповедта НП № 3271/2.07.2007 г. за отнемане на 1 к. т. е представено наказателно постановление под същия номер, но от друга дата - 6.06.2007 г., с което са отнети 6 к. т. и за което е отбелязано, че е връчено на 15.09.2008 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и е влязло в сила; 2) НП № 166420/1.12.2007 г., с което са отнети 16 к. т., с отбелязване за влизането му в сила на 23.09.2008 г. като необжалвано; 3) вместо НП № 2015/448/21.04.2008 г. за отнемане на 4 к. т. е приложено наказателно постановление под същия номер, но от друга дата - 21.03.2008 г., с което са отнети същия брой точки (4 к. т.), без данни за връчването му на жалбоподателя и за влизането му в сила; 4) НП № 156410/26.11.2008 г., с което на оспорващия са отнети 8 контролни точки, връчено лично срещу подпис, влязло в сила на 12.06.2010 г. след обжалване по съдебен ред; 5) НП № 13985/14.12.2009 г., с което са отнети 6 контролни точки, връчено лично срещу подпис, влязло в сила на 9.06.2010 г. след обжалване по съдебен ред; 6) НП № 64693/29.06.2011 г., с което са отнети 6 контролни точки, връчено при отказ да бъде получено, без данни да е обжалвано, с отбелязване, че е влязло в сила на 21.07.2011 г. По делото са приложени служебна бележка, удостоверяваща общия брой на отнетите контролни точки на жалбоподателя - 45 на брой, както и Удостоверение за преминато допълнително обучение на Христо Сариев от дата 27.03.2010 г., за възстановяване до 1/3 от загубените контролни точки Решаващият съд е навел извод, че предпоставка на хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за управление на МПС е отнемането на максимално допустимия брой контролни точки, което се установява от наличието на влезли в сила наказателни постановления. Посочил е, че съгласно приложимите за релевантния период наредби първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Счел е, че в случая предпоставките на приложената правна норма не са доказани, поради което волеизявлението на органа е незаконосъобразно. Според съда административният орган не е събрал доказателства относно общия размер на отнетите брой контролни точки и влизането в сила на две от цитираните в заповедта наказателни постановления. Приел е, че същите не са представени по делото, а са представени други, непосочени в акта за прилагане на ПАМ. Наведен е извод, че органът не е съобразил колко на брой са точките след възстановяването на 1/3 при положения от страна на Христо Сариев изпит за възстановяване на контролни точки от 27.03.2010 г. Посочил е, че в заповедта се съдържа изрично отбелязване за отнемане на свидетелството за управление на МПС на Сариев на дата 23.01.2011 г., докато наложената ПАМ за изземване на процесното свидетелство е с дата 21.07.2011 г., което обстоятелство я лишава от предмет. Съдът е приел за доказано само отнемането на 36 контролни точки по четири броя влезли в сила наказателни постановления, приложени по делото, което не е достатъчно да обоснове прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, поради което наложената ПАМ е незаконосъобразна. Решението е правилно като краен резултат. Спорът по делото е досежно правилността и обосноваността на извода на съда за липса на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта, с който на Христо Сариев е наложена мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, са в съответствие с доказателствата по делото. Изземването на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, е принудителна административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Видно от хипотезата на правната норма на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, е неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на свидетелството за управление при отнети всички контролни точки (39 к. т.). От значение за правилното решаване на спора е въпросът осъществени ли са елементите на фактическия състав на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - отнемане на всички контролни точки и изгубване на правоспособността. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимия им брой и с оглед на това изгубил ли е водачът правоспособността си, е необходимо наказателното постановление, с което е постановено отнемане на точки, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. По силата на чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила, е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, съответно - факта подлежи ли то на обжалване или не, и ако е обжалваемо - да се докаже, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба, като правото на обжалване възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Както правилно е приел административния съд, доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК. Съдът в случая правилно е ценил доказателствата по делото, свързани с влизането в сила на част от наказателните постановления, визирани в заповедта за изземване на свидетелството за управление на водача, а именно - НП № 156410/26.11.2008 г., с което са отнети 8 контролни точки, НП № 13985/14.12.2009 г. - отнети 6 контролни точки и НП № 64693/29.06.2011 г., с което са отнети 6 контролни точки. Тези три наказателни постановления са влезли в сила актове, които по безспорен начин установяват отнемането на 20 контролни точки на ответника в настоящата инстанция, който брой е в рамките на нормативно допустимия лимит и не обуславя възникване на неблагоприятните правни последици по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. По отношение на останалите включени в оспорената заповед три наказателни постановления - НП № 3271/2.07.2007 г. (в представеното по делото НП под този номер е отразена дата 6.06.2007 г.), НП № 2015/448/21.04.2008 г. (в представеното по делото НП под този номер е отразена дата 21.03.2008 г.) и НП № 166420/1.12.2007 г., липсват доказателства за надлежното им връчване, респективно - за влизането им в сила, поради което отнетите с тях контролни точки не е следвало да бъдат зачетени от административния орган. Върху НП № 3271/6.06.2007 г. е отбелязано, че е връчено на 15.09.2008 г. при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице доказателства за валидност на така удостовереното обстоятелство. За НП № 2015/448/21.03.2008 г. и НП № 166420/1.12.2007 г. няма данни за съобщаването им на адресата. За последните две НП са представени докладни записки от служител на МВР за посетен адрес на водача, на който той не е открит. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. За да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. Следва да се посочи, че представянето на наказателно постановление без данни за датата на съобщаването му на адресата и на влизането му в сила при условията на закона не установява по несъмнен и категоричен начин релевантно отнемане на контролни точки. С други думи, прилагането само на цитираните наказателни постановления при липса на доказателства за връчването им и за влизането им в сила, не е достатъчно, за да се приеме, че материалноправните предпоставки за изземване на свидетелството за управление на МПС на водача в хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП са изпълнени. От доказателствата по делото е видно, че ответникът по касационната жалба не е намерен на посочения от него адрес при връчването на НП № 2015/448/21.03.2008 г. и НП № 166420/1.12.2007 г., а за връчването на НП № 3271/6.06.2007 г. не са ангажирани доказателства за обстоятелствата дали лицето е търсено на известния адрес и не е намерено. При всички случаи обаче липсват данни за смяна на адреса или за неизвестен такъв, обуславящи приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Видно от материалите по делото, останалите посочени в акта за налагане на ПАМ наказателни постановления са връчени и съответно получени лично от адресата на същия известен на административния орган адрес. Следователно няма доказателства лицето да е с неизвестен адрес, за да се приеме за приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В случая представените от административния орган доказателства сочат на неизпълнение на изискванията на закона и опровергават твърдението на касатора за редовно връчване на наказателни постановления с № 448/2008 г., № 3271/2007 г. и № 166420/2007 г. Ненадлежното връчване на посочените три наказателни постановления води на извод, че същите не са влезли в сила. С оглед на липсата по делото на доказателства за валидно връчване на Христо Сариев на НП № 2015/448/21.03.2008 г. (отразено в заповедта като НП № 2015/448/21.04.2008 г.) и НП № 3271/6.06.2007 г. (отразено в заповедта като НП № 3271/2.07.2007 г.), с които общо са отнети 10 к. т., съдът правилно е приел, че органът незаконосъобразно ги е включил в оспорваната заповед, поради което в случая не е доказано осъществяването на фактическите основания, представляващи предпоставка за прилагане на ПАМ от вида на процесната. Настоящият касационен състав счита, че от общата численост на отнетите точки следва да бъдат изключени и тези (16 к. т.), отнети с НП № 166420/2007 г., по съображенията изложени по-горе - ненадлежно връчване, препятстващо влизането в сила на НП и настъпването на предвидените в него правни последици. Като е приел същото за редовно връчено, влязло в сила и произвело съответно правно действие, изразяващо се в отнемане на 16 к. т., съдът е формирал неверен извод, който обаче не се отразява на крайното му заключение, че оспорената заповед е издадена без да са осъществени предвидените в закона фактически основания за налагане на мярката. От събраните по делото доказателства се установява, че на водача са отнети общо 20 контролни точки за нарушения, извършени в релевантния период, което е в нормативно признатия лимит от точки и не води до загуба на придобитата правоспособност, респективно - до прилагане на процесната мярка. Съобразно доказателствения материал по делото, съдът е приел, че издателят на акта не е установил съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта за налагане на ПАМ - всяко от цитираните шест наказателни постановления и влизането им в сила, за да се приемат констатациите му за отнемане на над 39 броя контролни точки. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,