Решение № 12074 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13367/2016 г.

Решение № 12074 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13367/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ива старс 80" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. С., община Р., обл. П., ул. "Х. А." №..., подадена чрез управителя и представляващ дружеството И. И. С., против решение № 1838/14.10.2016 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 180/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16001614003236-091-001/21.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 797/12.10.2015 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 156 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, в РА липсват мотиви и посочено правно основание за отказа на данъчен кредит, като неправилно съдът е приел, че такива представлява ревизионният доклад /РД/. Неправилно съдът е приел, че оспореният РА е законосъобразен и в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения, след като органите по приходите не са събрали всички доказателства в нарушение на принципа на служебното начало по чл. 5 ДОПК. С него данъчният кредит е отказан единствено поради поведението на доставчиците, за което ревизираното дружество не следва да отговаря и в този смисъл е решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Претендира се отмяна на решението изцяло. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - П. ЦУ на НАП - гр. П., ул. "С." №... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била част от РА № Р-16001614003236-091-001/21.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 797/12.10.2015 г. С РА на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС с мотиви за липсата на редовни фактури и неосъществени доставки е отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 18 841.67 лв. по фактури, издадени от "Дия спорт" ЕООД, "Екомет-90" ЕООД, "Дорадо-1" ЕООД, "Астра риал" ООД, "А. С. - 2" ЕООД, "Атри" ЕООД и ЗП И. С. Определени са на ревизираното дружество задължения за ДДС и лихви в размер на 2 013.38 лв. За да отхвърли жалбата на "Ива старс 80" ЕООД /погрешно вписано в диспозитива на решението "Ив старс 80" ЕООД/ против РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизията е надлежно възложена от компетентен орган видно от приложената по делото заповед № РД-09-518/30.04.2014 г., РА е издаден от компетентни органи по приходите, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според установеното във фазата на административното производство данъчният кредит по процесните фактури законосъобразно е отказан. В съдебното производство е изслушана и приета ССЕ, неоспорена от страните, кредитирана изцяло, която не опровергава, напротив подкрепя изцяло установеното от ревизиращия екип. Така постановеното решение е правилно. Правилно първостепенният съд е приел, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП, приложена по делото. Същото е образувано със заповед за възлагане на ревизия, с която е определен ревизиращият екип и ръководителят на ревизията. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Неоснователен е доводът на касатора за липса на мотиви в РА и неясно правно основание за издаването му и за отказа на данъчен кредит. В изпълнение изискванията на чл. 117, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 8 ДОПК изготвеният РД съдържа подробно описание на всички извършени в хода на ревизионното производство процесуални действия, установените факти и обстоятелства и събраните доказателства, направените фактически и правни изводи и правните основания за тях, предложение за установяване на задълженията. На основание чл. 120, ал. 2 ДОПК РД представлява неразделна част от РА именно защото в него са изложени фактическите и правни основания за издаването на РА. Правните основания за отказа на данъчен кредит също са посочени - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Т. са възприети и от решаващия орган в решението му, с което е потвърден РА като от негова страна допълнително е посочено правното основание на чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с това, че поради нередовно воденото счетоводство е невъзможно да се установи дали стоките са продадени. По съществото на спора, свързан с това налице ли са законовите предпоставки за надлежното упражняване и признаване на правото на данъчен кредит на ревизираното дружество във връзка с конкретните доставки изводите на първостепенният съд се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция, поради следното: За да се признае посоченото право, е необходимо доставките на стоки, във връзка с които се твърди, че е платен ДДС, да са извършени, т. е. стоките да са получени и да се използват от получателя им за целите на осъществените от него облагаеми сделки /решение на СЕС от 6.12.2012 г. по дело С-285/11, "Боник" ЕООД и др./. Установяването на посочените обстоятелства изисква на първо място лицето, претендиращо правото, да разполага с фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 ЗДДС, съгласно чл. 71, т. 1 от същия закон, а изискването по т. 9 на чл. 114 е фактурата да съдържа достатъчно индивидуализиращо стоката описание на същата по вид и количество. Ако предметът на фактурата не е достатъчно конкретизиран във фактурата това само по себе си е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, както е прието и в решението на решаващия орган, потвърждаващо РА и съответства на приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012. Във фактурите, издадени от "Дия спорт" ЕООД, "Астра риал" ООД и "Атри" ЕООД като предмет на доставката е посочено само "зеленчуци" без количество и ед. цена, във връзка с което правилно е прието от ревизиращия екип, че те не отговарят на изискването на чл. чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, т. 9 ЗДДС. К. фактурите няма съставени други документи, в които стоките да са описани по-конкретно по начин, който да ги индивидуализира в достатъчна степен и които да доказват получаването им от ревизираното лице. "А. С. - 2" ЕООД чрез пълномощника си заявява, че осъществява дейност, свързана със строителство на недвижими имоти, покупко-проджба и отдаване под наем на недвижими имоти. В периода, в който са издадени фактури на "Ива старс 80" ЕООД, дружеството няма реализирани продажби и не е издавало фактури. "А. С. - 2" ЕООД никога не е имало и няма договорни отношения с "Ива старс 80" ЕООД и не му е издавало фактури. В хода на ревизионното производство е установено, че "А. С. - 2" ЕООД не е включило в дневниците си за продажбите представените от ревизираното лице фактури. В подкрепа на извода за липса на доставки на стоки по фактурите от този доставчик е фактът, потвърден и от ССЕ, че към тях са приложени фискални бонове от касов апарат с номер и фискална памет, които не са регистрирани на "А. С. - 2" ЕООД. Към фактурите липсват други документи, доказващи получаването на стоките /копър и целина/. В счетоводството на ревизираното дружество във връзка с тези фактури е заведена стока като получена чрез дебитиране на сметка 304 само стойностно. Липсва аналитичност по видове стоки и количество стоки, поради което е невъзможно да се проследи движението им. Идентични са фактите, установени по отношение на доставчиците "Екомет-90" ЕООД и "Дорадо-1" ЕООД. Относно фактурата с № 461/28.09.2014 г., издадена от ЗП И. С. на "Ива старс 80" ЕООД с управител и представляващ И. С., вещото лице по назначената ССЕ, което е проверило счетоводството на ревизираното дружество, не е направило констатации нито относно счетоводното завеждане на стоките като получени, нито във връзка с тяхната реализация, нито за извършено плащане. С оглед така установените факти правилно и законосъобразно първостепенният съд е потвърдил РА и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на касатора, че в ревизионното производство е могло да бъдат установени факти в негова полза, които ревизиращият екип не е установил, както и за това, че правото му на данъчен кредит не е признато единствено и само поради заявеното от доставчиците. Освен с оглед установеното при насрещните проверки на доставчиците правото на данъчен кредит видно от изложеното по-горе е отказано, поради това, че на първо място ревизираното дружество не е положило необходимата грижа, дължима от всеки един търговец в защита на неговите собствени интереси, да състави документи към фактурите, доказващи предаването и приемането на конкретни като вид и количество стоки и поради това, че не е водило редовно собственото си счетоводство по начин, който да осигурява установяването както на получаването на стоките, така и тяхната реализация. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение